Когато преди 12 години излезе първото международно изследване на грамотността на 15-годишните, всички страни участнички с голямо вълнение се сравняваха с другите. Сега, при петото издание, превес вземат критиките, съмненията и неудобството от огромното значение, което PISA играе при формирането на националните политики в областта на образованието (не и в България). Каквито и да са недостатъците на формата, резултатите на повече от половин милион деца от целия свят заслужават по-внимателно вглеждане.

Свикнали сме международните изследвания на грамотността да са повод за срам в България, но в ъгъла на посрамените този път имаме достойна компания. Финландците посрещнаха новите резултати от PISA 2012 с коментари, че националната образователна система се е сринала, понеже страната, която целият свят изучава поради феноменалното й представяне преди 4 години, "изпадна" от 6-о на 12-о място в света по математика. Шведските медии са даже по-остри по отношение на собствените им деветокласници и пишат за "национална катастрофа", която излага бъдещето на нацията в опасност. Подобни са реакциите в Канада. В Америка властите са разтревожени от растящата дистанция между американчетата и връстниците им от Азия и влиянието й върху конкурентоспособността на американската икономика.

За да се видят поуките от PISA обаче, човек трябва



да погледне по-далеч от точките на най-добрите



Не всяка образователна система от най-високите нива е успешна. А една система е успешна, ако постига над средните резултати по математика, четивни умения и природни науки и ако социално-икономическият статус на учениците й оказва по-слабо от средното влияние върху техните постижения в училище. Най-успешните образователни системи в изследването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са Корея, Япония, Финландия, Канада и Естония.

Какво показва PISA по отношение на пазарния принцип на развитие на образователната система? Теорията, че пазарните механизми са най-добрите двигатели на реформата, заразява като вирус все повече държави чрез т.нар. Глобално движение за образователна реформа (GERM). Обхватът на тази епидемия може да се проследи по пет симптома. Първият е растящата конкуренция между училищата, подсилена от избора на училище според различни рейтинги и класации, които позволяват на родителите да направят "информирания" избор на клиента. Вторият е стандартизацията на методите на преподаване и изпитване, така че училищата да могат да се сравняват едно с друго. Третият симптом е събирането на данни върху представянето на децата чрез стандартизирани тестове. Тези данни след това се ползват за оценяване на учителите. На четвърто място е обезценяването на учителската професия и свеждането на квалификацията за нея до съкратени курсове. Петият симптом е приватизирането на обществените училища чрез различни системи - чартърни, свободни или виртуални училища.

Най-известните жертви на тази теория са Америка, Англия, Нова Зеландия, Австралия, Швеция и Чили. И тъй, какво се чете в PISA 2012? Държави, които дават автономност на училищата върху учебната програма и оценяването на учениците, често се представят по-добре. Това опровергава тезата на GERM, че външно наложените стандарти на преподаване и изпитване са условие за успеха. Изследването показва още, че системи, които дават свобода на учителя да поставя сам цели пред себе си и своите ученици,



да създава сам образователната среда



и да прилага множество формати за оценяване, са най-добрите по отношение на ученето и училищната реформа.

Високите постижения често вървят ръка за ръка с равенството в цялата система. Това в образованието означава, че социално-икономическият статус на децата оказва минимално влияние върху представянето им в училище. Осигурява се чрез пълно и ранно обхващане в училище, добра система от здравна грижа и услуги за деца със специални образователни потребности, балансирана програма с равна тежест на изкуствата, музиката, спорта и академичните предмети. Справедливо разпределение на ресурсите също е важно за равенството. PISA 2012 показва, че такова разпределение на ресурсите помага за успеха на цялата училищна система.

Изборът на училище не помага за по-добро представяне на една страна. Той и конкуренцията между училищата са свързани с по-високи нива на сегрегация в системата. Всички успешни системи държат на държавните и общински училища. PISA 2012 показва, че наличието на свободни/чартърни училища с голяма конкуренция не помага с нищо на представянето на децата в съответната страна.

Изследването също така гласува с две ръце за призива на милиони учители по света: дайте ни повече пари. Високите заплати са само част от уравнението, но те успяват да привлекат повече млади хора към професията, при това дългосрочно - за цял живот. В успешните страни учителите получават повече и имат по-висок статут в обществото.

НА ФОКУС

Швеция доскоро беше за пример в образованието със своята политика на държавно финансиране за свободни училища и широк избор за родителите. Няколко години по-късно звездата й е поугаснала. В PISA 2012 резултатите на Швеция се сриват рязко във всичките три области. В 10-годишен диапазон Швеция може да се похвали с най-големия срив от всички държави по математика. Сега анализаторите започват да си блъскат главите до каква степен вината може да се хвърли на реформата със свободните училища. Напоследък мнозина от субектите, които управляват свободни училища в Швеция изпитват финансови трудности, а разследване по една от телевизиите показа как едно от тези финансирани от държавата, но управлявани от частни ръце училища нагласят приема така, че да приемат само най-умните от умните. Остава да видим дали реформата ще бъде завъртяна отново назад. (по материали в чуждестранни медии)