Откак бъдещето на "Бързи и яростни" е неясно поради смъртта на титуляра Пол Уокър, малко по-добри перспективи се разкриват пред екранизацията по една от най-популярните видеоигри - Need for Speed. Със 150 милиона продадени копия (и кой знае колко пиратски) тя е достатъчно успешна, щото студиото DreamWorks да гледа към поне две продължения.

Филмът не го бива особено - макар че това кога е спирало масовия зрител? Той компенсира липсата на дълбочина у героите и калпавия сценарий с високоскоростен екшън и зрелищни каскади.

Дело е на опитния каскадьор ("Лоши момчета 2", "Мистър и мисис Смит"), но не особено опитен режисьор Скот Уо. Той отказал да снима с триизмерни камери - по-късно филмът е конвертиран в 3D при постпродукция. В актьорско отношение се разчита на симпатягата от "В обувките на Сатаната" Арън Пол и на Доминик Купър, който е в ролята на злодея.

Пол пък е младият Тоби Маршал - механик и начинаещ състезател в нелегални ралита, който тунингова автомобили. Животът му се променя, след като е натопен за престъпление, което не е извършил, от бившия състезател на НАСКАР Дино Брустър. Тоби излиза от затвора и е готов да гони възмездието през цяла Америка. "Когато правиш филм със заглавие Need for Speed, знаеш какво се очаква от теб. Затова целта ми беше всяка сцена с движеща се кола да прави впечатление", казва режисьорът и се хвали, че в автомобилните гонки и каскади почти не са използвани дубльори. Това са и най-адреналиновите и сполучливи моменти във филм.

Извън тях Need for Speed опитва да улови някакъв ретродух (на рейсинг филмите от 60-те и 70-те), но си остава една подстригана версия на "Бързи и яростни".