Някъде нещо става, някъде нещо шуми, някъде някой нещо прави, но и ние с комшията не стоим със скръстени ръце, а седим и пием бира. И разсъждаваме за алтернативата.

- И все пак не може да няма алтернатива! - горещи се комшията. - Природата не търпи такива неща! Падат тези и остава празно политическо пространство?! Никога!

- Така е, друже - казвам загадъчно.

- Добре, де, ама къде е тази алтернатива, къде е?! - пита гласът народен.

- Тука е - казвам още по-загадъчно и дори подмолно, - търпеливо чака да й дойде редът.

Комшията доби вида на човек, разбрал, че гласовете в главата му са истински, и жадно цитира тези гласове:

- Посочи я тази алтернатива най-сетне!

Откликнах:

- Баба Петранка!

- От нашия вход, от партера? - ококори се той.

- Същата!

Комшията премести биреното си шише така, че да е по-далеч от мен, и сухо каза:

- Доводи.

Аз обаче бях подготвен, заговорих премислено:

- Баба Петранка вече 87 години е на този свят и досега никой не е казал лоша дума за нея.

- Така е - призна комшията. - После се сети: - Участие в съмнителни сделки?

- Ти пък! - усмихнах се.

- Съдружие с престъпни елементи? - продължи да рови моят човек.

- Абсурд!

- Чакай, чакай, ами онази баба от съседния вход? Клюкарката?

- Покойница от половин година.

Двамата отпихме почтително. Комшията продължи:

- Корупция?

- Как пък не!

- Да - призна комшията, - следователно баба Петранка е идеалният кандидат за правосъдието, полицията и финансите.

- Тя и бюджета ще връзва като богиня! - добавих. - Щом успешно свързва двата края с минимална пенсия и дори успява да задели някой лев настрани за шоколад за внучетата, значи тя е ценен кадър за икономиката и финансите!

- Ами сигурността, а, за това помисли ли? - гадничко подметна той.

От комшия и събутилник не очаквах такъв удар, но какво пък, така е в голямата политика. Разясних овладяно:

- Само с помощта на ръжен, подпрян зад входната врата, години наред тя опазва жилището си от наркоманчетата, които искат да сложат ръка на скромните й финанси, тъй че час по-скоро е наложително бабата да поеме управлението в силовите ведомства.

Комшията кимна като човек с на три пъти разбиван апартамент. Продължих обработката:

- Баба Петранка е отгледала и възпитала три деца, пет внучета и две правнучета и е успяла да направи от всички тях що-годе свестни хора.

- Следователно образованието е тъкмо като за нея - призна обработваният.

Извадих на бял свят следващия железен довод:

- Бабата никога не е имала личен автомобил, не е ползвала такси, нито автомобили от парка на УБО, парламента, дипломатическия корпус и Националната служба за охрана, но въпреки това винаги е пристигала навреме там, за където е тръгвала!

- Транспортът! - промълви комшията. - Транспортът!

Сещате се - готов беше. Положих финалния щрих:

- Лозунгът сега е един: Баба Петранка в централната власт! Подкрепете я!

Иска ли питане, комшията одобри лозунга. Доизпихме бирите и отидохме да търсим по-голям картон и водни боички...