"Пада лист от календара. / Времето над нас расте. / Как нещата се повтарят! / Как не се повтарят те!".

Някой ще се сети за Веселин Маринов, друг за Петър Караангов; вторият е автор на текста към песента "Рожден ден".

Песента си я поръчваме като саундтрак за днешния прелет, защото немалка част от пресата е посветена на един ЧРД. Не на Сулю & Пульо, а на душманина на Цветанов - Детето с голямо Д. "Пеевски: Цветанов ме извика на рожденния ми ден" ("Стандарт"). "Ще го попитам само веднъж - в нощта на 26 срещу 27 юли 2012 г., когато имах рожден ден, дали той ме е извикал в неговия кабинет и злоупотребявайки със служебното си положение, ми е оказал натиск по определена тема?", ръмжи Пеевски и в "Труд". В този вестник информацията е гарнирана със заглавие-въпрос-вопъл: "Цветанов, защо ме извика в полунощ?".

Тук лирическия герой от песента на Веселин Маринов може спокойно да се намеси: "Вярно е, че се повтарят / нашите рожденни дни, / само че това повтаряне / страшно ще ни промени..." Превратна е съдбата, повратна е палачинката. Както и някои медии.

Двамата доскорошни другари, които още не могат да си преброят срещите, вече го играят смъртни врагове.

"Извънземно по нашите земи", пише пък "24 часа" и илюстрира тезата си със снимка. Според вестника става дума за статуетка на богиня майка, "която има черти на извънземно"; пряк извод от тази информация е, че хора в "24 часа" са имали срещи от третия вид и са запомнили чертите на гостите. Сензацията обаче се спихва в ситния шрифт - "иконографията на очите била характерна за края на халколита". Халколитът е период от нашата история, землянската :(

Бодро звучи "Преса": "След акцията на МВР срещу крадците в селата: Престъпността намаля три пъти". "Имало места без нито една кражба. Апашите се изпокриха", пише и "Новинар".

Последният ден на всеки човек също е тържествено събитие, макар да не се отбелязва с толкова радост. Но пак дават хубави подаръци ("Новинар"): "Римски ветеран бил погребан със сгаваемото си столче".