:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,467,443
Активни 141
Страници 4,651
За един ден 1,302,066
Реконтра

Как не ме екстрадираха 

***
Това, което разбрах от разговорите пред бюрото за записване на бежанците, не беше добро - хората бягаха от войната, от глада и мизерията. И искаха да живеят по-добре. Точно като мен. На опашката имаше всякакви хора - и добре облечени, и дрипави, чисти и не до там чисти, високи и ниски, брадясали и разни кьосета. Всички стояха търпеливо - да ги прегледат, да ги опишат и запишат, да ги настанят.

Дойде редът ми и аз застанах пред чиновника на гишето.

- Добър ден - рече той, - как стигнахте до тука?

- Пеша - рекох, - като всички останали.

Чиновникът съвестно отбеляза нещо в папките пред него.

- Има ли война при вас?

- Не спират да гърмят. И е пълно с мародери. Не подбират млади или стари, крадат наред, разбиват и влачат.

- Силите на реда не се ли явяват?

Вдигнах рамене:

- Нямам представа кой се явява и кой не. Аз лично гледам да съм по-далече от пукотевицата.

Чиновникът надълго ме изгледа. И рече:

- Говорите много добре езика ни. Явно сте го учили добросъвестно.

- Цял живот - признах му, - почти не знам други езици.

- И от какво бягате? - продължи той да разлиства папките си.

- Бягам от всичко. От глада и унижението. От лошото отношение и от бездушието. От липсата на закон и морал. От всичко. Не желая повече да търпя това. Искам статут на бежанец и да отида възможно най-далеч от тука.

- Сам ли сте или има и други?

- Пълно е с роднини около мен. Но искам да продължа напред по света сам-самичък. Никого не ща!

- Някакви заболявания да имате?

- Не, здрав съм.

- Криминално минало?

- Нямам минало.

- Способности, какво умеете да вършите?

- Вече нищо. Много неща можех да правя, ама с течение на времето всичко забравих. Пък и вие сте първият, който от години ме пита това.

- Когато напуснете нашата страна, къде искате да отидете?

- Никакво значение няма. Само да е далеч от тука! Омръзна ми да ме нагрубяват, бутат и обиждат. Все едно не съм бял човек!

Чиновникът внимателно ме изгледа.

- Бял сте - съгласи се той. - Някакви документи имате ли?

Дадох му всички си документи.

За миг лицето му се промени.

- Ама, господине - рече той, - вие сте българин!?

- Да, защо?

- Ама... ама тука е само за чужденци!

Огледах се внимателно и го попитах:

- Че къде го пише това?

Онзи се възмути още повече:

- Но това вашето е цинизъм! Хората бягат от война, от нещастия и идват тука да дирят помощ. А вие направо се гаврите с това!

- Дрън-дрън - рекох му, - ела да видиш при нас как се гърми. Повече от война е. Никой не смее вечер да излезе навън, защото едни здравеняци ходят по улицата и са готови веднага да те наритат по главата. Да не говорим за обирите и кражбите. Едни и същи мародери обикалят денонощно, а силите на реда нищо не могат да направят по въпроса. Още искате ли?

Чиновникът врътна глава:

- От вас не искам нищо повече. Вземайте документите си и се омитайте оттук, преди да съм повикал охраната. Хората идват в нашата страна да намерят спасение, а вие се лигавите.

- Хората - рекох му, - идват тука като на транзитна гара, пият по един чай и тръгват към белия свят. Когато и аз поисках да се спася - всички ме посъветваха да дойда тука и официално да напусна страната. Какво толкова!



- Махайте се! - рече строго чиновникът. - Не се ли срамувате, че вършите тези глупости? Демокрацията победи категорично и окончателно в нашата страна. Трябва да сте горд, че сте българин.

- Тръгвам си - рекох му - и ще бъда горд само ако получа някакъв друг статут. Да имаш статут на българин отдавна не си е работа! Пък и каква е ползата, че демокрацията е пред вратата ни, когато ние не сме си вкъщи?

Онзи нищо не ми отговори.



1143
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД