Едва започна юбилейната Самуилова 2014 година и не закъсня появата на желаещи да се прочуят покрай знаменателната годишнина. По всичко личи, че хилядолетието от смъртта на цар Самуил (997-1014) ще привлича като мухи на мед всякакви люде чак до октомври. Сигурен съм, че няма да може, а и едва ли ще е нужно, винаги да се отговаря на подобни "приносни" деяния, да се обръща толкоз внимание на безумствата не е възпитателно дори.

През последните дни бяхме споходени свише няколко пъти. Още миналата сряда скопската телевизия Сител ни направи съпричастни към "откритието" на д-р Милан Бошкоски от тамошния Институт за национална история, който твърди, че "аз за пръв път успях да идентифицирам образите [на Самуил и на роднините му в сцените от Украсения препис на "История" на Йоан Скилица]". Като все пак направим тук уговорката, че сведението е в чисто журналистическо писание, където много често се играе на развален телефон, няма как да не се съгласим с въпросното "за пръв път". Съвсем вярно е, че досега никому не беше хрумвало да търси портретни исторически образи в ръкопис, чието завършване като текст се отнася най-рано към самия край на ХI в. - "История" на Йоан Скилица и на Продължителя на Скилица обхваща времето от 811 г. до 1079/1080 г. В добавка ще трябва да се отбележи непременно, че оригиналът на произведението изобщо не е запазен до наши дни. Що се отнася до датировките на Украсения препис, който днес се намира в Националната бибилиотека на Испания, то те са най-разнообразни и единомислие сред изследователите скоро няма да има - от преобладаващото мнение за изработка на тоя точно препис в средата на ХIII в.-втората половина на ХIII в., през границата на ХII-ХIII в. (Атанас Божков, 1972), та чак до средата на ХII в. (N. G. Wilson, 1975), но не и по-рано.

Дори да приемем, че Украсеният препис на Скилица е завършен в най-ранната си възможна дата - в началото на 80-те години на ХI в., тоест точно той да е оригиналът на оригиналите, което няма как да вярно по никакъв начин, то пак от смъртта на цар Самуил ще да са изминали 70 години, което никак не е "непосредствено след смъртта на цар Самуил". И още - при известната ни продължителност на живота в Средновековието е абсолютно невъзможно през 1080 г. да са били живи "преките потомци" на цар Самуил, впрочем знаем със сигурност, че никой от тях не е доживял дори близо до това време.

Поради това, че изработката на Украсения ръкопис на Йоан Скилица е отдалечена в действителност най-малко век и половина от времето на смъртта на цар Самуил, както и поради характера на изображенията там - най-често те са твърде дребни и лишени от подробности, поради което трудно могат да носят портретни черти, досега май никому не беше хрумвало да твърди, че е открил портретите на цар Самуил и на родствениците му в този точно ръкопис, чак до "първия път" на д-р Бошкоски.

Никак не съм уверен, че има нужда да се спирам и на



останалите доводи на скопския историк,



щом главното му основание - времето на съставянето на Украсения ръкопис на Йоан Скилица, бе показано като напълно неотговарящо на истината. Все пак, твърди се, че "портретното" изображение на Самуил е представено трето (от ляво надясно) в сцената със сватбата на Самуиловата дъщеря Мирослава с Ашот Таронит. Вярно е, че над този образ нечия ръка, различна от тази на преписвача, е изписала "Самуил", но първо, надписът е извън изображението, което не е типично, и второ, тази ръка е по-късна от времето на преписвача. Това е причината този точно надпис обичайно да не се взема предвид от изследвачите. Има и още - мъжът, представен в този образ не се отличава по възраст от другите двама мъже до него, те са твърде млади на вид, а цар Самуил е поне 50-тина годишен през 999 г., когато неприятната Мирослава луднала по византийския затворник. Впрочем, всички антрополози, работили с черепа от гроба на цар Самуил на о. Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро, са категорични, че царят умира през 1014 г. след като е вече в твърде напреднала възраст. За Самуиловото рождение ще стане дума друг път, но тук ще трябва да уточним, че той не може да е роден в никакъв случай след средата на Х в., около 950 г. всъщност.



Малко странно е също и облеклото на набедения образ.



Първо, то по никакъв начин не се отличава от това на двамата млади мъже в съседство, разпознавани обичайно като Гаврил Радомир и братовчед му Иван Владислав, никакви владетелски отличия, никаква отлика изобщо не може да се забележи между тия три образа.

Сред еднаквите одеяния на тримата младежи трябва да се отличат особено рунтавите калпаци на главите, точно такъв, червен, носи и предполагаемият Самуил. Далеч е някак от празничния царски костюм тоя калпак, ще се съгласите навярно, но и защото като зажени дъщеря си, човек винаги гледа да си облече някоя по-читава дрешка, така е по нашите краища от памтивека. Това е още едно показание, че образът на мъжа, третият от ляво надясно в сцената със сватбата на Мирослава, не е Самуил, а по-скоро синът му Гаврил Радомир.

Във все тая сцена наистина има представен образ на цар Самуил. Той венчава младоженците Мирослава и Ашот (вж. Атанас Божков, 1972). Неколкократно тук (вж. Свързани текстове) е ставало дума, че във Византия чак до Х в., до намесата на християнската църква в тия дела, венчавката обичайно се извършва от бащата на младоженката. Този обичай несъмнено е бил разпространен и у нас, поне в земите, подложени на силно византийско културно влияние. Впрочем тоя образ в сцената е единствен, който що-годе приляга по възраст на цар Самуил през 999 г., той е и най-възрастният от всички изобразени в сцената мъже.



Не са страшни безумиците, фабрикувани в Скопие,



тоя феномен е по-скоро медицински, но буди недоумение как горната "новина" се появи не само в няколко български всекидневника, известни впрочем с лошата си историческа хигиена, но и бе препечатана на ужасен диалектен български от една информационна агенция с грандомански исторически претенции. Сигурно ще е глупаво да питам работещите по тия места дали би им представлявало някакво затруднение, при друг подобен случай, да се допитат до хилядите читави професионални български историци за коментар на безумици, от интернет-страницата на Сител, например.

Ако ще трябва да търсим портретен образ на цар Самуил, то по-обещаваща изглежда една триумфална рисунка в cod. gr. z17 от Библиотека Марциана във Венеция. Рисунката е в богато украсен византийски псалтир и представя император Василий II (976-1025) като победител. При нозете на императора са представени портретно, по това поне спор не може да има, осем фигури, които са в проскинеза - проснати на земята в знак на почит, на подчинение и на обожание. Не императорският образ, а тези осмината ни интересуват вече повече от столетие. Засега преобладава все още изказаното предположение (Йордан Иванов, 1925), че това са образи на български военачалници, пленени или предали се при завладяването на България от Василий II. Вероятно трябва да се каже преди всичко, че триумфалният портрет на император Василий II в cod. gr. z17 се датира точно в самата 1018 г. или година-две по-късно в най-лошия случай.

През последните години обаче старата теза на Й. Иванов бе пренебрегвана все повече, днес повечето автори смятат мъжете в краката на император Василий II по скоро за византийски сановници, възхитени от подвига на владетеля си (вж. напр. Paul Stephenson, 2004 и др.).

Всъщност имаме наистина златна възможност да разберем как е изглеждал цар Самуил, по пластичните възстановки на черепа му, май няма нужда да търсим нищо повече.

Един нашенски евродепутат пък, избран от партия, чието доскорошно управление бе повече от спорно, ни облагодетелства с осенилата го свише идея да преименува днешния Благоевград в Самуиловград. Не е чудно - какъвто съюзът, такива и (евро)депутатите му, същият чиляк даже назоваваше обекта на идеята си с турското му име - Горна Джумая, но не и с всеобщо възприетото отдавна. Пак не съм сигурен, че трябваше да се обръща внимание тук на такава нескопосна идея.

Нашумя доста и скопският проект да правят филм за смъртта на цар Самуил и за предхождащата я Беласишка битка (29 юли 1014 г.). Абсолютно всички безпогрешно можем да си представим за какво ще се разказва в тая лента, всички малоумия на скопската пропаганда ще намерят достойно отражение. Със завидна лекота мога да провидя, без да съм прорицател, че "научните" открития в годината на цар Самуил ще продължават да се множат чак до края й, ще трябва да се прави каквото е посилно, за да се развенчават. Иначе няма да е честно.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=682979

http://www.segabg.com/article.php?sid=2011051200040001301

http://www.segabg.com/article.php?sid=2008011700040001301