Суперагент Джони Уокър лежеше на земята, заобиколен от няколко душмани със зловещи лица. Точно срещу него двама оператори нагласяха камерата и осветлението, а малко встрани брадясал мъж точеше огромен касапски нож.

В този момент телефонът на суперагента иззвъня. Той го извади от джоба си.

- Да бе, шефе, да - в Афганистан съм... Да, убих оня талибански водач... Не, не успях да избягам, не... Да, ще ме колят, да... Пред камерата, естествено - как иначе?... Какво? В Украйна? Ама те няма да ме пуснат просто така... От кого да предам поздрави? А, от спонсора... Добре, ей сега.

- Вижте, момчета - започна уморено Джони Уокър. - Налага се да ме освободите веднага. Трябва да отида на едно място да занеса ценностите на цивилизацията, свободата и изобщо... ще тръгвам.

- Ама дай първо да те заколим - проплака лидерът на групата. - Знаеш ли колко струва да си запазиш място в новините на СNN? Да не говорим колко грим си сложихме, за да изглеждаме по-свирепи. Дай да ти резнем главата, а после върви където искаш...

- Глупости говориш - справедливо отбеляза суперагентът и почна да си събира багажа. - Я бързо намерете една кола, че да не се оплача и да ви спрат после парите.

...Самолетът се сниши и Джони скочи. Докато се носеше към земята, той успя да забележи главния площад на града и двата митинга в краищата му. Знамената над тях бяха различни.

Той се приземи, зарови парашута и се отправи към площада.

Участниците в по-близкия митинг твърдяха, че искали да се присъединят към Русия. Суперагентът се смеси с тях, раздаде по една бутилка водка на хората около себе си и в резултат на рязко повишената си популярност бе избутан на трибуната. Тук той се покашля и с невинен глас попита събралите се - помнят ли другаря Сталин? Понеже ако тогава за един виц срещу лидера са пращали в Сибир, сега за коментари в интернет направо ще разстрелват, а за един свален торент... Някой се обади, че вярно - за торенти съдят, но не в Русия. Джони ги заплаши, че до края на живота си ще ядат яйца от нещастни кокошки и ще си пият водката с криви краставички, но и това нямаше особен ефект. Тогава суперагентът извади последния коз:

- А вие знаете ли, че в Русия гейпарадите са забранени? Ще ви се прииска да излезете, да покажете на всички истинската си същност, обаче...

- Ти за какво намекваш, бе? - изреваха мъжете около него, смъкнаха го от трибуната и дълго го биха.

...Когато дойде на себе си, Джони Уокър със залитане прекоси площада и се присъедини към другия митинг. Тези искаха да бъдат част от западната цивилизация и той реши, че тук поне ще бъде лесно. Отново раздаде бутилки и пак се оказа на трибуната.

- Искам да ви поздравя за правилния избор! - възкликна суперагентът. - Сега вие ще можете да се докоснете до неща, за които досега само сте чували. Ето - той посочи една жена на средна възраст, - вие например можете да отидете в Италия. Денем ще миете подове, а вечер ще обикаляте галериите и ще се наслаждавате на...

Жената отговори, че била счетоводител, и не искала да мие подове.

- Е, може и чинии тогава - съгласи се Джони. - А съпругът ви коли, лимузини! Така той със собствените си ръце ще докосва ферарита и ламборгинита, за което вероятно е мечтал цял живот.

Тълпата изведнъж притихна и почна да го гледа странновато, но Джони не забеляза това и продължи:

- А дъщеря ви, която сигурно отдавна е искала да срещне чужденец, може да стане проститутка и да общува на воля с...

Този път го биха дори малко повече.

...Когато тълпата се разотиде, суперагентът бавно се изправи, отвори единствената оцеляла бутилка водка и се замисли за тежката съдба на цивилизатора.

Но в този момент телефонът му иззвъня и той се почувства готов за нови подвизи.