|
| Димитри Иванов |
Уф, загубих си нишката на мисълта. Ура, намерих си нишката и продължавам. Тепегьозлък е президентът Плевнелиев под портрет на Левски фасони да продава и да купува имоти в Гърция. Да олигавя портрета като ирландски сетер. Красиви и умни кучета са, но... спирам, че да не си загубя пак нишката.
Писателите не паднаха по-долу от патриотарите. Радичков се оля по телевизията, че "тефтерчето на Сорос е чисто като тефтерчето на Левски". Радой Ралин не се оля, понеже не можеше, той не можа да напише роман и филмов сценарий за Левски, замълча за Левски като комунист на разпит. Той си и беше комунист с партийна книжка с всичко, както си му беше редът, преди да се издигне до придворен шут, когато на карикатуриста Тодор Цонев му арестуваха карикатурите за Тодор Живков.
Тук, читателю драг, читателко мила, има един добър писател. Той се казва Антон Дончев и той написа един хубав роман "Време разделно". Как ятаган ще ти отнесе главата, ако не нахлузиш фес на главата. Фесовете се казват фесове, понеже ги правели в Мароко в град Фес. Живеещите там евреи се казвали Фес, Фаси, Паси, били очарователни събеседници с пиперлия език и свръхпоносимост към лютите чушки. Ще поднеса извинения на Соломон Паси, ако се наложи, но знам, че няма да се наложи.
В Димитровград (предишния Цариброд) откриха бюст-паметник на Левски, направен от скулптора Валентин Старчев. Казвам името на скулптора, защото медиите казаха само за спонсорството на строителна фирма "Трейс" и кои политици и интелектуалци и други дървеняци какво казали на техния дървен език: ректорът на СУ проф. Иван Илчев, началниците на Сърбия и на България Ивица Дашич и Пламен Орешарски, тамплиерите в България начело с Румен Ралчев, проф. Благовест Сендов, министърът на културата д-р Петър Стоянович, проф. Божидар Димитров и други професоря и интелектуалци.
Ух, стана ми едно интелектуално, казваше, прозявайки се красивата пловдивчанка реставраторка на стенописи Ина с огромните синьозелени очи, а забраненият поет Константин Павлов нищо не казваше, само се подсмихваше.
В Цариброд и писателят Антон Дончев казал дежурните глупости, но умерени глупости, той е умен човек и писател. Научих, че имало партия ПОМАК, която не знае мяра в глупостта. ПОМАК била неправителствена организация. Те казали на всички европейски институции за дискриминацията на българите мюсюлмани и как Антон Дончев бил "бездарен писател" и как романът "Време разделно" бил манипулативна и поръчкова книга. Ай сиктир, казвам аз, който не зная турски.
Чок селям, каза Радой, хайде да пиеш един чай вкъщи, после ще вървим на моста. Не пих чай, щото Радой не ми даваше да пуша при него и защото ми даваше чай от гореща вода с пет давилови капки и една капка валериан и защото не исках да посрещам "царя" на Орловия мост. Левски бил за република, пък Радой - за "царя". Щях да му кажа, че Ренесансът не бил царство, а република на писмената, Republique des Lettres, но не му казах, защото не исках да пия чай с давилови капки и валериан. Навръх годишнината от обесването на Левски, когато куцо и сляпо обясняваше какво бил Левски... Стоп! Куцо и сляпо е политически некоректно. Самоцензурирам се така: Навръх годишнината от обесването на Левски, когато Сульо и Пульо обясняваше... Пак на става. Европейските ни преводачи няма да могат да преведат Сульо и Пульо. И аз не мога, между нас казано, антр-ну-соа-ди.
Я да я караме през просото, както казваше Джоко Росич. За последен път го видях, когато се засякохме на пазарчето на Ситняково, дето е досами румънското посолство. Седнахме да пием по едно с гръб към отсрещната фасада, да не гледаме надписа със спрей "Кур за Левски". Джоко каза: Две капки. Недей да се пулиш, две капки. Сипах си две или три капки вода "да ми отворела" ракията в чашата. И Джоко Росич каза: Наздраве, другарю подполковник!
Поласках се, че Джоко е чел писмото ми как о бозе почившият вестник "Демокрация" - имаше такъв вестник, списван от Йордан Василев, дето беше женен за Блага Димитрова, и Волен Сидеров, дето сега е женен за патриотарството, ме разобличи, че съм подполковник от шпионажа. На Ситняково Джоко изпи немалко ракии с три капки вода и не се напи, но медийните отрепки го разнесоха, че се бил напил.
С Джоко сме набори 1932-ра, но едва през 1950-те той дойде в България от Сърбия или Югославия - имаше такава държава, преди да я разбишкат. Хубава държава беше, преди да я разбишкат, както сега разбишкват Украйна. В една книжарница в Белград си купих дебелия Уебстер и западни книги, каквито в София не можех да си купя. Купих ги с динари от роднини на Джоко, дадох му тук левчета. Често се засичахме в коридора на тавана на старата сграда на радио "София", новата я нямаше още, стаичките на "Предавания за чужбина" бяха на тавана. Джоко беше преводач говорител в предаванията на сърбохърватски, аз на английски. "Хайде", казваше той, кимвайки в посока на Орловия мост. "Без мен този път", отказвах аз да гребем заедно на нашата ял-четворка на езерцето "Ариана". "Защо?" "Защото мартеничките."
През февруари купувах стотици мартенички от най-малките и най-евтините, слагах ги в пликове, плюнчех пликовете с език да ги залепя, понеже такива бяха тогавашните пликове. Мартеничките ги пращах на радиолюбители от цял свят, които бяха уловили в ефира радиоемисията от София на английски и ни бяха пратили снимки как я слушат, аз пък им изпращах мартенички с кратък текст какво е мартеничка. Те ми благодаряха за мартеничките, искаха да им пратя български пощенски марки и аз им пращах. Съжалявах, че не можех да съм както обикновено с Джоко. След тренировката сядахме на тревичката до прогнилото кейче на мизерното езерце "Ариана" до Орловия мост и изпявахме нашия химн "Гребеме ние в ял-четворки, гребачи ние се зовеме". Буквите "г" и "р" ги спестявахме.
Джоко игра в сто филма, чуждоземни и туземни, с такъв глас и присъствие, че ще спука екрана. Няма вече като Джоко по света и у нас. Не псувахме пред Джоко, понеже той, син на сърбин и българка, можеше да надпсува всички ни, сърбите еша си нямат, като псуват. Казвам ви го като човек, когото са псували на всякакви езици, включително на бенгалски и на урду. Аз като порасна и стана голям, ще завеждам катедра по псувнология. Не ми се смейте, сега в цивилизования свят преподават всякакви специалности. Това е свобода на мисълта, ако искате да знаете. Благовъзпитаните госпожици, джентълмени, читатели, коректорки да не четат следващия абзац - ЕМБАРГО! беше кодовата дума на всичките 27 информационни агенции, които четях.
Когато се видяхме за последно на пазарчето в Ситняково, аз не питах Джоко толкова ли е изпаднал, че да се снима в телевизионни реклами. Нямаше да ми каже, той никога не се оплакваше. Той ми каза "Много стана важен ти, бе. Окачиха ти орден." "Ма и теб те накичиха със същия орден "Кирил и Методий" първа степен", контрирах. "Ма теб те накичиха и с орден "Стара планина" първа степен, и то с лента", затапи ме той. "Е к'во като е с лента? Аз без т'ва не си нося закарфичени ордените на ревера, камо ли на шия с лента."
Виж кво бе, графе... Не ми викай граф... Нали си конт някакъв? Наследствен бе, простак... Ти си простак. Виконт. Разликата е колкото между фелдмаршал и фелдфебел. Ами забоди си ордена на жартиера. Не знаеш ли, че има Орден на жартиерата? Знам. Ама нямам жартиери. Е, анджак. Дали са ти с лента да си го вържеш на хуя. Щото, ако го закарфичиш, ще боли.
Едно време умеели да пишат писма. Нали се сещаш, читателю драг, читателко мила за "Персийските писма", за Lettres persanes, дето на английски ги превели Persian Letters. Тоя Монтескьо, дето написал писмата през 1721-ва, още се позовават на него, нали той измислил разделението на властите на три: законодателна, изпълнителна и съдебна. Ла сепарасион де пувуар. През 1721-ва, а ние още не сме постигнали едната да не меси на другата.
Майстор писмописец бил тоя Монтескьо. Алистър Кук написа повече писма от него в седмичната си рубрика по BBC "Писмо от Америка", но е гола вода в сравнение с Монтескьо. Аз пък съвсем съм гола вода с моите писма. Но нито Монтескьо, нито Алистър Кук ще ти кажат как чествахме Левски, а пък аз ти казвам, щото съм все още тук засега. Като форумец ми каже, че писмата ми са тюрлюгювеч, пускам си рапсодия от Брамс. Рапсодиите се състоят само от една част, която е мешавица от различни музикални мотиви, ритми и настроения. Тюрлюгювеч, превърнат в музика. Аз не питам като Франсоаз Саган "Обичате ли Брамс". Пуснете си Рапсодия в синьо на Гершуин, форумци, щом ви се привижда американофобия.
Аз харесвам тюрлюгювеч с 21 натурални неща в гювеча, пък вие яжте американски кюфтета от месо, гъчкано с хормони и антибиотици и с генномодицифирана гарнитура. Написах миналата сряда колко тъпо беше в Брюксел едно време и е тъпо сега, а форумец, вероятно страдащ от хемороиди или простата, заехидничи по мой адрес - там лекуват по-добре тези болести. Ма виновен ли съм аз, че ги нямам болестите на този форумец, дето съди по себе си?
В Катуница, когато препиеха братовчедите ми Запрян, Васил и Йордан, майка им, леля Сийка, ги изправяше на крака за нула време да ходят да орат и да копат. Стискаше конски фъшкии и от сока им даваше да пият. Чудодейно беше това лекарство. Айде чао, както казват италианците. Кашкавал иде от качо кавальо, конско сирене. Не знам това защо го казах.
DI copyright
)
на Улиулиан!
...
