|
| *** |
Седяхме с комшията в кухнята, пиехме мармаладовица, замезвахме с кисели краставички и домашни курабийки и обсъждахме хода на дигитализацията в селското стопанство. И на вратата се позвъни.
Комшията доля, аз само мръднах дясната си вежда. Отпихме, замезихме.
Пак се позвъни.
- На онези за водата не отворих онзи ден, надали са те - каза комшията.
Кимнах. Позамислихме се. На вратата пак се позвъни.
- Да не са онези, тримата? - казах аз.
- Тримата глупаци? - оживи се той.
- Другите - посочих с пръст тавана. - Дето се срещаха с медиите онзи ден. Забравили са нещо да съобщят, пък медиите разпилеят ли се, върви ги събирай, та се е наложило да обикалят от врата на врата.
Отпихме. На вратата пак се позвъни. Комшията каза:
- Аз мисля, че това са руснаците. От балкона на спалнята има чудесна гледка на изток. Сложат ли снайперист, могат да държат под контрол не само Крим, ами и цяла Украйна.
Кимнах, дъвчейки краставичка. На вратата се позвъни. И комшията лапна търкало краставичка.
- Нищо чудно да са американците - казах. - Тръгнали са към Крим и минавайки край блока, са решили да се отбият.
- Защо? - трепна той.
- Помниш ли миналата година какво каза за хамбургерите? - натъртих. - ЦРУ ги следи тези работи посредством програматора на пералнята.
- Аз може да не обичам хамбургери, но това не значи, че не обичам американците - каза комшията. И допълни искрено: - При това много.
Отпихме и замезихме. А на вратата пак се позвъни.
- Според мен са нашите моряци - каза комшията. - От военното учение.
Кимнах:
- Напълно възможно, ей го къде е северозападният бряг на Черно море. Искат да ни мобилизират ли? - предположих, но не много уверено.
- Та да им се пречкаме из краката? - веднага усетих безумието на предположението си, а комшията разясни вещо: - Фрегатата нали е от белгийска автоморга, сигурно не ще да запали и ни викат да я бутаме.
- Дали раздават гумени ботуши? - хрумна ми.
- Раздават, разбира се, но срещу подпис и лична карта. Ако ги одраскаш на някой рапан, плащаш в троен размер - предупреди ме той.
Отпихме. На вратата се позвъни.
- Може да са пенсионерите - споделих догадка. - Един осигурен вече издържа повече от един пенсионер, значи на нас с теб общо ни се падат към трима.
- Ама ние нали не се осигуряваме? - отбеляза моят човек.
- Точно, идват да ни търсят сметка за това.
Той понаду перки:
- Те да не ми се дуят много, защото са им вдигнали мерника! На шофьор, който блъсне пенсионер, му дават една пенсия премия и златен контролен талон. Човек от чистотата ми го каза!
Позамислихме се. Отпихме, после съответно - краставички. А на вратата пак се позвъни.
- Да не е българската култура?! - плесна се по челото комшията. - В това бездуховно време търси къде да се свре, милата!
Запазих неутралитет посредством мълчание. А на вратата вече не се звънеше. Чуваше се как някой чопли ключалката. Спогледахме се с комшията, ослушахме се - точно, някой опитваше да влезе не у дома си.
- Крадци - отбелязах.
- Дали са наркомани или по-едри риби?
- Сега ще разберем...
Стиснах чука за пържоли, а комшията парче винкел и отидохме да посрещнем хората както се полага.
|
| Какво видяхме през шпионката... |
