Разговорите по два енергийни мегапроекта, от които България вече е излязла, са на път да бъдат подновени. Макар че страната ни се отказа от тръбопровода "Бургас - Александруполис", Москва заговори за "рестарт" на проекта. В същото време българският ядрен регулатор вече е готов да даде зелена светлина за строежа на АЕЦ "Белене".

Вчера темата за петролопровода бе повдигната от руския министър на енергетиката Александър Новак. Той обяви пред агенция ИТАР -ТАСС, че строежът на тръбата ще бъде обсъден на насроченото за 7 и 8 април заседание на руско-българската междуправителствена комисия. Според Александър Новак "въпреки заявлението на българската страна за излизане от проекта споразумението от 2007 г. между руското, българското и гръцкото правителство за петролопровода "Бургас - Александруполис" продължава да действа". Той допълва, че сега е "преждевременно да говорим за приключване на проекта, тъй като споразумението не предвижда едностранно излизане". Той уточнява, че към момента няма постигнато взаимно съгласие. През 2011 г. България обяви, че прекратява участието си в проекта, защото той е икономически неизгоден.

Случайно или не, също вчера руската агенция публикува и интервю с шефа на българската Агенция за ядрено регулиране Лъчезар Костов. Той твърди, че ведомството е готово да одобри проекта за строеж на Втора атомна, който България прекрати още през 2012 г. "Оценката на техническия проект на АЕЦ "Белене" е напълно завършена. Готови сме до седмица да го одобрим", заявява той. В същото време Костов е скептичен за изграждането на седми блок в АЕЦ "Козлодуй" от американската компания "Уестингхаус". "В преговори сме с "Уестингхаус", но окончателно решение все още няма. Далеч сме от етапа за одобряване на техническия проект. Въз основа на опита ни, натрупан от проекта "Белене", мога да кажа, че този процес отне осем години. Така че идеята да започне строителството през 2016 г. звучи нереалистично", казва Костов.



ОТПОР

В стил "на когото не му харесва - да си ходи" правителството вчера защити наказателната 20%-на такса за вятърните и слънчевите централи. В прието от кабинета решение е обяснено, че законодателят не е задължил всички ВЕИ производители да участват на регулирания пазар и те имат право на избор. "Веднъж направил своя избор обаче, стопанският субект доброволно се е съгласил да е подчинен на съответен режим заради факта, че той му гарантира дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия на преференциални цени", се посочва в официалната позиция на "Дондуков" 1. От Министерския съвет отбелязват, че новата такса не нарушава конституцията и че ще балансира системата. Преди месец президентът Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд с искане да обяви новия налог за противоконституционен.