Позвъни се на входната врата и веднага разбрах - някой е на зор. Отворих. Комшията:

- Дай да ползвам вашата тоалетна!

- Ракия носиш ли? - попитах машинално, защото бях свикнал в такъв вид да го посрещам.

- Моля ти се бе, комши, човек умира! - проплака той.

Отдръпнах се и комшията нахлу в тоалетната. Заразхождах се пред вратата. След малко човекът подаде глава в коридора:

- Недей да крачиш като надзирател, имам чувството, че съм осъден на смърт и това ми е последното ползване на тоалетна!

Отдръпнах се, подпрях с гръб стената.

Като излезе навън комшията, хвърлих един поглед да не е свил тоалетната хартия и запитах фронтално:

- Какво е станало у вас, та идваш тука?

- А, нищо, дребна повреда...

- Не на мен тия! От двайсет години ми тръскаш килими на главата, познавам те!

Той въздъхна:

- Ела да ти покажа...

Качихме се у тях, влязохме в тоалетната.

- Ето! - посочи.

Брей! Тръба колкото автомобилна гума, а може и по-дебела, излизаше от едната стена и влизаше в другата. Личеше си, че мазилката около тръбата скоро е мазана.

- Какво е това бе, комши?! - попитах шашнат.

- "Южен поток" - обясни комшията - Газопроводът.

- Това?!

- Да. Руснаците от космоса изчислили трасето и се оказало, че най-целесъобразно е да мине през мойта тоалетна.

- Не можаха ли една педя встрани да мръднат, ами са ти блокирали най-важната функция?

- Не можело. Хората са го изчислили до милиметър. Ако мръднат при мен педя встрани, казаха, краят на тръбата щял да се измести толкова, че да попадне в Норвегия. За какво им е на норвежците тази газ, казаха, те си имат тяхна. И монтираха тръбата баш над моята тоалетна чиния.

Зацъках съчувствено с език.

- А компенсации? - попитах прямо.

- А, компенсации! - махна с ръка той - Казаха, че било въпрос на приоритети, че можело да се влошат междудържавните отношения, че в такива моменти се виждало кой е човек с главно Ч.

- Значи за едното голо "благодаря"?

- Да, накрая ми благодариха.

- Мой човек, при това положение лично Путин е трябвало да дойде да те кандърдисва!

- Ти пък! - засмя се комшията - Къде ще дойде Путин да се занимава с мен! - той се огледа - Медведев намина, ама за малко. Поговорихме, кандърдиса ме, лично даде указания как да се измаже стената около тръбата и си отиде.

- Брей! - дадох оценката си на страничен наблюдател. После посочих - Тази канелка за какво е?

Той пак се огледа:

- По-тихо бе, комши! Дадох две шишета ракия на строителите и те монтираха канелката. Вързах я с едно маркуче за газово котлонче в кухнята. Така, да има.

- И какво, има ли?

Комшията се ухили:

- Църцори по малко. Ела!

Комшията врътна канелката и отидохме в кухнята. Там той запали котлончето, което пуфна като мини ядрена бомба, след което заработи с мек син пламък. Моят човек постави отгоре тенджерка, сипа лъжица захар, изчака я да се карамелизира, сложи лъжица мед и ливна отгоре половин бутилка от неговата ракия. Елексирът кипна и комшията бързо го свали от пламъка, сипа в две чашки.

- А наздраве за "Южен поток"!

Отпихме.

- Няма ли да загасиш котлона, комши, да не се хаби газта? - попитах.

- Да ида до банята, та да ми изстине ракията? Не, нека си гори, я как радва окото!

Според мен ракията по-радваше, ама си замълчах, не бе моментът за газови спорове...