Покрай случая с бившия зам.-председател на парламента и на ДПС Христо Бисеров, обвинен в пране на пари и подаване на неверни декларации в публичния регистър, отново стана ясно, че системата за публичност на имуществото изобщо не работи. Според прокуратурата Бисеров е правил транзакции към офшорни и неофшорни сметки по цял свят, нищо от това не е вписвал в декларациите си в публичния регистър и никой нищо не е разбрал. Този извод бе затвърден и от обстоятелството, че Сметната палата обяви наскоро списък със 152 декларации от 2013 г., в които има несъответствия. И в тях не фигурира Бисеров. А именно Сметната палата администрира публичния регистър, в който над 6000 депутати, министри, висши чиновници, всички магистрати подават декларации или уведомления всяка година, както и при постъпване и напускане на поста.

И докато прокуратурата обвинява Бисеров,



палатата не засича несъответствия



Бившият зам.-шеф на парламента е подал две декларации с къщи и парцели в София, няколко ниви, един автомобил и влогове в български банки за около 100 хил. лв. Нито дума няма за сметки нито в Швейцария, нито на Сейшелите, нито в Македония. А сега прокуратурата твърди, че е имал и е лъгал в декларациите си.

Самата палата обаче не твърди такова нещо, пред нея всичко изглежда чисто. Ръководството й от години се оплаква, че няма правомощия да проверява и че каквото й подадат данъчните при сравняването на данъчните и имуществените декларации - това е. При последните поправки в закона все пак правомощията на палатата бяха поразширени. Бе записано, че в 6-месечен срок след изтичане на срока за подаване на декларациите тя извършва проверка по документи за достоверността на декларираните факти. Председателят й получи правомощие да изисква информация от институциите. Проблемът обаче е, че проверката се извършва единствено чрез съпоставяне на декларираните факти и получената информация.



А те се считат за верни дори ако разминаването е 10 000 лв.,



което е абсурдно. Ако се установи несъответствие над 10 000 лв., то проверката приключва със заключение за несъответствие. И лицата, за които то е установено, се публикуват на страницата на Сметната палата. Одиторите вече могат да дават на НАП и на ДАНС неподалите декларация и тези, за които е установено несъответствие. Очевидно обаче и това не хваща несъответствията на Бисеров. Кой знае и колко още са като него. Най-скандалното е, че единствената санкция е глоба от 1000 до 1500 лв. за неподадена декларация или от 2500 до 5000 лв. при повторно нарушение. Но за тези, които спестят имоти или пари или направо излъжат, наказание няма.

Предишното ръководство на прокуратурата твърдеше, че изобщо не може да се води дело като това срещу Бисеров, защото лицата, длъжни да декларират пред Сметната палата, не носели отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс, ако излъжат за доходи, участия във фирми, финансови задължения или пък вземания, притежаването на недвижими имоти, автомобили, самолети, яхти, банкови влогове. На практика излизаше, че



единствено те не декларират



под страх от наказателна отговорност, за разлика от всички останали хора. Студенти, които подават декларации за стипендии, осиновителки, които пускат декларации за отпуск по майчинство, стопани, които декларират колко животни имат, продавачи на коли, които декларират, че нямат задължения, хора, които искат кредит, участници в обществени поръчки и т.н. - в техните декларации най-отдолу пише: "За неверни данни в декларацията са ми известни отговорностите по чл. 313 от Наказателния кодекс".

Тоест, когато обикновен човек декларира нещо невярно, може да влезе в затвора. За разлика от липсата на последствия за над 6000 души в трите власти, които са длъжни да декларират пред Сметната палата. Предупреждението съществуваше и в техните декларации до 2003 г., но отпадна изненадващо през 2004 г. Това даде основание и на депутатите, и на прокуратурата, и на Сметната палата да твърдят, че ако някой излъже пред публичния регистър, не трябвало да носи наказателна отговорност.

И наистина до този момент няма нито едно дело за лъжа в декларация. Опитът с Бисеров е първи от създаването на този публичен регистър. Но ако се приеме тезата на предишното ръководство на държавното обвинение, то може да се окаже и последен случай. Като се добавят и твърденията, че се носи наказателна отговорност за деклариране пред данъчните и затова не се налагало да има и пред Сметната палата, се получава омагьосан кръг и



пълна каша от противоречиви тълкувания.



Резултатът е, че те спасяват всеки, който си позволи да излъже пред публичния регистър.

Затова час по-скоро депутатите трябва да направят така, че не само лъжата пред данъчния, но и тази пред обществото да стане наказуема. Без значение дали Сметната палата ще дава декларациите на властниците, които лъжат на прокуратурата, дали прокуратурата ще се самосезира или пък депутатите ще вкарат изрично предупреждението за наказателна отговорност при деклариране на неверни обстоятелства в закона за публичния регистър.