|
| *** |
Много прибран народ се навъди напоследък - оставиш нещо на двора, мине и го прибере, да не стои разхвърляно.
Речеш да си го прибереш отзад в бараката - и в бараката ще влезе, та да провери дали всичко е правилно подредено. Което не си е на мястото се конфискува.
Легнеш си вечер, захвърлиш чорапите пред печката - да се сушат, вратата ще разбие, за да влезе на проверка. Всичко наопаки ще обърне, даже шамар ще ти удари, за да се научиш друг път да си подреждаш нещата и да оставяш пенсията на масата - да се не мъчи да я търси...
Тъй подредено си живееше накрай селото и дядо Йоцо - ослепял в мините на младини, до него новините за напредъка на отечеството не стигаха, а и не можеше много да ги проумее поради липса на информационна стратегия.
Но един ден разнесе се слух в селото, че иде кой знае по какви неизповедими Божии съдбини жандармерия.
Разигра се и бедното дядо Йоцово сърце.
- Ама наша, българска жандармерия? - питаше.
- Ти каква искаш? - отвръщаха му засмени бабите.
Колата на жандармерията спря пред кръчмата и от нея излезе човек, скръцнаха обущата му, издрънчаха белезниците на колана.
- Той ли е? Пуснете ме, искам да го видя! - примоли се дядо Йоцо изотзад на събраното обществено мнение, което се бе юрнало да се оплаква, че вече не се живее.
- Кой е този? - попита човекът в черно.
- Наш човек, кьорав е като къртица, ама иска и той...
- Любопитно - рече човекът. - Я го дайте насам!
Дядо Йоцо приближи, свали такето, премести го под лявата мишница, взе ръката на госта, погали униформения ръкав, копчетата, колана, пищова, палката, после белезниците, които бяха закачени отзад...
- Ей! Там не барай! - засегна се човекът. - Дай ви на вас само да пипате!
Слепецът се прекръсти и вдигна лице към зимното слънце:
- Господи, видях! Български джандарин!
В това време запищя нещо из джобовете на човека, той вдигна слушалката, слуша известно време, после рече "Слушам!" и тръгна към колата.
- Къде? - попита събраната селска общественост, която искаше още да се оплаква.
- Има промяна в интерактивната карта - отвърна жандармеристът. - Отиваме да пазим други села и населения!
И колата избръмча, та се не видя.
Хората попсуваха малко, пък започнаха да се разотиват. Само дядо Йоцо стоеше неподвижен и махаше с такето подире.
- Кво маха тоя? - попита един. - Да не е луд? Ей, я си се прибирай на топло!
На дядо Йоцо не му се прибираше - той знаеше, че вкъщи не е топло, защото преди седмица му бяха задигнали дръвцата, а преди ден - и печката.
Той остана на площада да маха след отиващата си България.
. 