Година на протести с начало 4 февруари 2013, година на недоволство от властта, година на недоволство от системата, година, през която се смениха три правителства. Така накратко може да се опишат събитията в страната ни през този период.

Основен мотив на гражданите от всички протести е недоверието в системата, недоверието в управлението, недоверието в политическата класа, скъсването на нишката между избирател и неговия представител във властта. Голяма част от исканията на протестиращите за промяна в изборната система бяха свързани с мажоритарни избори за парламент, въвеждане на гласуване по интернет, дори въвеждане на задължително гласуване.



В проекта за нов Изборен кодекс нито едно от тези искания не е отразено



Мажоритарният елемент в изборната система се свежда до въвеждането на вот с преференция, но с достатъчно висок праг от 7%, за да не може практически да размести предварително определените партийни листи. Гласуването по интернет (дистанционно електронно гласуване) беше тотално зачеркнато, като неговото място зае друг вид електронно гласуване - машинното. Предложението за задължително гласуване беше отхвърлено от парламента.

Президентът, от своя страна, реши да инициира референдум, включвайки тези наболели въпроси в него. Но подводните камъни тук са три от три възможни, дори повече. Първият - задължителното гласуване, което изисква промяна на конституцията, която регламентира, че всеки български гражданин може да изразява правото си на глас свободно, а не по задължение.

В допълнение, ако вотът е задължителен, какви рестрикции ще се наложат на негласувалите граждани - обяснителна бележка, парична санкция, ограничаване на някои граждански права, административни наказания и/или утежнени административни процедури? Вторият е по-скоро технически и е свързан със запазването на тайната на вота при въвеждане на дистанционното електронното гласуване.

Веднъж вече Конституционният съд отмени един от приетите начини в Изборния кодекс за гласуване по интернет, защото не откри достатъчно гаранции за тайната на вота. Третият подводен камък е т.нар. мажоритарен елемент. "Мажоритарен" елемент имаше и в парламентарните избори през 2009-а. Но тогава приравнявахме представител, избран във Видин, Търговище, Габрово, с представител, избран във Варна, Пловдив или един от трите района на София. Парадоксално, Конституционният съд се произнесе с положително решение относно това неравенство. И само в допълнение. Легитимността на референдума не е променена - броят на действителните гласове трябва да бъде поне толкова, колкото е бил на последните парламентарни избори - 3 541 745.

Чуват се и мнения



за "легализирането" на празния (белия) вот



и протестния вот, за да може да се чуе гласът на протеста. Особено ако се въведе задължителното гласуване. Така желанието на привържениците на този вид гласуване е, ако на парламентарни избори белият или протестният вот преминат бариерата от 4%, съответният брой места в парламента да остават празни. Това също е невъзможно без промяна в конституцията, където е регламентиран точният брой народни представители в обикновеното и Великото народно събрание - 240 и 400.

Белият вот в самия си замисъл представлява вот на въздържание, т.е. гласоподавателят би искал да избере някой от предложените варианти, но не може, докато протестният вот е вот против всички предложени варианти. В бюлетината тези два вота биха могли да бъдат отразени с възможностите "друг" и "против всички".

В българската изборна система, както и в повечето европейски, белият и протестният вот нямат правна стойност. Смисълът на гласуването е гражданите да избират свои представители в изпълнителната и законодателната власт на национално и местно ниво, както и да се произнасят по даден въпрос на национален и местен референдум. Затова празният глас практически няма стойност -



той не посочва конкретен избор



Така във френската изборна система е "легализиран" белият вот, но единствено с информативна стойност. Белият вот не участва в определянето на народните представители в изпълнителната и законодателната власт. Конституционният съд на Франция излиза с тълкувателно решение без задължителен характер, като оповестява, че според член 7 президентът на републиката се избира "с мнозинство от подадените гласове". Ако се включи броят на празните бюлетини, кандидатът би могъл да бъде избран, без непременно да се постигне абсолютно мнозинство.

Друга европейска практика показва, че Испания и Холандия са единствените страни, които зачитат бялата бюлетина за действителна във всички избори. Белите гласове участват в изборните резултати, особено в редките случаи на референдуми. Но тези празни бюлетини не се персонифицират, дори и ако са достатъчен брой за произвеждане на мандат.



В Швейцария от 2003 г. се признават празните бюлетини



в мажоритарни избори с абсолютно мнозинство. Те участват в определянето на абсолютното мнозинство, но на втори тур се прилага правилото за относително мнозинство.

Интересен е примерът на Латинска Америка. В Колумбия, Бразилия и Перу белият вот има влияние само в един случай - когато две трети от избирателите гласуват с бели бюлетини. Тогава това се смята за "вето на народа" и изборът се отменя и се насрочват нови избори.

Тук отново ще предложа нещо, което предложих и преди година. Изискванията за регистриране на независими кандидати за народни представители са силно занижени в проекта за нов Изборен кодекс - подписка от 1000 граждани с избирателни права, а паричният депозит е в размер на 100 лева.

Цената на един мандат на парламентарни избори е между 10 000 и 17 000 гласове на последните 3 парламентарни вота в различните райони. Това дава много добри шансове в големите райони, като трите софийски, Пловдив, двата варненски, да се "вкара в парламента" поне един независим кандидат при една добра организация.

Аз бих гласувал за такъв независим кандидат на протеста. Защото един протестиращ глас в парламента е повече от една графа в изборните протоколи с информативен характер. Защото един протестиращ глас от трибуната в парламента е с по-голяма тежест от хиляди гласове зад барикадите на органите на реда.

Защото един протестиращ народен представител е в състояние да уплаши много повече политическата система и да разклати политическото статукво, отколкото хиляди викове "Оставка". Така си представям гласа на протеста!