|
| *** |
Дойде редът ми и аз застанах пред чиновника на гишето.
- Добър ден - рече той, - как стигнахте до тука?
- Пеша - рекох, - като всички останали.
Чиновникът съвестно отбеляза нещо в папките пред него.
- Има ли война при вас?
- Не спират да гърмят. И е пълно с мародери. Не подбират млади или стари, крадат наред, разбиват и влачат.
- Силите на реда не се ли явяват?
Вдигнах рамене:
- Нямам представа кой се явява и кой не. Аз лично гледам да съм по-далече от пукотевицата.
Чиновникът надълго ме изгледа. И рече:
- Говорите много добре езика ни. Явно сте го учили добросъвестно.
- Цял живот - признах му, - почти не знам други езици.
- И от какво бягате? - продължи той да разлиства папките си.
- Бягам от всичко. От глада и унижението. От лошото отношение и от бездушието. От липсата на закон и морал. От всичко. Не желая повече да търпя това. Искам статут на бежанец и да отида възможно най-далеч от тука.
- Сам ли сте или има и други?
- Пълно е с роднини около мен. Но искам да продължа напред по света сам-самичък. Никого не ща!
- Някакви заболявания да имате?
- Не, здрав съм.
- Криминално минало?
- Нямам минало.
- Способности, какво умеете да вършите?
- Вече нищо. Много неща можех да правя, ама с течение на времето всичко забравих. Пък и вие сте първият, който от години ме пита това.
- Когато напуснете нашата страна, къде искате да отидете?
- Никакво значение няма. Само да е далеч от тука! Омръзна ми да ме нагрубяват, бутат и обиждат. Все едно не съм бял човек!
Чиновникът внимателно ме изгледа.
- Бял сте - съгласи се той. - Някакви документи имате ли?
Дадох му всички си документи.
За миг лицето му се промени.
- Ама, господине - рече той, - вие сте българин!?
- Да, защо?
- Ама... ама тука е само за чужденци!
Огледах се внимателно и го попитах:
- Че къде го пише това?
Онзи се възмути още повече:
- Но това вашето е цинизъм! Хората бягат от война, от нещастия и идват тука да дирят помощ. А вие направо се гаврите с това!
- Дрън-дрън - рекох му, - ела да видиш при нас как се гърми. Повече от война е. Никой не смее вечер да излезе навън, защото едни здравеняци ходят по улицата и са готови веднага да те наритат по главата. Да не говорим за обирите и кражбите. Едни и същи мародери обикалят денонощно, а силите на реда нищо не могат да направят по въпроса. Още искате ли?
Чиновникът врътна глава:
- От вас не искам нищо повече. Вземайте документите си и се омитайте оттук, преди да съм повикал охраната. Хората идват в нашата страна да намерят спасение, а вие се лигавите.
- Хората - рекох му, - идват тука като на транзитна гара, пият по един чай и тръгват към белия свят. Когато и аз поисках да се спася - всички ме посъветваха да дойда тука и официално да напусна страната. Какво толкова!
- Махайте се! - рече строго чиновникът. - Не се ли срамувате, че вършите тези глупости? Демокрацията победи категорично и окончателно в нашата страна. Трябва да сте горд, че сте българин.
- Тръгвам си - рекох му - и ще бъда горд само ако получа някакъв друг статут. Да имаш статут на българин отдавна не си е работа! Пък и каква е ползата, че демокрацията е пред вратата ни, когато ние не сме си вкъщи?
Онзи нищо не ми отговори.