|
22 Март 2014 02:58
„ЛЕВСКИ“ НЕ Е ОНЗИ БОЙНГ, ЗА ДА ИЗЧЕЗНЕ
синия самолетПРЕДИ „КАТАСТРОФАТА” БАТКОВ ПООТКРЕХВА
ЧЕРНАТА КУТИЯ
По радио Гонг Тодор Батков изрече много от познатите си общи приказки, но опита и дипломация, за да ни поДготви за нещо ново. Например, за варианта „ликвидация” на клуба, уклончиво отговори, че всичко можело да се случи.Преди месец-два щеше да се изсмее най-ганьовски на подобен въпрос.
Другият важен момент в това интервю, е реакцията на въпроса, дали „Левски” би могъл да попадне в ръцете на някакъв Пеевски. Тук „черната кутия” от офиса на „катастрофиращия машинист” се пооткрехна – макар че пак чухме за едни 41 милиона лични средства, дадени за 10 години. Това със сигурност е пресилено, но пък реално звучат сегашните ежемесечни разходи от около половин милион месечно. При наличието на единствения спонсор М-тел, който има договор до края на юни, това може да означава и късмет за някой нов акционер, тип Батков.
За някои може да звучи неправдободобно да се намери такъв, но пък си спомням как в Интернет неочаквано „затролиха” набедени левскари. Тръгнаха намеци за фирма LaFka. И агитацията, че за един отбор не било толкова важно кой ще дава парите. Важното е да ги дава и да са много. Само дето не беше казано „Кой” е.
Да си кажа направо – безизходицата, с изход „ликвидация” много повече ме удовлетворява, отколкото някакво охолство, особено под марката „Пеевски”. Доколкото можах да обхвана виртуала, към 70-80 процента от левскарите не биха приели чорбаджии, подобни на тези, които в момента кефят пловдивските бултраси. Пък и те, толкова препатили от сопотски лицензи, салфеткажии и фалшиви банкери, хич няма да си направят труда да анализират – под сянката на депесе ли са, или на бесепе. Или ще се крият зад бронежилетката на Капут Бареков, един откровено мразещ „Левски” – София.
Дали да пропусна коментарче и за временния вечен враг с петолъчката? Нали току що шумно потеглиха с акциите си към светлото капиталистическо бъдеще! Обновени, политат към нови сияйни върхове, но малко приличат на жабата, дето видяла, че подковават вола. Вола издържа, но жабешкият крак е повече мантра.
Всъщност, по средата на пътя, миналото и настоящето четирибуквие може да се срещнат около култовото съоръжение „кремиковско хвостохранилище”. Нали си спомняте, Васил Божков продаде гордия армейски тим цска на Прамод Митал срещу въпросния утаител. Това си беше кражба, защото хвостохранилището беше държавно. Както и общежитието в Челопечене, което също отиде от държавни в частни ръце, а продавачът Лупи трябваше да отиде от частната си къща в държавния затвор. За девет години, според съдиите, но след ново разглеждане, според адвокатите…
Това заядливо вметване по „батковската тема” бе необходимо, защото при срещата на соц-цесекато с капиталистическото такова, под задрямалите кремиковски комини, най-вероятно днескашните акционери ще дадат банкет. И на него
подпийналият проф. Апашев, със скъпа пура в уста, ще бъде принуден да признае – нищо, сделано с пролетарски манталитет, не може да се приспособи в манталитет на свободен предприемач. Било футболен или металургичен гигант. Освен, ремонтираните колоси да обслужват партийната социалдемокрация, под лозунга „Лява ръка, десен джоб”.
Ами ние, левскарите? Ние защо ручахме неподкованите жабета? Цели сто години, а сега щели сме да започваме отначало…
Защо сме ручели „сините жабета”, особено през последните пет-шест години… Може би ще разберем след „катастрофата”. Тогава някой ще трябва да отвори черната кутия на мустакатия машинист- от офисите на „Тодорини кукли” и на „Леге”. Дано са съхранени и сметките, достъпни само за счетоводителя Баждеков. Дано не му прилошее подобно на счетоводителя Берлага от „Златния телец”, който се е набутал в лудницата, симулирайки гола жена. Ако и Батков се вреди за да симулира и да избегне правосъдието, най-вероятно ще се вторачва във всеки разстроен пациент, и паднал на колене, ще му се възхищава : „Хей, Богу! Хей Богу…”
За себе си нямам грижа. Ще разберете защо – единадесет годишен, през май 1951 –ва, съм бил на първия си мач между „сини“ и „червени“, заведе ме батко ми Жан.Мачът не беше „вечно дерби”, Славия все още удържаше срещу шумкарите.
През следващата година, ако не се лъжа, бяхме преименувани на „Динамо” а идеята явно е била, никога да не ни връщат рожденото име. Публиката ставаше повече и скандиранията „Левски” – „Левски” още по-силни. Заредиха се десет поредни титли за единия и без нито една за нас – в групата играеха 5 армейски сателита. Но публиката ни ставаше все повече, скандиранията по-силни, пък и вижте резултатите от преките двубои. Красотата на нашата игра, за жалост, няма как да се види без сегашната техника.
Последваха двата разгромни резултата през шейсетте години – 6:3 и 7:2. Имаше и промеждутак за по-голяма свобода на словото, допускаха да се събират по-големи групи запалянковци – пред банята и на още две-три левскарски места. Шампиони започнаха да стават отбори извън схемата на централния футболен клуб…
Всичко това до „пражката пролет” и нахлуването на войски от варшавския договор я Чехословакия.
След историческата победа на нашия отбор със 7:2, последва небивала нощна еуфория по улиците на столицата, докато нашите части още се прибираха от Чехословакия. Тогава дойде светкавичното решение за обединяване на по-големите футболни клубове. А замисълът за държавна сигурност беше прозрачен – публиката на „Левски” да внимава! По-добре да вика за отбора на мевере, който се казваше Спартак, отколкото запалянковците да се правят на опозиционери…
Съвсем скоро излезе и решението на секретариата на цк на бкп „за окрупняването на спортните клубове”. И за това до днес считам за „моя „Левски” футболният клуб до януари 1969 година. Това е романтиката на нашето левскарско поколение – младежи без петолъчки, за които футболният клуб беше и нещо друго, освен титли и победи.
Споделям всичко това „ексклузивно”, във връзка с напрежението и притеснението на закъсалия ни футболен отбор. Сигурен съм, че ако сме по-търпеливи, всичко това скоро ще се забрави.
Да му мислят невръстениците, родени със златен медал на шията. Нашите създадети са чисти момчета, заразени от спорта и от делото и величието на Апостола. Да не би случайно, при всяко колебание и мръсна кампания срещу „Левски“, не закъснява и щурма на милко балевци за „възродителен процес”. Защо не са такива чистофайници за имената на отборите, които също носят имена на национални герои…
Ни косъм няма да падне от стогодишната ни „чутура”, ако си останем левскари, със ценностната система, която сме наследили още от възрожденските българи. „Левски”- София е продължението на нашето възраждане след Освобождението. Нямаме друга общесвена организация, толкова свързана с живата съдба на народа – и величава и позорна.
Няма как, с тези дълбоки корени, да ни се случат фатални неща извън терена. Като нищо можем да поритаме аматьорски, както онези петнайсетина ученика преди сто години край Могилката. Важното е, че няма как да дойде някой московец и да каже „дайте си ни свещените четири букви”.
Тъй че – какво тук значи някакъв мустакат машинист! И да има „катастрофа”, „Левски” не е онзи Бойнг над Майлайзия – няма как да изчезнем. Може все да сме сами срещу всички, но ще ни има, с по-голяма сила и авторитет.
|
Доре иска Стойка за ощ една бройка. 
гугутко такава, 
МисирчеАта продадоха мача. 
) 