27.5 на сто от работещите българи, или почти 600 000 души са нископлатени и получават до 352 лв. на месец. Всеки пети в тази категория наети се смята за крайно беден и казва, че едва свързва двата края. За едва около 20% заплащането съответства на очакванията им, а 22% не получават редовно заплати и полагащите им се по закон добавки. Макар и на дъното, всеки втори не вярва, че ще намери по-добра работа. Това показва анализ за цената на труда в България, изготвен от КНСБ.

За нископлатени работещи се смятат тези, които получават до 67% от нетната работна заплата за съответната година. За 2012 г. тя е 525 лв., което означава, че летвата за работещия беден е 352 лв. месечно възнаграждение. В тази категория заплащане обикновено са жени пред пенсия, с ниско образование, показват данните. Те работят в преработващата промишленост или селското стопанство. Обикновено се трудят в малки фирми и в отдалечени от административните центрове селища. От тях 75% твърдят, че поне веднъж са оставали без работа, което по думите на президента на КНСБ Пламен Димитров влияе сериозно на тяхната мотивация, самочувствие и трудова реализация.

Няколко сектора произвеждат основно работещи бедни - търговия на дребно, шивашка промишленост и др., където по принцип цената на труда е ниска. Ниски нива на заплащане поддържат и традиционно сиви области като хотелиерство и ресторантьорство. На дъното на мизерията обаче са и наетите в редица общински и държавни предприятия в тежко финансово състояние, например комунални услуги.

Този контингент работещи имат нужда от преквалификация и квалификация, а в същото време едва 13% от тях са минали някакъв курс на обучение през последните 12 месеца, отбелязват от синдиката. Според тях в плюс за доходите е и колективното договаряне. Нископлатените българи са основният печеливш и от активните политики на правителството по доходите.