Един от най-"трудните" съвременни живописци - Любомир Савинов, се появява на столичната артсцена с ретроспективна изложба "Живопис" в галерия "Райко Алексиев". Колекцията представя творби от всички периоди на художника, което дава възможност да се проследи формирането на уникалния му и безпогрешно разпознаваем стил. Експозицията, която се откри вчера и ще продължи до 11 март, е забележителна с жанровото разнообразие, което обаче се подчинява на експресивната мощ и монументалната простота на живописния изказ. Палитрата на Любомир Савинов е монохромна, формата е изведена с плътен контур, докато бъде превърната в стегнат силует, типажите и настроенията са внушени със суров замах, но същевременно притежават почти класическа сдържаност и елегантна меланхолия.

Наричат Любомир Савинов "един от големите самотници в съвременната българска живопис". От една страна, цялостното му изграждане и развитие е извън всякакви общи или групови тенденции. От друга - личностната му характеристика и поведение на артист, обърнат към един свой, неафиширан свят, несподелен и несподелян, като че ли са му помогнали да съхрани и запази изкуството си в този уникален, дълбоко личен формат.

"Като от някакъв тъжен и странен свят идват самотни фигури, примирени, вътрешно напрегнати и величави в своята простота и чистота, мощни глави - монументални, класически завършени, аналитични и експресивни, структурни интериори, композиции, в които човечеството като че ли е тръгнало от своето сътворение към своята гибел - един свят, извън привидностите на формата, живее в своя форма, в свое пространство, в свое време - време на илюзии, надежди, тъга и безвремие...", пише акад. Светлин Русев за Любомир Савинов. "Срещал съм много трудни автори - допълва той, - едни трудни за околните, други за себе си, едни носеха бариерата пред себе си като форма на защита, други, комплексирани от нереализирани амбиции. За щастие Савинов, без да е от лесните автори и събеседници, е приел, макар и трудно, да разговаря с истината на картините си - а тя не се нуждае от представяне, защото е дълбока, тъжна и светла с чистотата и искреността си".

Любомир Савинов е роден 1941 година. През 1970 година завършва Националната художествена академия, София, специалност стенопис в ателието на проф. Георги Богданов. Изключително продуктивен автор, който обаче рядко излага свои платна, като предпочитанията му са към ретроспективите. Последната такава беше през 2012 г. в градската галерия "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил, преди това - на "Шипка" 6. Излагал е композиции, пейзажи и натюрморти в галериите "Кръг+" и "Дебют". Носител е на националната награда за изобразително изкуство "Захарий Зограф" за 2012 г.