Агенция Фокус: Г-жо Робева, от другата седмица представяте спектакъла "Площадът", с "България без цензура". Можете ли да ни кажете нещо повече?

Нешка Робева: Да, на 17-ти март е премиерата на "Площадът". Първо искам това да ви кажа, че никой досега не е успял да ме цензурира. Аз си подбрах стихове, на Вапцаров, Гео Милев и Христо Смирненски. Мои приятели ги разработиха под формата на рап, и започваме с "Братчето на Гаврош", който си подсвирква Интернационала. В момента правим костюм, на репетиции имаме един прекрасен Гаврош, но по-тъжното, което е, че това се случва не само на сцената. Този спектакъл отразява нашата действителност и аналогиите са страшни.

"Площадът", защото това е протестиращият площад. Това е площадът, където ние непрекъснато правим сравнения между обидно бедните, тези, които протягат ръка за парче хляб, и самозабравилите се парвенюта, с по 1200 евро за вино или за уиски и т.н., които, както и да се правят на много културни, накрая винаги завършват с чалга.

АФ: Вие ходите много в малките населени места на страната, какво виждате там?

НР: Какво виждам ли? Виждам точно тази мизерия, в която преди повече от 150 години тъне част от френския народ. Всички ние знаем и Ботев как се отнася към Парижката комуна. Също така знаем какво става 30-те години в света, знаем какво става 1923 г. в България. Ето това виждам сега - назряват такива събития. Назряват събития, в които народът няма да може вече да търпи - мизерията и безсмисленото и цинично охолство на други, които са родени на същата земя. Би трябвало - всички със същите права, и поне на равен старт. Правото на равен старт, не за нещо друго, нека след това да бъдат различни хората. Но да отнемеш възможността на децата да се учат, да се хранят, да живеят като хора, да отнемеш на 80% от населението възможността да се чувства човек на XXI век, това не е осъдително, не е цинично, за него просто - няма определение.

АФ: Днес ни учат, че едва ли не трябва да се подиграваме на тези, които са бедни, или на тези, които са слаби, че са неспособни.

НР: Аз съм расла в такова семейство, но тогава имах право на достъп навсякъде. Във всички групи, в които се занимаваха деца - тогава им казваха кръжоци, мен ме приемаха, независимо от това, че баща ми беше тежко болен и не работеше, майка ми с една заплата от фабриката издържаше семейството. Аз знам и какво е глад, въпреки, че гладуването, което съм правила като треньор е преднамерено, но като дете съм гладувала и знам какво значи да минеш край фурна или геврекчийница, да искаш да хапнеш нещичко, да отиваш на училище без закуска, да вървиш през зимата пеш до училище с премръзнали ръце, без ръкавици - всичко това е минало през мен. Така че тези, които ми обясняват, че ядели филията с мас и колко били знаели какво е - да си гледат работата.

АФ: Как се докарахме през XXI век отново да говорим по тези теми, смятайки, че едва ли не това е нещо, което го е надмогнало, нашето общество?

НР: Аз мога да кажа така: Развързахме Бай Ганьо и го оставихме да вършее из страната ни. И Гео Милев точно това казва - оскотели, народ оскотял, изпростял, унижен, оскърбен. Това го казва Гео Милев - 1921, 1922, 1923 година, нали? Нещо, заради което той заплаща с живота си. Ето това докарахме. Докарахме Бай Ганьо, а сега ще чакаме и да се избиват, защото Бай Ганьо покрай избори действа.

АФ: Вашите танцьори как се отнасят към работата по този нов спектакъл?

НР: Твърде сериозно. И те рапират, те наистина рапират текстовете. И за мен това е хубаво, защото по този начин ги доближих и до Ботев, и до Вазов, и до Вапцаров, и до Гео Милев, и до Христо Смирненски. Разказах им кой е Че Гевара и защо е толкова актуален сред младежите. Имаме танц и на коменданта Че Гевара, разбира се, и на Аванти Пополо. Деси Добрева участва.

________

* Заглавието е по Никола Вапцаров и Тодор Йосифов-Маниака от бургарския лейбъл Гьенгста Гьенгста Пръдакшън. Маниака е рапър и гербер, за малко - депутат в 41-о НС. Публикуваме текста в потвърждение на тезата, че между ББ и НБ "има много рими".