Най-опасната заплаха за световната сигурност и за процъфтяването на държавите се крие в глобалната корупция, която спира развитието не само на развиващите се страни, но и на развитите държави. Това смята в новата си провокативна книга "Глобална корупция" (Global Corruption) Лоурънс Кокрофт, който е един от основателите на организацията за борба с корупцията "Трансперънси интернешънъл". Според него подобен вид финансови измами са действия, при които "винаги се подразбира получаването на пари, активи или власт, така че това да остане незабелязано за обществото и в негов ущърб, независимо дали се извършва на висше ниво или става рутина на по-ниско ниво". Според книгата корупцията води своите корени от политиката и в частност от "сливането на елитите". Изследвайки механизмите за взимане на решенията на висше ниво в много страни - от Русия до Бразилия и от Перу до Индия, той състави следния модел: днес



политиците често действат като предприемачи,



обкръжени от помощници и други свои приближени хора, при което управляват политическите процеси така, все едно ръководят икономическо предприятие. Отличителни признаци на корумпираните общества се явява също така използването на богатствата, за да запази даден чиновник или политик мястото си в държавния апарат, използване на властта за получаване на различни привилегии и за да увеличи по-нататък личното си богатство. Казано на прост език - корупцията представлява преобразуването на държавната служба в особен вид бизнес дейност.

Кокрофт привежда голям брой примери на подобна динамика. Той пише за бившия бразилски президент Фернандо Колор ди Мелу и колегата му от Перу Алберто Фухимори, за нигерийския генерал Сани Абачи и президента на бивш Заир (Демократична република Конго) Мобуту Сесе Секо, за руските олигарси и италианската мафия. Той използва тези примери в качеството на илюстрации как корупцията се ражда именно от политиката и как тя устоява на "опитите да бъдат проведени реформи срещу тези порочни практики". И особено как финансовите потоци в различните предизборни кампании вече се разглеждат като "инвестиция" в политиката, тоест като средство за постигане на бизнес цели. А обемите на тези инвестиции са огромни. Както пише Кокрофт, през 2000-та година гарантирано място в долната палата на руския парламент на Русия е струвало над 2 милиона долара. През 1991 г. управляващата партия на Япония е имала на свое разположение 900 милиарда йени, от които само 356 милиарда са били получени от регистрирани източници. Така през годините парите за изборите постоянно се увеличават, а това увеличава и възможността за различни корупционни схеми.

Признавайки, че това явление като цяло е остатъчен продукт на политиката, който позволява на парите да се намесват в процеса на свободния избор на народа, Лоурънс Кокрофт пише, че корупцията е присъща както на авторитарните, така и на популистките режими. По негова оценка корупционните практики в Нигерия и Перу всяка година струват на тези страни 5-6% от техния БВП, а в бившите съветски републики нивото на "неформалния" сектор достига до 60% от обема на производството. Кокрофт подчертава, че корупцията има своето начало в горните ешелони на властта, а след това се просмуква през целия бюрократичен апарат. По време на този процес тя може да се разсее, но при това да достигне безпрецедентни по своите възможности мащаби. Този вид корупция надолу до голяма степен



вреди най-вече на бедните



и слабозащитените слоеве на населението. По този начин тя парализира волята на мнозинството и именно това й помага да оцелее. Този порочен кръг може да бъде много трудно разкъсан както отвътре, така и отвън.

Това е трудно, но не е невъзможно. Според изследванията в книгата главното лекарство срещу корупцията се явяват демокрацията и икономическата жизнена способност. Именно те, заедно с конкуренцията в бизнеса се превърнаха в най-важните инструменти, които помогнаха на Запада да удържи победа над корупцията. Това обаче не трябва да се възприеме като нещо необратимо и възможно за постигане във всяка страна по света, подчертава Кокрофт. Мафията в една или друга форма съществува навсякъде, но именно мощната кампания срещу нея в италианския град Милано през 90-те години доведе до съществено съкращаване на разходите за строителството на жп линии, метро и летище - на 50%, 57% и 60% съответно. Именно от тези сфери идваха огромните финансови потоци за местните мафиоти. Като цяло, в западните страни корупцията среща мощен отпор на всички нива от страна на гражданското общество и затова тя не трябва да се разглежда там като системно заболяване.

Тя обаче съществува също така и процъфтява в тези страни, където държавният апарат няма за цел да повишава икономическата ефективност на обществото и това се прави именно заради оцеляването на елитите и свързаната с тях корупция. По този начин икономики, които разчитат само на един ресурс, в много по-голяма степен са подложени на разрушаващото влияние на корупцията, отколкото продуктивните икономики, които се развиват за сметка на разширяването на промишления сектор. Естествено, подкупите процъфтяват в тези страни, чиито граждани лошо знаят своите права и са готови да се подчиняват на всяко изискване от страна на властта, независимо дали е законно и прозрачно. Това обаче не означава, че корупцията съществува само в слаборазвитите страни, тъй като подобни практики могат много лесно да преодоляват границите и да се внедряват в тези държави, които вече в продължение на много десетилетия водят борба с корупцията. И върху това трябва да се обърне особено внимание.

Лоурънс Кокрофт прави извод от оценката на съвременната ситуация, че такъв вид заразяване би било невъзможно ако "развиващият се" свят не се занимаваше с



развращаване на развитите страни



Той привежда шокиращи данни за това как обемът на паричните преводи от банките на различни държави в западните финансови институции достигат 1 трилион долара годишно. Невъзможността да се извлекат парите, които са спечелени по незаконен път, от банките на дадена страна рязко намалява мотивацията за продължаване на тази незаконна дейност или най-малкото кара замесените лица да легализират своите фондове по един или друг начин. Това пък на свой ред води до търсенето на съвременни легални структури и по този начин залага основите на юридическа и политическа "модернизация" на системата. Кокрофт признава, че Западът играе откровено отрицателна роля в това отношение. Неговите институти финансират най-различни инициативи, чиято цел е да повишат "прозрачността" и не престават да повтарят своята мантра за борба с корупцията. В същото време те създават свръхмодерна инфраструктура, която поощрява финансовите злоупотреби и прането на пари чрез офшорните зони.

Именно заради това той призовава за обединяване на усилията на страните от Г-20 в борбата с корупцията и даже предлага корумпираните чиновници да се преследват с помощта на Международния наказателен съд. Според него тази борба трябва да се основава на четири съставляващи: съкращаване на мащабите на сивата икономика, ограничаване на юрисдикцията на офшорните зони, засилване на контрола над международната търговия с природни ресурси и борбата с организираната престъпност. Той също така възлага големи надежди на положителното влияние на най-новите информационни технологии, което обаче е малко съмнително.

Главните изводи на книгата "Глобална корупция" се заключават в това, че съвременната корупция се явява отличителна черта на икономиката, която живее за сметката на един ресурс и недемокритичните режими, като за това зло способстват същите тези западни държави, които остро я осъждат. Лоурънс Кокрофт прави убедително заключение за това, че Западът, който като цяло успешно се бори с корупцията в своето общество, сега е длъжен да направи същото и в останалия свят.

------------------------------------

Владислав Иноземцев* е изпълнителен директор на московския Център за изследване на постиндустриалното общество и лектор на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. Доктор на икономическите науки и член на съвета към Министерството на регионалното развитие на Русия.