Не съм гадно копеле, но едно хубаво ми става, когато вземе, че пукне.

Пролетта, имам предвид. Тая година - благодарение на мъдрото и експертно управление на бюджета, горските масиви и дюните по крайбрежието - пукна с цели два месеца по-рано.

Само така - петилетката - в съкратени срокове, а мандатът - до края!

Лошото на това ранно пукване е не само че събуди мечките по никое време, та сега спешно им се търси месце и мечешки витамини, а че събуди у населението, и по-точно у мен - пролетната умора.

Пролетната умора се характеризира с липса на куп витамини, шоколади, магнезий, калций, етилов алкохол, парични единици и други полезни за организма вещества, което от своя страна води до почти безпричинно изнервяне.

Едно такова ми беше прекипяло, че като видях насреща да се задава сам, с торбичка боклук в ръка и без охрана представителят ми, душата ми запя.

- Ела тука, сине майчин - му рекох, - ела, да ти река всичко, което съм ти насъбрал - разгеле, гардеробът ти е в отпуска!

- А-а, не така - рече ми осъдително представителят. - Ти май не си гледал дебата за матернословието - не мина! Защитихме националните интереси!

- Националните защитихте, а моите - забравихте - рекох. - Аз що ли не ви... В смисъл - дали мога...

- Не може - рече ми представителят. - Майката - не. Забранено е по член забравих кой, ама нали много се дърлихме по него! Стана ли ти густо, майна, докато ни гледа и слуша?

- Не ми стана - рекох. - Ама имам едно питане. Сега, като не може за майката да споменавате - как ще си водите предизборната агитация?

- Споко - рече ми представителят. - За всичко е помислено - хората ако знаеш само колко роднини имат... Богата е българската родова линия, още по-богат е българският език - не бива да ги подценяваме!

- И на лелите ли ще посегнете? - възмутих се.

- Ако се наложи - и на уйчинайките - рече представителят. - Какво не сме готови да сторим ние за Отечеството!

Замислих се.

- Това не напомня ли мъничко на кръвосмешение? Все пак - рода...

На представителя окото не му мигна.

- Ние в какви по-такиванка коалиции влизахме - вие тогава що си мълчахте, а?

Научиха се напоследък, като ги питаш нещо, на което те не могат да ти отговорят - връщат ти въпроса и почват да те препитват и да те ругаят, че не можеш да се сетиш за отговора!

- Ние мислихме, че е за наше добро...

- Една патка мислила, мислила, пък... знаеш какво!

Вече съвсем ме ядоса.

- И като се кръвосмесите - какво мислите, че ще се получи? Ще се получи генномодифициран продукт! И как мислите, ще погледне на това Европа?

- На Европа хич не й пука дали се модифицираме или не - пусна боклука в контейнера представителят. - Те гледат само да не се краде много и мир да има. Ние поне мира го постигнахме - това е безспорна заслуга на нашия управленски модел!

Е, тук окончателно се вбесих.

- Виж какво, сине на онази, която не бива да се споменава, а случайно да си гледал какво прави Европа с генномодифицираните екземпляри? Да си чувал за жирафчето Мариус, което загина, за да не попадне в кръвосмесителна хипотеза с майка си да речем? Гръмнаха го с пищов за гвоздеи и го дадоха на лъвовете за закуска!

- И кво? - рече представителят. - Вие нас не ни мислете, ние вече сме им доказали, че сме вляво, вдясно и изобщо - щъкаме навсякъде около центъра. Ваш проблем е тепърва да доказвате, че не сте жирафи!

Погледнах се във витрината отсреща. Дали стъклото бе криво, или наистина вратът ми се е издължил?

Но петна нямам - това гарантирам! И опашка...

Всъщност - жирафите имат ли опашки? А вие?