:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 97
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Отворено писмо

Не бъдете лешояди!

Давам си сметка, че след като съм дъщеря на Рангел Вълчанов, той не е само мой. Но, уважаеми медии, и ваш не е!
Снимка: "Сега"
На 12 октомври Рангел Вълчанов щеше да навърши 85 години.
Уважаеми медии, нищо не ви казах, когато няколко години с помпозни заглавия оповестявахте приближаващата смърт на баща ми. Замълчах си и когато няколко журналисти, броени часове след смъртта му, ми се обадиха с един и същ (извинявайте, но банален) въпрос: "Какви бяха последните думи на вашия баща?" Не мислех, че мога да се преборя и с писания, в които, след като набързо споменавахте "великия", "майстора", "класика", с инфантилно настървение бързахте да разровите още топлите му чаршафи. Дори не оспорих истинността на една, според вас, "предсмъртна бележка" на баща ми до мен. (Vsekiden). Между другото, като дъщеря именно на Рангел Вълчанов не би трябвало да държа толкова на истината (на която, доколкото знам, вашата професия е обречена по дефиниция). Защото той беше човек, чиито разкази винаги бяха на ръба на достоверността. А хиперболата беше задължителна част. И в този смисъл бих приела някоя и друга измислица за живота му. Но, моля ви, измисляйте на нивото на неговото въображение! А не натрапвайте собствената си пошла представа за това как би могъл да изглежда нечий предсмъртен час! Давам си сметка, че след като съм дъщеря на Рангел Вълчанов, той не е само мой. Но, извинявайте, и ваш не е!

Не коментирам, също така, измислиците около личния му живот. Нито лабиринта от жени, в който сте се загубили безнадеждно. Всичко това вече съм го приела като даденост, като природно бедствие, срещу което нищо не може да се направи.

И изведнъж! Какво ми стана? Едно изречение. Дори не цяло изречение. И не издържах. "На погребението не бяха забелязани единствената му съпруга Яна Пипкова...." (в. "Телеграф"). Впрочем тя не е единствена, но това в скоби. Ами да сте я забелязали! Да бяхте попитали, щом това е толкова важно! Сигурно вече сте се досетили, че това е мама. И че е била в църквата, и на гроба е била. Че е до мен и сега. "Щом е така, защо толкова думи?", ще попитате. Ще ви кажа. Аз израснах сред синеоки. И не знам дали знаете, че според едно изследване след някой и друг век сините очи ще изчезнат завинаги. Изгубих любими сини очи! Останаха ми още едни! Затова си ги пазя. Защото са на изчезване.

Между другото, в. "Телеграф", едно извинение щеше да свърши работа. Но...

Дотук с личното. Въпреки че най-личното е и онова по принцип.

Уважаеми медии, бъдете смели и слагайте истинските си имена под онова, което пишете.

Вие този род писания може и да ги наричате статии, но за мен са си просто клевети. Бъдете смели по отношение на нещата, от които зависи животът ни, а не безчинствайте върху чужд гроб. Не пишете със зле прикрита радост за нечия болест, сякаш това ви прави вас самите по-здрави. Не снимайте брутално лицата на скърбящите и с маска на съпричастност да ги питате как се чувстват. Сгънете стативите, когато пристъпвате в храма, и затворете обективите, когато сте на гробищата. Не бъдете лешояди, усетили и най-малката човешка слабост.

Защото. Убедена съм, че тази среда убива сетивата ни. И съм сигурна, че обидният живот, който ни е натрапен да живеем, би могъл да стане поне отчасти наш само ако започнем от дребните на пръв поглед неща.

Да съжалим ранено животно, да се разстроим от плачещо дете, да изпитаме съчувствие към просещия, да подкрепим бежанеца... Но ние ставаме, уви, все по-нечувствителни. Щом е възможно в болница да не срещнем състрадание, вече сме в апокалипсиса!

Затова, уважаеми, смирете се! Ако не за друго, заради самите себе си. Заради онези "красиви" (както би казал баща ми) преживявания между хората, заради които си заслужава да живеем. Неща, които, вярвам, спохождат дори журналистите.

Простете патетиката ми. Аз не съм журналист. Още по-малко съм писател. Може и актриса да не съм, но със сигурност съм дъщеря, загубила баща си! Затова имам смелостта да ви призова: Дайте на умрелите, пък и на живите, поне 40 дни покой. А след това... ако ще и потоп!



P.S. И не ме търсете!



26
28047
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
26
 Видими 
11 Октомври 2013 19:46
Лош телеграф, лош!
11 Октомври 2013 20:12
Баща ви е страхотен, уникален, единствен! От малкото хора на които се възхищавам и гледам в захлас. Мир на прахта му и покой на душата му!
11 Октомври 2013 20:40
Медиите на "успелия" Шопар заслужават само презрение!!!
11 Октомври 2013 20:41
Много добре описан проблема с българските медии: "за извесните", подобен проблем имаме с платените клевети относно политика и определени групи хора, фирми и тн.. Всички са платени и с неясен произход на непроверената от няколко източника информация!
11 Октомври 2013 20:54
Бог да го прости Рангел Вълчанов!
Няма да го забравя. Спомням си, когато разказа за снимките на „На малкия остров”, за „Котето” и неговата верига от Сливенският затвор, която носел 7 години, а после през цялото време на снимките на филма – два месеца.
Песимист съм, че лешоядите няма да бъдат лешояди. Би било добре, ако си спомнят за разказа на Рангел Вълчанов, за „Котето” и веригата. Да си помислят и върху думите му: „Какво значи „свободата”, какво значи „веригата”? Дали ще трябва да обичаме веригите си, или не? Доколко и как?”
11 Октомври 2013 21:20
В една Германия има само един жълт вестник: "Bild"-Zeitung. И той е повече от достатъчен.

В една малка България има 99% т.нар. (много сдържано) булевардна преса. От тях пък, не малко са със събирателното: "порно-чалга"!

За какво тогава разглаголстваме явното? Това е нивото. Или стремежа е да бъде докарано до Там.

С успех!
-----------------------------------------
Съболезнования на Близките.
11 Октомври 2013 22:19
Лошо ако, лошо! Вместо да мирише на карамфил, което му е професионално задължение, то смърди!
11 Октомври 2013 23:21
Природата действително трябва да си почива, за да се регенерира, но да бяхме почакали 40 дни! Това се отнася за абсолютно всички...
12 Октомври 2013 01:04
Ана Вълчанова
12 Октомври 2013 03:34
Какво са направили журналистите?
12 Октомври 2013 05:24
Уважаеми медии, бъдете смели и слагайте истинските си имена под онова, което пишете

Да де, ама е по-удобно да се скриеш зад "Екип на ..."
12 Октомври 2013 07:56
Имах щастието да се запозная с баща Ви. Много съжалявам за загубата Ви. Светла му памет! Кураж!
12 Октомври 2013 09:00

---------------------------------
Сайтът на Генек
12 Октомври 2013 09:44
Пиша с неудобство пред дълбоката скръб на близките на Маестрото. Но медиите и "дежурните" оплаквачи, за които човешкото нещастие е начин да изкарат някой лев или да си направят автореклама, можеше да прояват поне малко свян. Особено когато става дума за толкова сватла личност като Рангел Вълчанов! Личи си коя е "журналистката" от Телеграф -- млада, но изпечена доносничка и крадла -- срам дори и за жълтата преса...
12 Октомври 2013 10:08
не смея да умра, защото дъщерите ми са две
12 Октомври 2013 10:50
Дано да има кой да те чуе, че аз вече изгубих надежда. Успех!
12 Октомври 2013 13:16
Ана Вълчанова
Написаното от Вас ни убеждава,че сте достойна дъщеря.
Вярвам, че татко Ви е горд с Вас и днес.
Кураж и мъжество, Ани !
Съболезнования на семейството!


12 Октомври 2013 17:20
Познавам Ани от студентските години и затова мога да се обърна фамилиярно към нея.
Браво, Ани! Достоен наследник на една достойна фамилия!!!
12 Октомври 2013 19:35
Много ме съмнява изобщо някой било журналист, било редактор да се трогне. Тия хора... са способни на такива мерзости, и такива гадости, че да те е страх дори да си го помислиш. Бог да го прости човека, че го споменаваме.
12 Октомври 2013 19:48
АНА , а пишешите говеда днес са толкова много,че ако решиш да ги застреляш няма да стигнат софийските гробища за погребенията...
12 Октомври 2013 21:40
А да помълчим малко, а? Тя, жената, това иска - малко тишина за болката и.
13 Октомври 2013 12:37
Моите съболезнования!
Медиите у нас са дълбоко политизирани и изпростяли, това е факт, който не трябва да се прикрива. Въпреки, че само да кажеш/напишеш нещо критично срещу тях, надигат врява до бога. Бъркат се и в личния живот, но какво да се прави, това е "слободията", както я разбират новоизлюпените "демократи".
Рангел Вълчанов е емблематична личност в новата ни история, и като творец и като социална личност. Днешните режисьори могат само да се учат от неговото творчество, а имам чувството, че даже не са гледали всиучките му филми. Заедно с неговото талантливо поколение, може много имена да се изброят - достатъчно е да посоча Въло Радев, бе създадена национална кинематография на световно ниво. За това, искам посмъртно да му благодаря за незабравимите мигове в киното, които ни предостави и така направи животът ни по-интересен и стойностен.
Бъдете смела и горда с баща ви и неговото интелектуално наследство.
13 Октомври 2013 13:10
Това писание не го разбрах. Освен, че трябва да вардим синеоките като стайно цвете...
Останалото е "добре дошли в България". Щото останах с впечатлението, че авторката не живее в тази страна.
14 Октомври 2013 18:48
40 дни, а после?
Вчера във Фейсбук прочетох обръщението на дъщерята на Рангел Вълчанов към медиите „Не бъдете лешояди!”. Искрено, с болка написано писмо, отразяващо нетърпимостта на всички нормални хора към папараците и техните жълти писания за всеки, по-малко или повече известен човек в държавата. Мисленно я подкрепих, спомняйки си няколко великолепни интервюта с известния режисьор. Той ми допадаше с начина си на мислене, с дързостта и мъжката си безкомпромисност. Дори на вечеря пих чаша вино за безсмъртната му душа. Това бе вчера.
Днес по Канал едно даваха филм по негов сценарии и под негава режисура – „Бягство в Ропотамо”. Гледах и преглъщах омерзен, защото всичко хубаво от човека Рангел Вълчанов бе затрупано от режисьора и сценариста на горната халтура. Остана горчилката от живота – истината за всеки и всичко! Независимо колко си известен, независимо дали си жив или мъртъв. А „Бягство в Ропотамо” е апотеоз на незнаещият какво да стори, гнусен социалистически строй! Апотеоз на скудоумието, безпринципността и щедрото разхищение на държавни пари и талантливи актьори! Нито музикално шоу, нито нормален филм със сюжет, нито бисер от българския фолклор и душевност! Една прозападно ориентирана социалистическа помия, за да изкарат едно лято на държавна сметка няколко дузини калпазани от Българска кинематография. Има доста други подобни филми, които зрителите са преглъщали просто по навик /”Любовното лято на един льохман” /, но има и шедьоври / „Оркестър без име” /.
Силната ексентричност на Рангел Вълчанов създава мазохистични творби, характерни за българската народопсихология и те биват приети едва ли не радушно. Но защо ли никога не съм харесвал тъжните народни песни за „три синджира роби”, за „Балканджи Йово и хубава Яна”, за целия гнет и мъка, сбрани в една или друга песенна изповед? Може би защото не си падам и по филми като „Инспектора и нощта”, „Следователя и гората” и дори „Лачените обувки на незнайния войн”. Филми, изпълнени с настроение, балканска простотия, нотка презрение, съчетана със съчувствие и една уникална интелигентност, напомняща донякъде филмите на Фелини. Тънката разлика между пошлото и гениалното така се размиват във филмите на Рангел Вълчанов, че в един момент зрителя е готов да свали шапка пред режисьора, а в следващия – да стане и да напусне филмовия салон.
Нямам за цел да черня паметта на големия режисьор! Но както за всичко в деня ни, за едни облаците са бели, а за други – черни. Истината е, че те са преди всичко сиви, колкото и да не искаме да го признаем! А Рангел несъмнено ще бъде запомнен като прекрасен човек, но за филмите му не вярвам всички да са на едно мнение!
И тъй като всеки може да ме причисли към „лешоядите”, ми се ще да прибавя и един свеж акцент в размислите си! Става дума за привилигированите деца на големите български актьори. От едната страна ще се поклоня с почит, пред таланта и величието на Петър Слабаков, Георги Черкелов, Георги Георгиев – Гец, Григор Вачков, Коста Цонев, Георги Калоянчев и още дузина колоси в българското кино. От друга, ще обърна глава на една страна и ще преглътна мързела, бездарието и нахалството, да трупаш дивиденти на гърба на баща си, от страна на Андрей Слабаков, Димитър Цонев, Марта Вачкова, Ивановците и Ивайло, както и цяла тумба повече или по-малко известни търтеи!
Шуробаджанащината у нас е по-силна от изкуството, политиката и науката! Тя ще продължава да съсипва редките изблици на талантливи и достойни, в една или друга област специалисти! Да ме прощава бай Рангел, но дори той едва ли би възразил, срещу дръзките ми излияния!

Красимир Бачков
17 Октомври 2013 01:25
...Щом е възможно в болница да не срещнем състрадание, вече сме в апокалипсиса!

Няма състрадание, в болниците лекари, сестри и санитари са като адвокатите - трябва да им платиш. Първо да спазарим хонорара, а след това - услугата.
17 Октомври 2013 05:10
АТАКА е най-прозрачната от всички партии в България
Поредната разработка срещу националистите отново се цели в субсидията им

Магдалена Ташева
Народен представител от ПП АТАКА

Държавното субсидиране на партиите е европейска практика, която има за цел да осигури средства за свобода на мисълта, изразена чрез слово, звук, и картина, за свободното разпространение на идеи и пр. Парите се дават, защото в противен случай партиите минават в сивия сектор. Създават обръчи от фирми, експлоатират контрабандни канали и пр., както показа практиката на СДС при Костов и обръчите на Ахмед Доган. А политическа дейност не може да се върши без пари. Една листовка да разпространиш, пак ще трябва да дадеш пари за печат, транспорт и свободно време. В бедна страна като България хората нямат възможност да инвестират собствени пари в подобна дейност, защото трябва да ги измъкнат от залъка на децата си.
Според българския закон субсидията може да се харчи единствено и само за партийна дейност и пропаганда, поддържането на структури печат и разпространение на агитационни материали, вестници и списания, телевизионни предавания.
***
Бел. на модератора: Не помествайте толкова дълги постинги и цитати, приложете линк към текста за тези, които имат интерес!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД