|
| Комшията ми отстъпи празната бъчва по програма "Диоген". |
Така му казах на комшията веднага след като замезих с маслинка и малко след като отпих от джанковицата тип "домашно уиски".
- Ти говори за себе си... - каза той с гласа на човек, вярващ в световната конспирация.
- Думата ми е за проточилата се сага около Националната гимназия за древни езици и култура "Свети Константин Кирил Философ" в София - уточних.
Той успя да проследи изречението почти в цялата му дължина, отдъхна си, сподели:
- Тъща ми е отраснала с Паисий Хилендарски и Черноризец Храбър!
- Съученици ли са? - проявих интерес.
- Пошъл си! - изсъска откъм печката като тенджера под налягане жената на комшията. - Мама е с класическо образование!
- Поклон! - казах към печката и добавих към комшията: - Според теб дали гимназията да бъде в училището до Дамския пазар, или да се върне в предишното си обиталище в квартал "Модерно предградие"!
- Какъв Дамски пазар, мой човек?! - реагира некласически онзи. - Чушки, домати, кокошки и контрабандни цигари! Женски пазар е това!
- Щом пазарът е до Класическата гимназия, е дамски! - демонстрирах класическа логика. - Ама пък една класическа гимназия не може да съжителства с посочените зеленчуци, животни и явления!
- Тогава да се върнат в "Модерно предградие"! - отсече комшията.
- Класическа гимназия - в предградие?! - повдигнах вежда.
- Ама модерно! - подчерта моят човек.
- Ама предградие! - подчертах и аз. Сетне добавих възмутено. - Не, това не е бон тон, както е казал Аристотел на Диоген!
На комшията му заигра окото:
- Казвай какво да се направи, че ми заигра окото!
Внимателни и даже пределно внимателни трябва да сме с хора, които от стари компоти и акациева клечка правят еликсир, превръщащ света в място, възможно за живеене. Затова заговорих тихо и всяка дума бе подплатена с пурпурно кадифе:
- Решението е очевидно: Класическата гимназия трябва да се настани в нашия блок! - постулирах.
- Тук?! - подскочи комшията.
- Тук не може, моят хърка като диво животно! - репликира комшийката откъм печката.
- Не съм животно! - диво реагира комшията.
Той се кондиционира с глътка ракия, пък досетил се, че не говоря напразно, ами съм базиран и предопределен, попита:
- Защо точно тук, комши?
- Основанията за това решение са класически! Понеже при нас всичко е класическо! - обясних му.
Комшията бе предпазлив:
- Може би...
Лапнах маслина, набрана от дърво в Гърция, под което е спал Архимед, и подхванах защитата на тезата си:
- Начинът, по който ни изпързаляха с масовата приватизация, е класически! При това два пъти! Класика на квадрат! Ами здравната реформа? Класика! Ами изборите? Всеки път на изборите ни минават по класическа схема! Ами фирмите за топлинно счетоводство? Ами обръчите от фирми! Тук трябва да е Класическата гимназия! Все едно е в Партенона! Все едно е в Колизеума!
Комшията ме прекъсна с красив жест:
- Ние какво печелим от това?
Огледах се:
- Като ни отпуснат транш по някоя класическа европейска програма, ще видиш! Един латекс да теглим, за по-класическа обстановка! И тоалетните ни са като от докласическата епоха!
Комшията мълниеносно прецени:
- Да, няма начин Европа да не ни даде някой транш за класиката!
Време беше за деловитост, анонсирах:
- Паралелките по латински и древногръцки у нас, у вас Ренесансът и физкултурата!
Комшията кимна, но не си стиснахме ръцете, понеже жена му тръсна помежду ни тенджерка със сварени кренвирши.
- Транш? За вас? - каза тя варварски - Вие сте класически наивници, бе!
Нарани ни, но не ни разколеба.
