Убитото наскоро в датски зоопарк жирафче Мариус стана световна новина. Благодарение на великото откритие интернет всеки можа не само да изрази отношението си към този акт, но и да стане свидетел на това как реагира "колективната световна душа" на убийството. Тази душа реагира, общо взето, с гняв и възмута. Жирафчето, снимано още живо, както и снимано вече убито, на фона на мами и дечица, предизвика главно ярост в световните форуми.

За непосветените в казуса нека уточним. Датски зоопарк отглежда семейство жирафи. Едното малко мъжко жирафче им е излишно. Не го искат, заплашва с пренаселване и нежелан инбрийдинг малката общност. Според нормативите за такива зоопаркове не им е позволено да го отглеждат освен скопено. Но не желаят да го скопят, вижда им се жестоко. Животното инак е съвсем здраво. Освен това е красиво и грациозно, както е красив и грациозен този вид. Зоопаркът решава да го умъртви и не просто да го убие, ами - защо да изхвърля месото (датчани се славят като богат, но икономичен народ) - да използва трупа за изхранване на лъвовете. А с педагогическа цел това се извършва публично, пред очите на децата.

Комуто е интересно, лесно може да се информира за масовата реакция - тя изобилства от квалификации като "убийство", "садизъм", "мръсници", минава през не особено оправдани, но ярки етнопсихологически обобщения за датчаните в частност и за скандинавците като цяло; често са споделяни и желания да се видят



на мястото на жирафчето родителите на децата,



завели отроците си на такъв спектакъл...

Директорът на зоологическата градина в Дания разказа за случая и се опита да обясни на възмутените, че животното не се е мъчило: "Дадохме на жирафа Мариус малко ръжен хляб. Аз изчаках да се наведе и го прострелях в главата. Той изобщо не е усетил какво става. Получи си хляба и в следващата секунда беше мъртъв", твърди директорът.

В самата Дания, въпреки вълната от недоволство, има и вълна от хора, оправдаващи деянието. Те находчиво, трябва да се признае, опонират на възмутените:

"Лъвовете какво ядат според вас? Брюкселско зеле ли? Те ядат месо. Практика на всички зоологически градини е да хранят животните с други животни, станали излишни поради неизлечима болест или невъзможност да се намери място за тях. Точно както е в природата. На всички, които им е жал за жирафа, няма ли да им е жал, ако лъвовете бъдат оставени да умрат от глад?", написа журналистът от датския вестник "Политикен" Кристън Мадсън.

Смятам колективната световна душа - въпреки че такава в чист вид няма - за извънредно податливо на манипулации, наивно и объркано образувание. Затова всъщност пиша този текст. Не заради Мариус. Мариус беше мил, с големи очи и симпатични рогчета. Да убиеш такова нещо обаче по ли е зловещо от да заколиш вол на улицата за Рамазан байряма? Или да резнеш гръцмуля на агне за Великден? Ма едното го ядем, бог ни го е дал за храна, а другото е за красота - ще рекат религиозните. Аз пък като гледам как реагират тези, определени за храна, и тези, определени за красота, на отнемането на живота им, не виждам разлика. И нямам чувството, че приемат с гордост отредената им роля. Е, зоопаркът можеше да направи убийството тайно и никой да не разбере... Едно тайно убийство по ли е невинно от едно публично?

Онзи ден разговарях с умен човек, който ми каза, че в кучето си той откривал нещо такова - абе каквото нямало у другите животни. Но прасето е не по-малко умно, присетих го аз. Ако му се дадеше време на прасето да остарее, то би демонстрирало чудеса от находчивост... Освен това се привързва не по-малко от кучето. Пък ние лапаме прасешки мръвки ката ден, храним си с тях кучетата; то ни се струва в абсолютния ред на нещата... Тогава вододелът за трепане по границата "привързваемост - непривързваемост" ли минава? Дори и да не се привързваше едно животно към венеца на творението- към нас, де, - това прави ли клането на непривързано



по-оправдано от клането на привързано?



Но прасето е за пържолки, а кучето е най-добрият ни приятел, ще каже всеки спонтанно. Или почти всеки. Някой кореец, китаец, виетнамец няма да каже точно това.

Да пускаш картинки на мило котенце в социалните мрежи, докато мажеш филията с пастет на детето си, прави ли те особа, пълна с доброта и чувствителност? Това, че обръщаме гнусливо гръб на информацията от де и как точно идват бройлерите, които нагъваме, шницелите, които запичаме, пачите и кокалите, с които си храним предрагите домашни любимци, значи ли, че онези, от чийто тела са изрязани въпросните храни, са живели на този свят единствено с цел да угодят на царя на хранителната верига? И са умрели без болка, като жирафчето в Копенхаген? С чувство на изпълнен дълг? Съмнявам се.

Това не е зов за вегетарианство. Това е само опит да ви обърна внимание, че днешната световна "анима" е анимационен продукт. Под нейната инфантилност има бездна от лицемерие и глупост.