Снощи позвъни на вратата ми комшията, забързан и крайно развълнуван, едва дишаше и пожела ракия. Сипах му, неизбежно сипах и на себе си. Той отпи, замези с кисела краставичка, пък проговори:

- Ще се затваря атомната електроцентрала и това си е!

И ме изгледа изпитателно като еколог енергоблок. Аз си го знам него, само вметвам "Брех, брех!" и той продължава:

- Хубаво, ще я затворим! Ще я сринем с кирки, ще я изринем с булдозери и ще утъпчем с крака мястото, където е била! - комшията се обърна на запад и изкрещя - Това ли ви е устойчивото развитие, господа европейци!

От запад се дочу приглушено "Да пукнете дано, пияници!", като реакцията с еднакъв успех можеше да е както на съседката зад панела, така и на еврокомисаря по енергетиката в Брюксел. Абстрахираме се. Аз доливам, той говори:

- Довчера атомна електроцентрала, от днес нещо друго - ето това е устойчиво развитие!

- Друго, но какво? - зададох законен въпрос.

Той това и чакаше:

- Гигантска централа за кисело зеле! Всеки енергоблок - каца!

- Как така? - повдигнах рунтави вежди.

- Елементарно! От енергоблоците се вадят урановите пръти. В така получените гигантски качета се слагат зелки. Изсипват се и по един-два тира морска сол. Доливат се с вода от Дунава. Готово!

Комшията удовлетворен отпи, пък продължи изложението си, докато аз дъвчех морковче:

- Всеки ден зреещата течност се излива по канала за охлаждащата вода на централата към Дунава, където се влива в чакащите шлепове цистерни. Те я превозват надолу по течението на реката, навлизат в Черно море и акостират в пристанище Варна. От там товарът по съществуващата жепе мрежа за доставка на уран се извозва обратно в Козлодуй, за да се затвори технологичният цикъл на претакането.

Веднага го прекъснах:

- Това пък защо?! Че шлепове, че влакове! Прекалено сложно е!

Моят човек снизходително се усмихна, търпеливо обясни:

- Заради ядрената мафия. За да инкасират печалби. Иначе няма да допуснат революционната промяна.

Мълчаливо се съгласих. Той дообрисува мащабната картина:

- Две-три седмици по-късно Козлодуй започва ритмично да подава първите мощности кисело зеле. В резултат ще са налице кисели зелки и арамеева чорба в огромни количества за нас и ядрена безопасност за Европа. А също и обратното.

Представих си го и ми хареса, включително и обратното. Но съзрях и подводен камък:

- Ами радиацията? Как така кисело зеле в условията на остатъчна радиация?

- За дезинфекция - повдигна вещо пръст той, - Европа много държи на хигиената.

Което си е вярно - вярно си е. Оказа се обаче, че има и друго:

- Нещо повече - каза комшията, - поради остатъчната радиация в реакторите тези кисели зелки на тъмно ще фосфоресцират и по този начин ще се реши проблемът с недостига на електричество, породен от преобразуването на електроцентралата в централа за кисело зеле. Неназовани европейски експерти са установили, че порция постно кисело зеле на масата в кухнята вечер ще осветява помещението по-силно от 40-ватова електрическа крушка, а ако киселото зеле е със свинско, ще трябва да се консумира с черни слънчеви очила и по бански, като в солариум.

Зацъках с език.

- Голем си, комши! - признах.

Той скромно пожела още ракия.