Чета във вестник "Преса" интервюто на бившата ми баничарка с бившия ми приятел, наричан Камата, Мамата, Модерния ляв и т.н.

Чета и не вярвам на ушите си! Тоя ми плюе в мозъка и ми се изхожда на харизмата!

"Никога не съм бил близък с Борисов..." - бърка ми в джигера Ицата.

Тоя ме храни, както не е хранил съдиите в Примера Дивисион! А беше време, когато се хранехме не в тоя ненавистен смисъл на думата, а буквално - с пастички. Той ми подава в устата, аз на него обратно. Това беше 2004-та. Хубави времена бяха... Аз бях главсек, още не се бях овъртолил в политиката, хората ме обичаха. Ама не като сега - половината народ ме обича, другата половина се гаври с чувствата ми - всички ме обичаха, поголовно. Репортерките ми пипаха мускула, бабите ми плетяха шапки и ръкавици, чуждите служби ме тупаха по широките рамене... Кой накъде му върви рейтингът, а моят все нагоре - като жребец от развъдник**.

Било каквото било. Не можеш да върнеш времето назад.

То кой ли не се обърна срещу мене, сега и тоя кон с четири леви крака и половин мозък. "Той обича да псува на майки, без да слага запетайки"**.

Като яде пастите - не рева! Сега реве и аз знам защо реве.

Щото е в колаборация с Емо Ротманса, известен още като Фаса, и с Миро Мършата, известен и като Ветеринаро и Доктор Мърш. Направиха си една партия БАСТА и очевидно са решили да бастисат ГЕРБ, мене, Цецо и в крайна сметка - България.

Болно ми е. Боли ме за България, че изгуби едно такова красиво приятелство. Не ми е за мен си. Но какво ще си каже тоя народ, като види как две мъжища се карат като свахи. Аз няма да му сляза до нивото. Не че съм много над тия неща, но все пак - в сравнение с д-р хонорис кауза Стоичков аз съм цял интелектуалец! Мога да ритам топки и министри, но мога и да защитя докторат. Мога да троша кости и стени (с глава), но мога и да чета разработки.

Колко разработки през живота си е прочел Ицето? Ей тоя въпрос искам да задам, като стане дума за интелектуални възможности.

Не случайно и Първанката се усуква тактично около мен - той харесва интелектуалци мъжкари.

Но Ицата, Ицата... Тъжно, наистина е тъжно да се развалят приятелства. Разминахме се като кораби в морето - маякът свети в далнината, ний изчезваме в мъглата.**** Като два тира по "Тракия", натоварени с дървен материал.

Всъщност тая история с дърводобива той я разправя съвсем криво. Истината е следната. Ицето ми се обади и вика: ти хубаво ме направи хонорис кауза, обаче трябва и някой лев да се изкара, много ми е скъп токът. Аз тогава приятелски му предложих тая врътка, щото имаше вакантни далавери в горските стопанства - дървена ваканция, както се казва, тъкмо бяхме разкарали ДПС от горите, та едва смогвахме да усвояваме схеми. Той отначало се дърпаше и вика:

- Как така дърва? Каква е тая селения!? Аз - вика - съм световна величина, ти ме караш да бича талпи!

Аз му рекох:

- Това е материалът, с който сме принудени да работим...

______

* Иво Балев.

** Героят несъзнателно перифразира Никола Вапцаров: "Да видиш ти какво момиче, брат - / като жребица от разплодник!" ("Кино").

*** Героят съзнателно цитира Гошо от Почивка и безсмъртното му произведение "Ицата Стоичков".

**** По мотиви от мноооого древен романс.