|
| ------ |
В първата група медии стоят търговците на влияние. Това са медии повече по форма, отколкото по съдържание. На външен вид приличат на нормални вестници, сайтове и телевизии. Съдържанието им обаче е менте. "Новините" се подбират, представят или направо съчиняват според интереса на собственика, "мненията" са просто малко по-нашироко разписани "опорни точки". Търговецът на влияние предлага две основни стоки - брилянтин и оборска тор. Партиите минават от едното меню на другото още в нощта на изборите в зависимост от това дали ще управляват или не.
Отношението към "собствените" журналисти
е като към търговци на дребно. Собственикът купува и продава влияние на едро - дава гласове на партии, разпъва чадъри, назначава министри, пише закони и ваканцува на Сейшелите. От журналистите се очаква да продават брилянтина и оборската тор. Който не е съгласен, бива изхвърлен. Който се отличи с особена активност, получава... собствена партия или поне място в депутатска листа. Ако по тази група медии трябва да мерим нивото на журналистиката в България, №100 в класацията на "Репортери"-те си е чист подарък. В България има повече проправителствени вестници, отколкото има в Беларус, а тя е чак на 157-а позиция! Впрочем между пресата на двете страни има една важна разлика - там проправителствената не се прави на независима (опасно е за живота). И една прилика - и тук, и там службите се изявяват като производители на медийно съдържание - кой с измислени скандали, кой с репортери под прикритие, кой направо с флашки по редакциите.
Втората група са онлайн медиите, които също не трябва да бъдат мерени в едно, защото и тук картината е много по-сложна. Има суперпрофесионалисти, които започват постепенно да изместват "традиционните" си конкуренти; има поети революционери, които веят знамето на гражданската си позиция и не се интересуват от старомодни представи за професионална журналистика;
има платени тролове,
които изпълняват черните поръчки на търговците от първата група, имитират сайтове и акаунти, заливат с тор форумите и произвеждат поръчкови "разследвания". Има професионално мразещи. Има ченгета. Има българи на три морета, има и обикновени луди. Има обаче и десетки хиляди обикновени (всъщност необикновени заради своята безкористност и идеализъм) граждани, които вярват в ценностите на гражданското общество и ги отстояват с каквото и когато могат във "Фейсбук" и по блоговете. И по тази група медии е трудно да измерим "къде сме ние" - но със сигурност много преди Киргизстан (№ 97 при "Репортери"-те), Косово (80) или Босна (66), твърдя го от собствен професионален опит. Едно е сигурно: делът на хората, които участват активно в новия медиен процес като създатели и потребители на съдържание, се увеличава от ден на ден, което неспасяемо подбива пазара на търговците на влияние. Вече 20% от българите разчитат на интернет за новини - това е 10 пъти повече от вестниците!
В третата група са медиите от фронтовата линия на 2014-а: трите големи телевизии, двете национални радиа и няколкото останали професионални вестника с национално разпространение. 65-70% от хората в страната се информират от телевизиите в тази група. Независимо от натиска на властта, от икономическата преса и от състоянието на рекламния пазар те успяват да запазят достойна за уважение и професионална линия на поведение и задават тона на обществения дебат по най-важните проблеми на страната. Произвеждат най-добрите и най-гледаните новини и най-важните политически и дискусионни предавания. Правят разследвания и разкриват купуване на гласове, корупция, скрити имоти и връзки на политици с организираната престъпност. Забавната им продукция понякога
жили хората с власт
повече и от новинарските емисии. Продуцират сериали, които казват за българската действителност онова, което никой друг не смее. С две думи - изпълняват професионално функциите си на медии в едно демократично общество, при това по-добре от аналозите си в Румъния (№ 45 при "Репортери"-те), Латвия (37) или Литва (32), за които също мога да свидетелствам лично. Тъкмо затова тези медии са на фронтовата линия - ако 2014 г. не донесе развръзка на политическия пат в управлението на страната, тя ще е година на битки за налагане на нов политически и корпоративен контрол върху тях.
БНТ вече понася бюджетна санкция за професионалното си поведение по време на протестите. Къде по-видими, къде по-трудни за разпознаване, натискът и опитите за прокарване на интереси са факт и върху другите национални медии. В някои от тях просветват пробойни, но като цяло десетките репортери, водещи, автори, редактори, директорите на новините и продуцентите на големите предавания отстояват свободата си и професионалните си стандарти, вероятно и с цената на болезнени компромиси. Освен аудиторията почти никой не оценява това. Властта - независимо от партийния й състав през годините - все не може да разбере как е възможно "нейните" медии да не я слушат. Опозицията се сърди, че не е постоянно на екрана. Активистите на гражданското общество ги обвиняват в конформизъм. Търговците на влияние се опитват постоянно да ги купуват. Колко ще издържат на фронта - това е основният медиен въпрос на 2014 г. Отговорът не е в класацията на "Репортери без граница", а и не трябва да се търси там. На кое място сме в някоя класация е без значение. Важно е само какво може да се направи, за да се предотврати окончателната победа на търговците на влияние над професионалните медии в страната.
Има аргументи за нови закони - за печата, за политическата реклама, за собствеността на медиите и т.н. Има нереалистични очаквания, че Европейският съюз ще ни помогне, като установи наблюдение върху българските медии. Има накрая наивни вярвания, че ако не си купуваш вестници и си
изхвърлиш телевизора,
всички тези проблеми вече няма да се отнасят до тебе. Във всяко предложение има рационално начало. Нов закон наистина би могъл да помогне - но кой парламент би имал политическата воля да приеме закон, който да отреже търговците на влияние, насядали по депутатските банки от всички страни на залата? Европейският съюз, уви, няма единни медийни стандарти, които да ни наложи, а и основният му проблем с българите не е какво четат и какво гледат... Самоизолацията от медийната среда предлага някакво спасение на индивидуално ниво, но тя прилича малко на негласуването на избори - отвратените не гласуват, отвратилите ги управляват.
Остават три на пръв поглед наивни метода за противодействие: граждански натиск, професионална непримиримост и активно отношение на аудиторията. Гражданските протести през изминалата година постигнаха най-важния успех на България от влизането й в Евросъюза насам - бавно, с изненада и с неохота властта започва да се съобразява с волята на хората. Един открит опит за овладяване на основните медии ще предизвика революция и властта очевидно го разбира. Вторият механизъм е здравата професионална воля на журналистите в тези медии, последната преграда пред търговците на влияние около тях. Накрая, има нужда от активно отношение на аудиторията като потребители на медийно съдържание. Българите се научиха да разпознават истинското сирене от ментето с тебешира и свинската мас; време е да приложат този критичен подход и към медиите, до които се докосват. Иначе при очерталите се перспективи за сътрудничество току-виж догодина сме стигнали Северна Корея (179).
Че и тоя път си е коментар на експерт.Няма грижа за кавичките.Че и едва ли ще тръгна да твърдя че нещо от казаното не е вярно.Ех,бедни ми бедни Василев ,сега на кого да се жалят от банката?
