Денят ми започна адски забавно - докато единият ми син крещеше от тоалетната: "Мамо, готов съм!", а аз бършех повръщаното от другия, се обади и таткото, че нелюбезна служителка от НОИ го е известила, че трябва да им връщаме пари. Драматургът в мен предусети, че така започнал, денят неизбежно ще доведе до катарзис или до обеда на моето осъзнаване. Жонглирайки с двете болни деца, проведох безумен разговор с г-жа Иванова - инспектор на НОИ. Въпросната с назидателен тон ми обясни, че в момента подписва наказателния ми акт за това, че отпускът за майчинство за третото ми дете е почнал на 4.12, а второто ми дете е "засечено" в държавна ясла на 25.11.

Тонът й беше не само обвинителен - явно в нейните очи вече бях престъпник, източил незаконно НОИ, но и поучителен - ето виждате ли, ние ви хванахме! Аз категорично й обясних, че знам закона и детето ми е тръгнало на ясла в деня, когато следващото ми майчинство вече е било в сила, така че съм сигурна, че просто има някъде грешка по системата. В този момент госпожата хвърли словесна бомба: "На мен не ми е работа да проверявам дали е вярно, а да ви напиша наказателно постановление!"

Не знам дали от асцедента ми, или просто ми е ниска точката на кипене, но аз изведнъж приех досадния до този момент разговор като обявяване на война. Нарамих двете болни деца и в дъжда пробягахме разстоянието до въпросната ясла за рекордно време. Там снимах документи, ведомости, фактури - всички възможни доказателства, че синът ми е тръгнал на ясла в съдбовния ден 5.12, а не 10 дни по-рано.

От кабинета на директорката звъняхме на въпросната инспекторка, но тя вече бе отишла на обяд. И ето настъпи обедът на моето осъзнаване. Какво правех? Доказвах на някакви чиновници от системата нещо, в което така или иначе бях убедена за това, че те не са си свършили работата като хората. Напрягах себе си и двете си и без това болни деца, докато въпросните обядват. И всичко това защо? За да си спестя бъдещи неприятности? Или за да спечеля срещу самата система?

В този момент ми стана повече смешно, отколкото тъжно. Представих си как синът ми се промъква в кухнята на яслата под съпровода на ревящи деца и се натъпква с омразните му кисели. И нали си е щиглец, коремът му така натежава, че не може да се измъкне и заспива. И това цели 10 дни, преди официално да е тръгнал на ясла. Но служителите на НОИ не спят! Със своите екстра сензорни способности те го засичат и слагат клеймо на майка му до живот - източила киселите на НОИ!

В този момент синът ми започна да мрънка за "Зайо Байо" (марка снакс) и ме извади от моята 1984 г. Аз изнервена му обясних, че не може "Зайо Байо", защото ще стане дебел и тъп. А той: "Мамо, а не може ли някога за малко да стана дебел и тъп ?". Аз му отвърнах, че не отглеждам държавни служители. И отново затичах с децата към къщи, за да ги спася поне от неизбежното ГМО.

След час диалогът с госпожа Иванова се поднови. Атакувах я като воин и й обясних, че не просто искам да докажа своята невинност, но ме интересува поименно кой не си е свършил работата. Споменах и "Господари на ефира" и други медии, за които случаят би бил интересен. Тактиката се оказа не само правилна, но въпросната инспекторка взе, че се притесни.

И в опит да се оправдае, че грешката не била нейна, ми сподели, че тя цяла година ми пращала писма, но пощата й ги връщала. И наистина била убедена, че аз се укривам. Това вече беше пикът в скеча. Аз наистина се чудех дали да плачаили да се смея. И с какъв ли тест ги подбират тези служители. Може би им дават да четат "Теория на конспирацията", преди да проверят коефициента им на интелигентност.

Попитах я простичко дали пък не й е хрумнало, че като й връщат писмата, може би е сбъркала адреса. Тя замълча и след малко добави, че пробвала с различни вариации на адреса. Най-смешното е, че всички мои точни данни ги има във въпросната ясла, която детето ми доскоро посещаваше. Живеем на този адрес от осем години и имената ни са на звънеца и на пощенската кутия. И изобщо е безумно в XXI век да не можеш да пратиш дори едно писмо като хората.

Приключих разговора с усмивка и с въпроса: "А кой носи отговорност за всички тези безкрайно объркани инспектори?" Потърсих отговор на въпроса си в общината и в НОИ. Но така и не ми отговориха. Нито някой се осмели да издаде имената на колегите, допуснали грешката в моя частен случай.

Днес сутринта получих отново обаждане от госпожа Иванова. Тонът й беше мек и извинителен. Била проверила протоколите и наистина нямало нарушение от наша страна. Не можела да си обясни как са допуснали тази глупава грешка. Разделихме се с обещание да не се чуваме никога повече.

Седнах пред клавиатурата и вместо да мисля за работния си сценарий, попаднах в капана на въпросите: Те тъпи ли са, или ние всички, плащащи безкрайни данъци и осигуровки, сме глупаци? Ами ако номерът им беше минал? Ако не бях сигурна в датата и си бях платила тъпата глоба? А дали те не рекетират хората?

Написах това за предупреждение. Рекетът в България е държавна политика! А ние не сме нищо повече от експериментални животинки - колко и докога ще пускат. И не "Четвърта власт", а ние сами трябва да се борим със системата.