13.2% стигна равнището на безработица през последното тримесечие на 2013 г. сред най-активното население в страната - между 15 и 64 г., отчете вчера националната статистика. Ръстът от 0.7 процентни пункта на годишна база е равен на 21 300 безработни повече. В края на м.г. без препитание са били 437 400 българи, което е ръст с 5.4% спрямо година по-рано. Заетите в тази възрастова група също са намалели сериозно - с почти 30 000 до 2.88 млн. души, макар че при коефициента на заетост леко се увеличава с 0.2 процентни пункта до 59.6%. Това обаче може да се обясни с общото намаляване на работната сила у нас заради демографската криза.

Данните опровергават хвалбите на БСП от началото на годината, че през 2013 г. са успели да разкрият 60 000 нови работни места. Тогава те визираха данните за второто и третото тримесечие. Но сега излиза, че това не са постоянни позиции, а ефект от традиционната временна заетост, която се стопява през последното тримесечие на годината. Не случайно спрямо третото тримесечие на 2013 г., когато безработицата е била 12.1%, увеличението е с цял процентен пункт. Не само че няма нови работни места, но и намирането на работа става все по-трудно, а когато се намери такава, тя е непостоянна, показват още цифрите на статистиката.

Хората, които са без препитание повече от година, са се увеличили сериозно с над 30 000 през четвъртото тримесечие на 2013 г. спрямо същия период на 2012 г. и броят им стига 263 700 души. Това е 60% от всички безработни при 55% година по-рано. С около 27 000 до 371 800 пък са се увеличили хората без препитание, които са имали предишна заетост, докато търсещите първа работа са почти без промяна - около 70 000, което долу горе е равно на един набор. Дори мерките за овладяване на младежката безработица, издигнати в приоритет в ЕС и у нас, не дават кой знае какви резултати. Заетите до 29 г. са намалели с 35 900 до 453 200 души. Безработните пък са се увеличили, макар и само с 1800 до 129 600.

В същото време данните за наблюдението на домакинските бюджети отчитат по-бърз темп на нарастване на разходите, отколкото на доходите. 1228 лв. средно на лице е бил доходът на домакинство през последното тримесечие на 2013 г., което е с 6.1% повече от същия период от 2012 г. Разходите пък достигат 1136 лв. на човек, което е със 7.4% повече.



СМЕТКИ

Почти половината от разходите отиват за изхранване и издръжка на жилището. За храна и безалкохолни напитки българите са харчили 387 лв., което е с 9.5% повече, отколкото преди година, въпреки отчетените няколко месеца на дефлация точно в края на годината. Разходите за издръжка на дома са намалели незначително със 7 лв. до 176 лв. на човек. Сериозно увеличение в процентно изражение обаче има при разходите за здравеопазване. Те се увеличават с 12 лв. до 65 лв., или с почти 23%. При доходите ръстът на минималната заплата и индексирането на пенсиите от средата на годината са се отразили в приходите на домакинствата от тези пера в абсолютни стойности. Доходът от заплата е с 60 лв. повече на човек и стига 664 лв. От пенсии пък увеличението е с 21 лв. до 311 лв. на лице. Тези пера осигуряват почти 80% от доходите на семействата. Макар че приходите на домакинствата от обезщетения за безработица са незначителни заради ниския им размер - по 9 лв. на ч,овек, заради ръста на хората без препитание това е с 3 лв., или с цели 50% повече отколкото преди година. В същото време доходите им от социални помощи и детски надбавки са били 34 лв. на човек, което е с 5 лв. повече.