|
| Весислава Иванова |
- Г-жо Иванова, преди дни ССБ призова Висшия съдебен съвет (ВСС) да направи нова проверка на странните имотни сделки на единствения кандидат за главен съдебен инспектор Веселина Тенева. Какво послание беше отправено изобщо с процедурата за избор на този важен пост?
- Първо трябва да се отчете как започна процедурата - тя бе обявена непосредствено преди Коледа и практически не бе дадено време да се излъчат кандидатури. Мандатът на главния инспектор изтече преди година и ССБ отдавна официално настоя парламентът да изпълни този свой ангажимент. Това, че процедурата се откри в последния възможен момент и че очаквано има само една кандидатура, за която в медиите предварително имаше информация, само по себе си е достатъчно тревожно и хвърля сериозна сянка на съмнение. В този смисъл, която и кандидатура да бе издигната, тя би била атакуема. След като в медиите излязоха данните за имотното положение на г-жа Тенева, тя логично поиска проверка от ВСС, за да може тези неизяснени тревожни въпроси да бъдат осветлени и да получат разумното си обяснение. За съжаление, това не се случи, тъй като съветът използва формулировката за "строго лични имуществени отношения", която не стана ясна на никого - нито на гилдията, нито на обществото.
- Членове на ВСС прехвърлят топката, че е редно парламентът да направи подробна проверка, тъй като той избира главния инспектор.
- Това е отделен въпрос. ВСС, който администрира съдебната система, поначало има ангажимент както да отстоява нейната независимост, така и да се занимава с всички въпроси, налагащи проверка. В случая данните, които се изнасят, без съмнение са притеснителни за репутацията на колегата. ВСС има възможност да зададе всички въпроси, след което и да огласи резултатите. В противен случай проверката не постига нито един от очакваните резултати.
- На практика няма проверка.
- Да. Като краен резултат проверката, вместо да внесе яснота по тези неизвестни, и в случай че няма нищо притеснително, репутацията на колегата да бъде убедително изчистена, тя постигна обратното - съмненията се засилиха. Аз не коментирам фактите. Не знам нищо повече от това, което е изнесено в пресата, а и това не е моя работа.
- Докъде се простират строго личните имуществени отношения при магистратите?
- Съдиите се занимават с много отговорна дейност. Като публични личности в личния си живот търпят повече ограничения в сравнение с "обикновения" гражданин. Длъжни сме да се въздържаме от действия, които влизат в конфликт с установените разбирания за висок морал и нравственост. Имуществото ни не може да е тайна. Затова и подаваме публични декларации пред Сметната палата. Изискването е не заради друго, а защото не следва да има никакво съмнение, че част от него е придобито с доходи, чийто произход не е ясен или пък не е съответен на заплатите ни. Затова и границата на "строго личните" и на "имуществените отношения" е по-различна.
- И в случаи като този с избор на главен инспектор "личното" отстъпва?
- Да. Особено когато човек кандидатства за такава длъжност, той приема, че всички щекотливи имуществени въпроси могат и ще бъдат изследвани.
- Толкова ли няма честни и свестни хора в системата, които да влязат в конкуренция за ключовите позиции в нея, че вече стана традиция да се издига само по една кандидатура?
- От една страна, което никак не е добре, очевидно мнозина не са мотивирани да кандидатстват за тези позиции, водени от убеждението си, че така или иначе няма как да спечелят "надпреварата". Защото проведените досега процедури не са убедили никого, че са били честни, почтени и протекли в условията на действително съревнование. Никой не би искал да легитимира процедура, която само привидно е състезателна. Специално за случая с главен съдебен инспектор няма как и да пренебрегнем, че председателят на Народното събрание г-н Михаил Миков заяви, че процедурата ще се открие, когато има съгласие кой да бъде новият главен инспектор заради предвиденото квалифицирано мнозинство от 2/3. Това е смущаващо. Въпросното мнозинство е предвидено тъкмо за да гарантира, че ще се избере личност с изключителни качества - с безукорна репутация и несъмнено висок професионален авторитет.
И ако трябва да се отчита обективно конкретната политическа ситуация и се твърди, че е нужно предварително сондиране между парламентарните партии, то е задължително тези преговори да бъдат прозрачни. И да става ясно как и защо се стига до определена кандидатура. Не визирам личността на колегата Тенева, която не познавам. Който и да беше на нейното място, ситуацията щеше да е идентична. Не става ясно как партиите се договарят за определена кандидатура.
- Където и да "бръкнат" партиите в съдебната система, за да посочат кандидат за пост, излизат смущаващи данни. Марковска, Гугушева, сега Тенева. Какво означава това - че подаваните декларации се обезсмислят, защото никой не ги проверява. Или пък хора с проблеми се търсят, защото по-лесно се държат в послушание.
- Факт е, че имаше поредица от няколко случая. Това най-малкото означава, че когато са издигнати кандидатурите, никой не си е направил труда да направи обстойна проверка. Означава и че щом обективният страничен наблюдател остава с впечатлението, което споделяте, политиците следва да отговорят на поставения от вас въпрос.
- Как може да се излезе от кризата с избора на главен инспектор сега?
- Най-добре би било процедурата да стартира отначало, за да се изчистят всички съмнения около нея и за да се проведе както трябва - прозрачно и публично. Имам усещането, че разликата между публичност и прозрачност категорично се игнорира трайно. На публичността се придава значение и на прозрачност, а нещата не стоят така. Парламентаристите трябва да дадат ясни и убедителни мотиви за това как са стигнали до определена кандидатура. Това не може да е тайна и въпрос на някаква скрита задкулисна договорка, както се случва обичайно. Не е толкова трудно. Въпрос на воля и политическа култура е.
- Процедурата за съдебен инспектор беше пришпорена, защото предстоеше доклад на ЕК. По същия начин се действа и с проекта за нов Наказателен кодекс. ССБ призова за по-дълъг срок за обсъждане, но законът вече мина през правителството. Колко опасно може да е това бързане?
- Изключително опасно. Става дума за обемна материя, която регулира твърде важен кръг от обществени отношения. Всички професионално ангажирани следва много внимателно да се запознаят с проекта и да го анализират. Изключено е това да стане за десетина дни, колкото имахме до внасянето на проекта в Министерския съвет. Очевидно се цели просто спазване на ангажимент, но това не може да е самоцел при никакви обстоятелства и може много да навреди.
- Готвят се и промени в Закона за съдебната власт. ВСС има идеи конкурсите в системата да бъдат уредени по друг начин.
- В парламента беше внесен проект за изменeния, подготвян по време на предишното правителство. Доколкото знам, Министерството на правосъдието няма готовност да предложи промени. А във варианта на предишния кабинет изобщо не беше засегнат въпросът с атестациите. Тогава също много се бързаше и се реши, че няма време за него.
Конкурсите не получават качествено ново концептуално разрешение и трябва да има дискусия в професионалната общност. Новият ВСС проведе няколко конкурса и броженията в системата във връзка с тях са известни. Категорично се налага професионално обсъждане сред магистратите. Поначало за повишаване на магистратите атестациите би следвало да са достатъчни. Но в момента те не се изготвят както трябва и не са адекватна оценка на дейността на съдията.
- От комисията по предложенията и атестирането на ВСС твърдят, че са реални.
- Не. Това е много трудно обективно и дори при най-добро желание при организацията в този вид е невъзможно. В момента атестациите се правят от помощни комисии. После формулярът се разглежда от комисията на ВСС. Бегъл преглед на практика досега показва, че критерият е неясен, защото в едни и същи ситуации веднъж се стига до повишаването на оценките, а в други - до понижаването им. Има случаи, когато на колегите са отнемани точки и им е отказвано повишение в ранг, защото не са спазили всички срокове, при все че нямат нито един отменен акт и че средната им натовареност е по-висока от тази на колегите им. На друг колега, комуто помощната комисия е дала по-малко точки, защото има повече отменени актове и нарушава процесуалните правила, ВСС увеличава оценката, като приема, че той пък си изготвя актовете в срок. През юли при поредния такъв случай г-жа Юлия Ковачева от ВСС поставя въпроса пред останалите членове. Но изказването й не предизвика дискусия. Затова не смятам, че проблемът с атестациите е разрешен, въпреки усилията в тази посока.
ССБ от дълго време застъпва идеята, че трябва да има централизирана атестационна комисия само от съдии, които за определен период да бъдат командировани в нея, за да може дейността по атестирането да е качествена и по единни критерии. За това е нужна законова промяна. Но досега не сме срещнали разбиране. При готвените последни изменения в мандата на предното правителство МП отказа да съобрази предложението с аргумент, че нямало средства. Докато атестациите не постигнат изискването да представляват обективна и справедлива оценка за дейността на съдията, те не могат да служат като надежден ориентир за повишаване. Затова за конкурсите трябва да бъде намерено някакво временно решение, но след като се съобрази мнението на магистратите.
И Мая, Дедо Попе, 