Стената на границата с Турция стана историческа, а стойността на пословичното съоръжение, която нарасна почти двойно, ще се окаже една от най-нахалните врътки на управляващите. Парадоксът е, че освен че ще бъде платена безумна цена на фирми, избрани без конкурс, страната ни е заплашена и от мониторинг от Европейската комисия. И всичко това - заради преграда, която реално не съществува, нито има шанс да съществува преди средата на годината. А плановете на правителството бяха да е готова в края на февруари. Шансовете за това са нулеви, а докато няма ограда, данъкоплатците покриват сметката от 80 хил. лв. на ден, или 2.5 млн. лв. на месец на "живата ограда" от полицаи, която дежури в палатки на граничната бразда.

Кой е виновен за поредния провал? Ако слушаме военното министерство, това е МВР, което променило в последния момент проекта. Според премиера Орешарски виновни са чиновници от вътрешното министерство, които надписали сметките. Така или иначе, факт е, че за три месеца цената на невижданата ограда нарасна от 5.1 млн. на 9.6 млн. лв. Орешарски дори се зарече да разследва кой е раздул сметките и ще го уволни. Засега вътрешният министър Цветлин Йовчев мълчи по обвиненията и може би има основание, защото се оказва, че нещата не са такива, каквито ни ги представят.



Златна малинка



Истината лъсна от два документа, публикувани от Агенцията за обществените поръчки (АОП), за избор на изпълнители за доставка на материалите за стената и позиция на агенцията за провеждане на процедура по договаряне без обявление. Информацията в тях показва, че цялото правителство, начело с Орешарски, разиграва зле режисиран театър пред публиката. Парадоксално е, че списъкът със сключените договори е публичен, докато министерството на отбраната (МО) го крие и изисква молби по Закона за достъп до информация.

От документите се разбира, че уведомление за сключени договори с пет български компании да доставят материали за изграждане на оградата с Турция е било получено в АОП на 4 февруари. Това е осем дни преди заседанието на правителството, на което бяха отпуснати 9.6 млн. лв. за оградата. На това заседание Орешарски каза, че сметката е надписана и нарежда да се намери виновникът, за да бъде уволнен. "Сигурен съм, че има надписване, от опита ми с многобройни такива проекти. Самият факт, че от 5 милиона стават 9, е използване на форсмажорна ситуация, за да се надписва", заяви тогава премиерът. И той, и министърът на отбраната Ангел Найденов не споменават и дума, че договорите всъщност вече са сключени. Напротив - според Найденов изборът на доставчици предстои.

И ако в онзи момент думите на Орешарски изглеждаха като правилната стъпка, сега те изглеждат като презастраховане срещу евентуални критики при публикуване на сключените договори. Само фактът, че заканите са направени, след като вече е имало информация за тях, е доказателство за това. От публикуваните документи става ясно, че договорите са за 8 039 256 лв. Останалите пари до 9.6 млн. лв. са за заплати и командировъчни на различни служители.



Затъмнение



Чрез публикуваните документи лъсва ясно и опитът на военното министерство да наложи информационна завеса над избраните фирми. Въпреки опитите да бъде взета информация за сключените договори, от МО отказаха да я дадат. Военният министър отрече да е сключвал договори на "на тъмно". Мотивите на министерството да не даде такава информация е, че фирмите трябвало първо да се съгласят да им бъдат обявени имената. АОП обаче ги опроверга, а от МО се направиха на изненадани.

Според публикуваното решение най-големи договори са сключили две компании - "Интерком Груп" и "Завод за пружини" - съответно за 3 990 308 лв. и 3 313 608 лв. "Интерком Груп" ще доставя метални елементи - решетки, прътове, метална тел и профили. "Завод за пружини" е избран за доставчик на 630 км режеща тел, която ще спира нелегалните имигранти. Справка във фирмените регистри показва, че един от членовете на съвета на директорите на фирмата - Александър Минчев, е председател на общинската организация на БСП в Казанлък. Компанията "Киров строително и минно оборудване" е собственост на "Киров" АД със собственик Киро Киров. Тя е сключила договор за 112 993 лв. за доставка на машини и съоръжения. Помощни материали и консумативи ще доставя фирмата "АБС Инженеринг - Н". Договорът й е за 64404.8 лв. "Понсстройинженеринг", която е участник в консорциум, ремонтиращ пътища, ще доставя бетона за оградата за 557 942.8 лв.



Кой?



Театрото, което правителството разигра с търсене на виновника, има и друг замисъл - да прикрие собствената му вина за забавянето с оградата. От позицията на Агенцията за обществените поръчки става ясно, че институциите никак не са бързали с започването на строежа. Планът за справяне с бежанската вълна, в който фигурира и издигането на ограда, е приет на заседание на кабинета на 6 ноември м. г. Няколко дни по-късно министрите на отбраната и вътрешните работи водят журналисти, за да покажат уж започнатата ограда. Оказва се по-късно, че това е само макет, който след това е махнат от МВР. Близо 3 месеца почти нищо не се прави, за да започне изграждането. Разрешението за строеж е издадено от МВР едва на 18 декември, а на 30 декември е предадено на МО. Решение №24 на Министерския съвет за изграждането на оградата е взето чак на 17 януари. Седем дни по-късно военният министър възлага на Сухопътни войски да организират избора на фирми.

На 17 януари министрите решават фирмите да се поканят чрез пряко договаряне по чл. 90 ал. 1, т. 4 от Закона за обществените поръчки. С оглед на крайния срок - 28 февруари, подобно решение е логично, тъй като изборът трябва да стане много бързо. Затова и АОП допуска подобна процедура. От агенцията не са знаели, че министрите от кабинета още през ноември са планирали пряко договаряне с доставчиците, въпреки че тогава имаше още време да се проведе нормална обществена поръчка. Но при това положение цената на оградата нямаше как да скочи от 5 на 9 милиона.

Виновни има. Ограда няма и скоро няма да има. Текат успокоителни отчети, че проблемът с бежанците е овладян. Цветлин Йовчев мълчи за цената. Ангел Найденов се прави на неосведомен. А премиерът се прави на изненадан и сипе анонимни закани. Най-важното административно правило - разходите при обществените поръчки да се раздуват, отново бе спазено. Та кой е виновен, г-н премиер?!