Не се казвам Бисер и не съм леке.

Обаче снощи, когато небето се отвори и сферите взеха да ми нашепват туй-онуй, скочих от леглото към компютъра, ама там - тоя бисер се беше настанил и доста съсредоточено играеше виртуална табла тип обикновена. Всеки път, когато зарът не му харесваше, плюеше по монитора и редеше протяжни псувни от района на Дунавската равнина.

Аз седнах с половин дупе на ръба на шкафчето и пробвах да почна с "добър вечер", ама оня не ми даде да се изкажа:

- Не дишай! Играта е напрегната и сега или ще го бия марс, или ще падна и много ще псувам.

- Доста съм объркан - успях да кажа. - Това е работното ми място, а Марс е червена точка в небето. Необходимо ми е да седна на компютъра, да напрегна моралните и творческите си сили, да насоля някое обществено петно и в крайна сметка да прибавя един малък шедьовър към националното писмено наследство.

- Не ми говори глупости - каза Лекето. - Ти си толкова писател, колкото аз съм политик. И не ме разсейвай, че сега ми трябва дюшеш... Мама ви конска в червата! - плю на монитора ми Лекето. - Това не са зарчета, а трошени зъби!...

- Доколкото помня новините от тая вечер, вие сте с мярка 72 часа задържане под стража...

- Всъщност е домашен арест. Продиктувах твоя адрес, така ми дойде на устата, преди малко дойдох с ескорт.

- Де юре и де факто вие сте политик - опитах логическа маневра, - следователно и аз съм писател. Не бих се нарекъл "магьосник на словото", но колкото да вържа две изречения...

- Ти чу ли ме преди малко да говоря за трошени зъби, или реши, че не се отнася за теб, г-н Мастилено петно!? - рече Лекето и добави една горнооряховска.

Изчаках го да свърши сета, понеже разбрах, че играе лошо и се нервира, като пада.

- Тоалетната ми е превъзходна - реших да го подсетя. - До мокрите кърпички има книги, може да прочетете някоя, помага за перисталтиката...

Той ме изгледа криво, почеса си чреслата и започна нова игра.

Изчаках да мине една печеливша, за да го предразположа.

- Какво стана с другия имот, където се бяхте настанили?... Където бяхте на гости - поправих се.

- Много журналисти там, никакво спокойствие вече няма.

- А настина ли сте се срещали с ББ в Банкя?

- Не само сме се срещали. Аз и там се бях настанил като вкъщи. Но Бюрека започна да настройва Баце срещу мен, а една нощ в Банкя дойде магьосник на име Румбурак.

- Интересно - наострих уши аз. - И какво търсеше тоя Румбурак?

- Фонтан! И рестарт на "Белене". И да запише някакъв разговор. Водеше 6-7 човека, с Баце не ги броихме, само казахме: елате повече, бе! елате повече! - И Лекето добави една дълга севернодобруджанска от района на делтата на Дунав.

- И какво стана? - върнах го от делтата към горното течение на разказа му.

- Какво стана... Румбурак не намери фонтан и маркира оградата, като се снимаше с телефон и си правеше муцки. Много смешни муцки.

- И всичко това е истина? - не повярвах на рецепторите си.

- Както е истина, че Бюрека ще стане премиер. Аз между другото и с него съм скаран, кога дава, кога не дава пари... несериозен човек! Затова дойдох у вас, малко на спокойствие.

- Но вие имате ауди А7, в него е доста по-просторно, отколкото вкъщи. То, наистина, сърце да е широко, ама...

- Оф, че си смотан! - усмихва се ласкаво Лекето. - Айде отивам до кенефа, ти си работи.

Докато той се освобождаваше от бремето си, аз успях да натракам това произведение. Но Лекето се върна, седна отново на компютъра, подписа се вместо мен и прати текста в редакцията. Още не си е тръгнал.