Тъкмо гледах по телевизора рисувано филмче за елена Рудолф и пресмятах от такова добиче колко луканки може да се изкарат, когато на вратата се позвъни. Отворих. Дядо Коледа и Снежанка. Тъкмо да поканя Снежанка да влезе, Дядо Коледа заговори не по нашему. Вгледах се - видяха ми се китайци. В това време по стълбите се заизкачваха коледари. И те китайци! Затворих вратата. Вдигнах телефона:

- Комши - извиках тревожно, - пред нас е пълно с китайци!

- Какви китайци? - делово попита той.

- Всякакви - уточних, - Дядо Коледа, Снежанка, коледари! Може и други да са придошли!

- Спокойно, идвам!

Като чух това от комшията, много се успокоих. Той е бил на работа в Коми и с чужденци много се оправя. Пък и езици сигурно е понаучил там.

Лепнах се на шпионката. Китайците стояха на стълбищната площадка и чакаха. Щом видях комшията да слиза по стълбите от горния етаж, отворих вратата.

- Това е положението, комши! - казах измъчено.

Той ме спря с жест. Позагащи анцуга и делово се ръкува с Дядо Коледа.

- Доо-бър ден! - каза бавно, високо и отчетливо.

Как не се сетих! Доказано е, че ако говориш бавно, високо и отчетливо, чужденците те разбират! Ама на, като не съм бил в Коми...

Междувременно китаецът каза нещо на китайски. Комшията го гледаше като човек, който чете по устните, после се зачеса под ластика на анцуга.

- Чайна, чайна! - обадих се, без сам да знам защо, и комшията веднага ме спря с жест.

Дядо Коледа и компания закимаха радостно с глави, коледарите запяха на китайски с мелодията на "Стани нине, господине". С комшията се спогледахме. Дядо Коледа бръкна в чувала и извади гевреци и колачета, забърбори нещо по тяхному си и ги занабучва на гегите на коледарите.

- Чайна? - комшията посочи едно колаче.

Дядо Коледа белобрадо кимна, после като фокусник заизважда от чувала безкраен наниз пуканки, късаше със зъби парчета по две педи и ги подаваше на Снежанка, която с тях украсяваше калпаците на коледарите.

С комшията пак се спогледахме. В това време по стълбите се качи друг китаец, носеше бебе. Изгледа ме, каза нещо на китайски. Бебето гукаше. С цялото си държание се разграничих както от него, така и от бебето.

- През два е-та-жа на-го-ре! - бавно, високо и отчетливо каза комшията и посочи с пръст в съответната посока. После ме погледна: - Комшийката над нас е бременна, видях я преди време.

Китаецът явно благодари и понесе бебето нагоре.

- Абе, комши - казах замислено, - тия и щъркелите ли са поели?!

- Нищо чудно - отговори замислено комшията.

В това време по стълбите задъхана се зададе комшийката, дето е над комшията, ама не беше бременна. След нея вървяха двама китайци и носеха зимна бебешка количка.

- А, честито! - каза й комшията.

- Аман от асансьора! - отвърна неадресирано тя.

- Честито и от мен! - обадих се.

Комшийката и китайците с бебешката количка продължиха нагоре.

- Абе асансьора! - каза ми убедено комшията. - Само са поели и щъркелите!

Как да не се съгласи човек с него?! Затова се съгласих.