- Явно идват избори - викат приятелите ми. - Червената шапчица все по-често навестява баба си. Пък и не само тя - всички са изпълзели навън и ни наобикалят.

Дремем и чакаме да дойдат политиците. Предупредили са ни по пет пъти, било важно - да седим и да чакаме, имали да ни говорят важни неща.

Главите са ни омекнали от чужди приказки, големците не са спрели да ни говорят за щяло и не щяло, ама на - клечим и ги чакаме да дойдат и да кажат още нещо. Важно, неповторимо и изцяло посветено на щастието и свободата ни. Да му се не види!

Идват политиците и викат:

- Здравейте! Не се познаваме, ама ние...

Спираме ги.

- Познаваме се - казваме в общ глас. - Вие идвахте при нас и при предишните избори!

Политиците нищо не казват, а продължават напред:

- Искаме да ви обещаем, че ако изберете нашата партия, прегърнете нашата програма и гласувате за нашите кандидати, ние ще ви построим...

Пак ги спираме.

- Нищо не ни обещавайте вече!

Политиците зяпват:

- Защо!

- При предишните избори вие ни обещахте толкова много неща, че още се чудим как смогнахте да измислите и да изговорите толкова много глупости тогава.

Политиците свиха рамене.

- Нема лошо.

- Нема лошо, ама нема и добро! Обещавахте на едро и накрая нищо не изпълнихте. Къде са инфраструктурата и санираните жилища? Вода и канализация имаме ли, питаме ние. И отговаряме: нямаме. Нямахме преди вас, нямаме и след вас.

- Ние - рекоха политиците - наистина искахме да изпълним обещанията си към народа. Ма изгубихме изборите и вече нищо не можем да направим.

Тука вече искрено се изсмяхме.

- Че като не можете, защо сте дошли пак да ни обещавате мед и масло?

Те нищо не рекоха, а се качиха в дебелите си коли и отпрашиха.

След тях кацнаха още политици - от друга партия.

- Ако гласувате за нашите кандидати - викат - можем да ви обещаем...

Рекохме им:

- Вече не щем нищо да ни обещавате! Къде са работните места или истинското здравеопазване, дето уж щяхте да направите за нас? Или борбата с пладнешките крадци? Къде са нормалните данъци и убитите монополи? Дрън-дрън е и вашата работа...

- Ами - рекоха от партията - ние това не сме го забравили...

- Браво! - похвалихме ги. - И ние не сме го забравили. Когато изпълните старите си обещания, тогава - моля, елате да обещавате отново. Сега не щем нищо от вас!

- Няма ли поне да ни изслушате? - питат.

Викаме им:

- Само си губите времето, слушали сме ви ние.

Час по-късно идват от трета партия и захващат разговора отдалеко.

- Имате ли нужда от нещо? - викат политиците.

Ние си траем. Имаме нужда от всичко, ама си траем.

- Защото - викат политиците - ние сме дошли да разберем от какво се нуждае народът.

Пак мълчим като гърнета.

- Хайде - викат политиците - кажете си болките.

- Защо? - питаме ние в хор.

- Веднага всичко ще оправим! - викат политиците.

Пристъпваме от крак на крак и питаме:

- Ще го направите или ще ни обещаете, че ще го направите?

- Първо ще обещаем! - признават политиците. - Чак после ще правим.

- Не щем! - казваме ние. - Не щем никой нищо да ни обещава. Пазете обещанията си за други наивници - те да ви ръкопляскат, те да гласуват за вас и после те да ви псуват.

И продължаваме:

- За нас се сещате само когато се зададат избори! Идвате, тръсвате две-три обещания, слабонервните пак ви гласуват с две ръце, вие печелите и после си щракате с пръсти. Който обещал - обещал!

- Не щем да слушаме обещания! Първо ще действате, после ние ще ви гласуваме! Това беше!

Политиците най-сериозно ни отговарят:

- Изслушайте ни, бе! Никой не може да направи за вас толкова, колкото ние можем да ви обещаем!

Дааа, дойдат ли избори, всички ни обещават благоденствие. Те не могат по друг начин да си представят нашето бъдеще.