Пренаписване на клиничните пътеки, за да се ограничи достъпът на пациентите до болниците иска управителят на здравната каса Румяна Тодорова. Вчера Тодорова представи резултатите от мащабни проверки, които НЗОК извърши по повод завишените разходи за октомври и ноември спрямо същите месеци на миналата година.

"Пътеките не са добре написани, критериите са изключително ниски и не са коригирани от 7-8 години, а са правени само козметични промени в зависимост кой е бил национален консултант", заяви шефката на касата. От проверките излиза, че 60% от всички пациенти на болниците са с хронични заболявания. "Това са "удобни" пациенти - тези хора винаги ще бъдат болни от хроничното си заболяване и винаги може да се намери симптом, който да ги вкара в болницата. Резултатите показват колко е лесен достъпът до болница у нас. Най-скъпата помощ - болничната, е най-достъпна", обясни Тодорова. Един от изводите в резултат на проверката е, че има огромен брой хоспитализации, защото "всеки дошъл в болниците е бил приет".

В 78% от болниците средномесечният разход е надхвърлен значително през октомври и ноември на тази година сравнено със същите месеци на 2012 г. Тодорова посочи и по-фрапантни случаи като "Токуда", която отчита с по 700 хил. лв. по-високи разходи за всеки от двата месеца, "Александровска" - с по 300 хил. лв. Две пловдивски болници - "Каспела" и "Св. Каридад", са надхвърлили обичайния бюджет съответно с по 340 хил. лв. и с по 200 хил. лв. за всеки от двата месеца. "Има и такава болница като тази в Тутракан, която си е качила с 60 хил. лв. дейността. В Тутракан може би от София са отишли хора да се лекуват и затова са вдигнали оборотите", коментира Тодорова. Отделно всички болници за рехабилитация са увеличили дейността си с по 150-200%.

СЪМНЕНИЯ

При част от проследените пациенти са направени профилактични прегледи, установили безупречно здраве. След това обаче те имат по 3-4 диспансерни диагнози, не си пият лекарствата, а отиват в болница. "Проследили сме едно ЕГН, което има 8 хоспитализации. Безспорно е, че пациентът е с инсулинозависим тип диабет. Но той влиза няколко пъти по пътека обострен пиелонефрит, по пътека декомпенсиран захарен диабет и по пътека сърдечна недостатъчност. При всички тези случаи обаче никой не му обръща внимание на диабета. При едната хоспитализация кръвната захар на пациента е била 21.5 при норма до 6.5. Извършва му се кръвнозахарен профил и други изследвания, но пациентът излиза от болницата с кръвна захар 21.5, защото влиза по пътека пиелонефрит", разказа Тодорова. Според нея има съмнение дали този пациент изобщо е стоял в болницата. Става дума за болница в Кюстендил. Това поставя въпроса за качеството на болничната помощ - никой не се интересува от пациента, защото той е приет по друга пътека и лекарите само си го прехвърлят, заключи шефката на касата.



КОНТРОЛ

Проверката е обхванала 515 лекари от специализираната извънболнична помощ и 595 джипита. Проверени са 1590 пациенти, които са били хоспитализирани общо 4039 пъти. Най-честите заболявания, които водят до престой в болница, са на дихателната, сърдечносъдовата, ендокринната и нервната система, както и такива, свързани с бременността. Установено е още, че общопрактикуващите лекари често насочват пациентите си директно към болница вместо към специалист. В лечебно заведение се влиза много често и през спешната помощ. "Не може в 25% от РЗОК да се съобщава този факт, като в РЗОК Смолян 59% от хоспитализираните са минали оттам", коментира управителят на НЗОК. В много случаи след разглеждане на документацията се е оказало, че пациентите въобще не са спешни.