:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,951,896
Активни 69
Страници 3,035
За един ден 1,302,066
ПРОСВЕТА

Възпитанието стана сложно като атомна физика

Ежедневно науката залива родителите с нови и нови изследвания за тънкостите в отглеждането на децата
Възпитанието на децата не е проста работа. Ако чете последните изследвания на този и онзи научен колектив, човек ще остане с впечатление, че за това трябва поне едно висше образование. Едно време бабите ни казваха "Дете се гали само докато спи" и толкоз. Сега какви ли не изследвания бомбардират родителя с новостите в педагогиката. За шамари и дума не може да става. Не може и да мълчите. Глезенето е вредно. Караниците са опасни. Хвалбите, оказва се, също. Два нови доклада на психолози и педагози помагат на родителя да се ориентира в този лабиринт.

--------

Хвалбите не са за прекомерна употреба



Деми Маринова



Всяка учителка би потвърдила, че има родители, които не могат да приемат, че децата им са заслужили по-малко от шестица или са нарушили учебния процес с поведението си. На принципа "нашето гардже е най-хубаво" те са готови да спорят и да правят скандали, че децата им са недооценени или че някой се опитва да омаловажи качествата им. Подобни родители и в най-обичайните детски прояви - рисуване, декламиране на стихчета или проява на любознателност, виждат доказателства за свръхнадареност. Понякога обаче в тази прекомерна гордост в детския ум може да се посеят надменност, самонадеяност, егоцентризъм. Наскоро учени от Саутхемптън публикуваха изследване как изкривената родителска преценка се отразява върху детското развитие. Според тях надценяването и непрекъснатите хвалби е по-вероятно да окажат вреда, вместо да принесат полза.

Родителите, които отрупват децата си с похвали, често очакват много от тях. Прекомерно "възторжените" родители често имат изкривена преценка за собствените си деца, а похвалите се превръщат в основно средство за изразяване на любовта към тях. "Перфектните" деца са обречени постоянно да доказват качествата си. Те ще се научат да владеят различни артистични умения, по подразбиране са длъжни да са отлични ученици, ще запишат безброй школи и кръжоци, ще се чувстват длъжни да спечелят всяко състезание или олимпиада. Те вече знаят, че родителите им ги готвят за висококвалифицирани, високо престижни професии. Подобен нездрав перфекционизъм създава напрежение, което може да е разрушително за младата психика, предупреждава д-р Джейн Берман, семеен терапевт и автор на книгата "Наръчник за отглеждане на щастливи и уверени деца". Опасността според нея в случая е заместването на идеята за любов и приемане с похвали. Подсъзнанието на детето се ориентира така, че да отъждествява любовта с поощрението. Оттам идва и чувството, че е длъжно да бъде първенец във всичко. Но родителската свръхамбиция може да стигне и по-далеч. Според психолози тя е един от основните фактори за развитие на най-разпространените психосоматични проблеми сред подрастващите днес като хранителни разстройства, депресия, стрес, нарушения на съня, повишени нива на тревожност.

Според психолозите от Саутхемптънския университет похвалите могат да създадат у подрастващия зависимост от чуждото мнение, която трудно да бъде преодоляна при съзряването му. Според психолози дори когато са достигнали изискваното "съвършенство" в една област, такива деца може да се чувстват съвсем безсилни и неуверени при обичайни житейски ситуации. За разлика от страни като Китай, където по традиция и днес похвалите са рядкост от съображения децата да не развият прекалено голямо его, за западния свят похвалите остават основен мотив за постижения дори за възрастните хора. Нещо повече, социалните награди като похвалите активират същите области на мозъка като парите, твърдят учени. Оказва се, че навикът да се търсят похвали остава като потребност и мотивиращ фактор в зряла възраст. Как тогава да се намери златната среда?

Новото изследване от университета в Саутхемптън потвърждава, че най-съществено е родителите да поощряват децата си, но не по навик, а добре обмислено и премерено. Важни са качеството, съдържанието и смисълът на поощрението, а не количеството. Хвалбите са максимално градивни, ако са съобразени със социалния контекст, в който детето се развива. Д-р Донъхю съветва родителите да поощряват предимно усилията, които децата са вложили, не толкова резултатите. Така децата ще възприемат от малки, че интелигентността и способностите се развиват и придобиват, а не са даденост. Похвалата ще запази мотивационната си сила, когато е спонтанна и неочаквана. Ученият също препоръчва родителите да окуражават децата си да развиват собствените си способности, без да се сравняват с други. Това ще ги предпази от завист и тщеславност, ще ги научи да се оценяват обективно, да ценят и другите хора съответно повече.

Според Саутхемптънското проучване основната разлика между полезната и вредната похвала е, че за полезна и градивна се приема тази, която оценява и се отнася до постъпката, а не до самото дете. Същото се отнася и за критиката. Децата ще имат по-стабилна самопреценка, когато в детството си са чували "ти постъпи зле", а не "днес беше много лошо дете". Критика, отнасяща се до тях самите, може да е основа на комплекс за малоценност, а хвалбата пък обратно - да създаде нарцистично его.

Често неуверените в себе си деца не придобиват по-високо самочувствие вследствие на прекомерни хвалби. За тях похвалата може да значи прекомерно очакване от страна на родителя, задължение за самодоказване всеки път или проява на фалш и снизходителност.

----------

Викането е вредно, колкото са и шамарите



Мери-Джейн Уилямс, в. "Вашингтон пост"



Не е възможно никога да не викате на детето си, но и тук нещата не са никак прости. Строгата "вербална дисциплина" - разбирайте викане, хокане, обиди - води в по-късна възраст до депресия и проблеми с поведението, установява изследване на Питсбъргския университет сред 967 ученици от средни училища, продължило 2 години. Какво тогава да направи родителят, за да бъде чут, когато за десети пъти повтаря на хлапето да си измие зъбите, а то продължава да играе с котката.

- Понякога е по-добре да "натиснете пауза" и да се върнете към проблема след 20 минути или на следващата сутрин. Ако вие не можете да спрете да крещите, пуснете детето да излезе от стаята. Ако се овладеете, можете даже да кажете "извинявай". И най-малкото уважение има голямо значение за възстановяването на реда.

- Обърнете внимание защо и кога най-често губите самообладание. Разработете стратегия, с която ще се борите с корените на проблема. Ако привлечете детето към обсъждането на плана, впоследствие то ще го изпълнява с голямо желание.

- Бъдете ясни и последователни с очакванията си. Децата се нуждаят от ограничения и ред, така че е много е важно да се прокарат границите и да се спазват. Нека не ви става навик да искате по няколко пъти от детето си да направи нещо. Вместо това помолете дъщеря си да направи нещо друго (примерно да си измие зъбите) и й кажете какво ще се случи, ако не го направи. Бъдете точни и спазвайте думата си, ако даже детето се опита да се спазари с вас, за да избегне последствията.

- "Най-добрият начин да накараш детето да отговаря за последиците от действията си е да го въвлечеш в тяхното определяне (на последствията)", казва Дженифър Пауъл-Лъндър, създателка на форумите It's a Tween's Life и Talking Teenage. Ако всеки ден воювате с детето, за да си напише домашната работа, кажете му че тя трябва да бъде написана и вие ще я проверявате всеки ден в 7 часа вечерта. Дайте му ясно да разбере, че ако домашната работа не бъде изпълнена навреме, ще има последствия за него. Попитайте детето какво според него трябва да е наказанието. Изработете заедно най-подходящите наказания за нарушения на правилата.

- Важно е да следите за тона си. Когато викате, детето не запомня какво точно казвате. То запомня, че вие сте крещели и колко то е било разстроено. "Това е психологическа реакция. Когато някой вика, вашата система е нащрек". Вместо да викате, използвайте строг глас, за да привлечете вниманието на детето, и му дайте да разбере, че казвате нещо важно. Погледнете го в очите.

И накрая - не зацикляйте на дреболиите, гледайте голямата картина. В крайна сметка по-важно е детето да не залитне по грешен път, а не къде си хвърля обувките.
1
1358
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
26 Януари 2014 19:32
Просветата възпитание ли е? Възпитанието пр5освета ли е?
Ами да - къде гледа училището? Има си класически виновник, давай натам...
--------------------------------------
Сайтът на Генек

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД