Сайтът "Бъзикилийкс" стана домакин на "среща" между Христо Бисеров и "Протестна мрежа". "Дискусията", със съкращения:

***

"Протестна мрежа": Г-н Бисеров, защо потърсихте връзка с нас?

Христо Бисеров: Надявам се чрез вас да влезна във връзка с протестиращите студенти и да им предложа своята подкрепа. Знам, че вие имате значително влияние върху тях и се надявам, след като ме изслушате, да се убедите, че това ще е от полза за успеха на протеста и за бъдещето на България въобще.

ПМ: Нали не смятате, че ще се застъпим за вас пред правосъдието в замяна на подкрепата, която ни предлагате?

ХБ: Не, аз се надявам благодарение на успеха на протеста да имам шанс да бъда изправен пред истинско правосъдие, а не да стана жертва на политически дирижиран процес. През тези няколко дни в чужбина аз имах възможност да преосмисля това, което се случи с мен, и това, което се случва в България като цяло. И за разлика от моя бивш колега Делян Пеевски, аз наистина преживях катарзис. Осъзнах, че съм станал жертва на собствените си пороци, благодарение на извратеността на политическия живот в България. Именно начинът, по който се прави политика в България, ме направи това, което съм.

ПМ: Звучите сякаш търсите оправдание?

ХБ: Не, напротив, не търся оправдание и няма как да бъда оправдан, защото аз съм виновен за нещата, в които ме обвиняват. Аз търся справедливост за себе си и за децата си, но тъй като познавам системата отвътре, съм напълно наясно, че това няма как да се случи без радикална промяна на статуквото, а това може да се случи само при победа на протеста...

ПМ: И какво точно имате да кажете на студентите, с което смятате, че ще им помогнете?

ХБ: ...В момента студентите нямат срещу себе си държава, те тепърва, ако успеят, ще трябва да я създават. Цялото общество е под робството на една разнородна клика от алчни безскрупулни психопати. Тези хора използват понятието държава като декор. Това, което те наричат държава, и което вие си мислите, че е държава, е една илюзия. И единственото, което ги обединява, е стремежът им този декор да не бъде разрушен и така да лъсне целият фалш на живота, в който гражданите живеят. За съжаление този декор, тази илюзия, се поддържат не без доброволното участие на самите граждани, които дълбоко в себе си се тресат от страх да не би този декор да се разпадне и те да бъдат принудени да погледнат открито начина, по който живеят, собствената си робска безизходност...

...През цялото време на този т.нар. преход престъпниците носеха декора на държавата и подхвърляха на наплашените "граждани" подаяния. Нима не сте виждали там, където работите, да идват политиците, да се снимат, да се здрависват и усмихват заедно с вашите работодатели - тези, които не спазват нищо друго освен собствения си интерес? Наистина ли не знаете вашата фирма към кой обръч от фирми принадлежи? Знаете, но какво от това? Вие сте роби, поробени чрез животинските си нужди и принудени да поддържат с вид на искрена вяра илюзията за държава. Държава няма, тя не се прави от политиците, а от хората. А хората ги няма - те са роби.

ПМ: А какво очаквате, ако протестът не успее?

ХБ: Радикализиране, но радикализиране е възможно само при дълбока искрена увереност в целите на протеста. Радикализиране е възможно само ако подбудите са чисто идейни, а не материални. Там, където катализатор са парите, няма радикални действия и по това може да познаете кога един протест е чист, и кога е воден от користни цели. При неуспех аз очаквам да се оформят малки затворени групи, по подобие на радикалните такива в нашата южна съседка; групи, които ще вземат раздаването на справедливост в свои ръце, както спрямо политиците, така и спрямо самозабравили се бизнесмени. А на тези, които възмутено ще възкликнат - "Ах как може, това е ужасно, това е незаконно, това е недемократично?", още веднъж ще кажа - това е така, когато има държава, но вие живеете в илюзия за държава. И го твърдя с увереност, защото аз съм един от тези, които поддържаха тази илюзия!