Генерала би трябвало да е най-щастливият човек в жк "Макондо" - максимална пенсия, собствен апартамент, работещо парно в спалнята, нещо като респект и почти уважение от съседите. Би трябвало, но не е. Генерала го боли за армията.

- Съсипаха я! - гърми гласът му като на бойно поле.

С комшията го следим с глави как крачи широко между тезгяха и касите с бирени шишета.

- Имахме половин милион щика! Сега няма и един стадион хора!

Влиза клиент, Генерала възмутено го обслужва, а ние надигаме бирите като дула, жадно търсещи вражи самолети. Клиентът си тръгва, Генерала пак е пред нас.

- Съкращения! - произнася думата така, сякаш се взривява осколочен снаряд.

Комшията присвива уши, аз се престрашавам:

- Господин Генерал, разрешете да доложа!

- Долагай, юнак!

- Според мен тези съкращения са със стратегическа цел.

- То всичко се съкращава сега - вметва плахо комшията и сочи опразнените ни бутилки.

Генерала ни подава по една пълна бира и впива в мен бронебойни очи:

- Стратегическа цел?

Отварям с око бутилката, отпивам културно и стегнато докладвам:

- Армията постепенно се съкращава, за да не стане изведнъж 5 души.

- Как така 5 души?! - застава нащрек Генерала.

Оглеждам се, смръщвам се на комшията и той си запушва ушите. Казвам тихо:

- Това е оптималният брой военнослужещи, нужни на страната ни в новите условия! Доказано е с компютър и сателитни снимки от космоса!

- Защо точно пет? - замислен е Генерала.

Разяснявам уставно:

- Съобразно военната наука в новите условия българската армия трябва да се състои от: първо - командир.

Тук Генерала е в свои води:

- Той ще командва!

- Тъй вярно, господин Генерал. Ходом, бегом, падни, стани, атом отляво, атом отдясно...

Комшията беше отпушил едното си ухо, за да отпие от бирата, но щом чу командите, веднага пак го запуши, като за по-сигурно опита да натъпче вътре и бирената капачка. С Генерала не му обърнахме внимание.

- Давай нататък, юнак! - това беше Генерала.

Аз продължих:

- В новите условия българската армия трябва да се състои още от: второ - един войник, трето - втори войник, четвърто - трети войник, пето - четвърти войник.

Генерала се заинтригува:

- Четири войника? Да пляскат карти ли?

- Съвсем не, господин Генерал, това не е по устав! - разтълкувах числеността. - Войниците трябва да са четирима, за да могат да обграждат противника. Първият войник загражда противника откъм север, вторият откъм юг, третият откъм изток, четвъртият откъм запад.

- Като в чувал попада противникът! - потрива ръце Генерала.

- Тъй вярно, господин Генерал, във вълчи капан е и няма друг избор, освен да се предаде!

- Отлично, юнак! Ами ако противникът не е един човек, ами са много, цяла армия?

- Пак ще я обграждат, господин Генерал! Първият български войник загражда вражата армия откъм север, вторият български войник...

- Това ясно! Ама как ще пленят цяла армия?! Цивилният, бъркаш нещо!

- Редник от резерва! - промълвих обидено. Сетне отчуждено обясних: - Вражата армия, като не вижда никъде нашата армия, а получава ултиматуми, че е обградена, ще се предаде, за да разбере какво става. На колене ще се влачи вражата армия и ще вика "Какво става, бе?!" Обаче ние няма да й кажем!

- Това е прекалено жестоко, редник! - шепне задъхан Генерала, а ноздрите му мърдат като на боен кон насред баталия.

- На война като на война, господин Генерал!

Генерала отваря бира за себе си. Чукаме се, като най-усърден е комшията. Пием, но тук е трудно да се определи кой е най-жаден. Едно обаче е сигурно - Генерала е почти щастлив. Което на днешно време за един Генерал никак не е малко, особено в жк "Макондо"...