"Реализъм и баланс" са ключови думи за бюджета на София през последните години, ако се слуша кметицата Йорданка Фандъкова. Никой не очаква всички да са доволни от парите в един бюджет, но поне в него да се търси разпознаваема цел и посока. Бюджетът на най-голямата община в страната обаче всяка година изглежда просто като низ от числа, в които трудно се разчитат приоритетите на управляващия екип. София харчи годишно над 1 млрд. лв., а за 2014 г. дори има 1.4 млрд. лв. заради рекордната капиталова програма - 720 млн. лв. Ако махнем делегираните дейности, трансферите от държавата и капиталовата програма, какво реално остава за провеждане на собствена политика?

На сайта на общината има 23 публикувани програми и стратегии, всяка със срокове за изпълнение. Поне няколко плана трябваше да са реализирани до края на 2013 г. Например Общинският план за развитие на София за периода 2007-2013 г. Целта му беше да помогне на общината за програмния период, който също свършва, и при кандидатстването за европейски пари за общински проекти. Приоритетите в него звучат внушително и обещаващо. Приоритетна ос номер едно е насочена към повишаване на конкурентоспособността на икономиката на общината. В нея е предвидено да се развият модерни индустриални и бизнес зони с



бизнес инкубатори, модерни технологични паркове,



както и създаване на публично-частни партньорства и инициативи за икономическо развитие с помощта на европейските фондове. Факт е, че за изминалия програмен период София усвои доста средства и софиянци се сдобиха с метро, естакади и други важни придобивки, но с този план общината многократно е надценила възможностите си. Още при предварителната оценка на плана, изготвена в съответствие със Закона за регионалното развитие, има забележки към реалистичността му. В оценката е записано, че липсва механизъм за изпълнение - актуализация, наблюдение, оценка, контрол, информационно осигуряване и публичност. В нея е записано още, че София има потенциал, но целите изглеждат твърде амбициозни и трудно изпълними на този етап. Затова може би е по-добре да спрем дотук.

Друг интересен документ на общината, чийто срок изтече, е Общинската стратегия по десетилетие на ромското включване в София 2007 - 2013 г. Нейните приоритети са толкова амбициозни, че донякъде е разбираемо и защо не са изпълнени в по-голямата си част. В областта на жилищната политика например приоритетите са подобряване на жилищните условия на ромите в Столичната община и



благоустрояване на ромските квартали



За тази цел в стратегията е записано да се осигурят целеви средства за ремонт на общински жилища, но, както знаем, рязко подобрение не се е забелязало преди изтичането на 2013 г. В края на октомври м.г. - 3 месеца преди да свърши срокът на действие на грандиозната стратегия, общината обяви, че възнамерява да изгради 580 двуетажни къщи, които да заменят ромското гето в столичния квартал "Филиповци". Тепърва обаче предстои публично обсъждане. В областта на образованието общината се е ангажирала да гарантира правото на равен достъп до образованието, по-висока степен и качество на образователните услуги, създаване на условия за обхващане на деца от ромската общност на възраст от 3 до 6 г., както и обхващане (100%) на децата в училище и профилактика срещу отпадане и повтаряне на класа. Това е дори смешно, като се има предвид какъв е проблемът с местата в детските градини, не в частност с ромското население, а генерално. Въпреки че общината полага усилия и се разкриха доста места през изминалите две години, все още над 10 хил. деца не могат да попаднат в детска градина.

Някои цели звучат направо фантастично. В областта на социалната политика според стратегията би трябвало да се е повишила конкурентоспособността на ромите на пазара на труда, да се насърчи заетостта и предприемачеството сред тях, както и да се намали зависимостта на ромската група от съществуващите системи за социално подпомагане. Сред основните мерки за постигане на тези цели са създаването на



център за занаяти



в столицата, където да има курсове за преквалификация и квалификация по професии, актуални на пазара на труда. Уви, това също не се случи, а точно обратното - ромите продължават да живеят само от социални помощи. Подобна е ситуацията с намеренията на общината да повиши броя на здравноосигурените лица сред тях. Преглед на разписаните мерки за изпълнение показва, че дори и наглед прости неща не са направени. Например изграждане на зелени площи, градинки и детски съоръжения в ромските квартали с активното участие на неправителствени организации и фирми.

В бюджета за тази година остава много малко за реализиране на купищата програми и стратегии. За образование заложените общински разходи през 2014 г. са 54.8 млн. лв. Забравена област е здравеопазването, където парите тази година ще бъдат 12.4 млн. лв., с половин милион по-малко, отколкото м.г. Намаление има и при социалните дейности, които се финансират с общински средства - от 9.6 млн. лв. на 9.3 млн. лв. Предвижда се през тази година да се изградят 13 центъра за настаняване от семеен тип и три защитени жилища. В областта на образованието ще бъде довършено укрепването на детска градина в "Люлин" и преустройство на бивша детска градина в "Младост". И толкоз, останалото вероятно ще прескочи и в следващия бюджет, все в графата "празни обещания".