:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,372,998
Активни 517
Страници 8,545
За един ден 1,302,066
Реконтра

Дядо Йоцо вижда

(С извинение към дядо Вазов, дядо Йоцо и всички наши баби и дядовци)
***
...До тия непристъпни, защото пътищата вече никакви ги няма, балкански селски пустини цифровият сигнал не достига, а и старците нямат сили да вдигнат петнайсетметрова антена, та после да я обърнат вертикално. И откъде желязна тръба за такова нещо - нали веднага някой ще дойде да ти я прибере!

Много прибран народ се навъди напоследък - оставиш нещо на двора, мине и го прибере, да не стои разхвърляно.

Речеш да си го прибереш отзад в бараката - и в бараката ще влезе, та да провери дали всичко е правилно подредено. Което не си е на мястото се конфискува.

Легнеш си вечер, захвърлиш чорапите пред печката - да се сушат, вратата ще разбие, за да влезе на проверка. Всичко наопаки ще обърне, даже шамар ще ти удари, за да се научиш друг път да си подреждаш нещата и да оставяш пенсията на масата - да се не мъчи да я търси...

Тъй подредено си живееше накрай селото и дядо Йоцо - ослепял в мините на младини, до него новините за напредъка на отечеството не стигаха, а и не можеше много да ги проумее поради липса на информационна стратегия.

Но един ден разнесе се слух в селото, че иде кой знае по какви неизповедими Божии съдбини жандармерия.

Разигра се и бедното дядо Йоцово сърце.

- Ама наша, българска жандармерия? - питаше.

- Ти каква искаш? - отвръщаха му засмени бабите.

Колата на жандармерията спря пред кръчмата и от нея излезе човек, скръцнаха обущата му, издрънчаха белезниците на колана.

- Той ли е? Пуснете ме, искам да го видя! - примоли се дядо Йоцо изотзад на събраното обществено мнение, което се бе юрнало да се оплаква, че вече не се живее.

- Кой е този? - попита човекът в черно.

- Наш човек, кьорав е като къртица, ама иска и той...

- Любопитно - рече човекът. - Я го дайте насам!

Дядо Йоцо приближи, свали такето, премести го под лявата мишница, взе ръката на госта, погали униформения ръкав, копчетата, колана, пищова, палката, после белезниците, които бяха закачени отзад...

- Ей! Там не барай! - засегна се човекът. - Дай ви на вас само да пипате!

Слепецът се прекръсти и вдигна лице към зимното слънце:

- Господи, видях! Български джандарин!

В това време запищя нещо из джобовете на човека, той вдигна слушалката, слуша известно време, после рече "Слушам!" и тръгна към колата.

- Къде? - попита събраната селска общественост, която искаше още да се оплаква.

- Има промяна в интерактивната карта - отвърна жандармеристът. - Отиваме да пазим други села и населения!

И колата избръмча, та се не видя.

Хората попсуваха малко, пък започнаха да се разотиват. Само дядо Йоцо стоеше неподвижен и махаше с такето подире.

- Кво маха тоя? - попита един. - Да не е луд? Ей, я си се прибирай на топло!

На дядо Йоцо не му се прибираше - той знаеше, че вкъщи не е топло, защото преди седмица му бяха задигнали дръвцата, а преди ден - и печката.

Той остана на площада да маха след отиващата си България.



2
1328
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
12 Февруари 2014 16:03
Нямам мнение. Само буца в гърлото. Заради всичките наши баби и дядовци.
13 Февруари 2014 02:45
.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД