Последното международно изследване PISA 2012 се фокусира не само върху грамотността на учениците в областта на математиката, четенето и природните науки, но проучва и уменията им да се справят с ежедневни проблеми. Подобно изследване сред 15-годишните се прави за първи път в рамките на авторитетното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

И това изследване би тревожно камбаната за ония, от които зависи курса на образователната реформа. Не толкова защото българчетата са на 43-о от 44 места, а защото резултатите показват колко безпътна е ситуацията. А липсата на надежда започва да надделява над оптимизма на управляващите, които и да са те. На практика изводите от PISA за нас не са нищо ново, но вглеждайки се в числата, картината за трагичните перспективи е наистина стряскаща. Извън изтъркания рефрен, че в училище децата учат само теория и фактология, които не могат да прилагат на практика, новото изследване ни показва още един тъжен факт - че българчетата не са подготвени за живота. Ако с най-сложните задачи се справят средно по 2.5% от 15-годишните в държавите, участващи в изследването, то в България делът им е едва 0.2% - повече от 12 пъти разлика. Учениците, които са решили най-сложните въпроси от теста в Сингапур и Корея, са съответно 9.6% и 7.6%. Другата лоша новина е, че средното ниво на 15-годишните у нас е под критичното за изследователите от PISA. С две думи, повече от половината български ученици от IX клас - 56.6% (средно за ОИСР делът на учениците под второ равнище е 21.4%), не могат да се справят дори с ежедневни проблеми, нито са в състояние да преценят дали постигнатият резултат съответства на поставената цел.

Оценяването на уменията на учениците за решаване на проблеми става чрез използване на автентични ситуации. Всъщност компетентността да се решават проблеми е свързана с възможността на учениците да мобилизират познавателните и практическите си умения, творческите си способности, мотивацията и ценностите. Тестът се състои от 42 задачи, които са свързани с разнообразни ежедневни ситуации, но изискват от учениците да откриват и използват нова за тях информация или да прилагат вече усвоено знание по нов начин в непознат контекст. Задачите са анимирани и интерактивни и се решават на компютър. Заради различната социо-културна среда и различното ниво на технологично развитие някои от задачите могат да бъдат непознати за едни, но рутинни за други. Един от разсекретените въпроси например оценява уменията на учениците да си купят билет от автомат, като трябва да спазват определени условия. Децата трябва да си представят, че току-що са пристигнали на жп гара и е необходимо да си купят билет. Най-сложното подусловие е да намерят и купят възможно най-евтиния билет за четири пътувания в рамките на един ден. За да решат задачата, трябва да проучат поне две възможности - целодневен билет за метро с намаление или индивидуален билет за четири пътувания с намаление. След това е необходимо да определят кой избор е по-евтин. Тази задача е решена правилно от около 8% от българчетата, докато средният процент в ОИСР е 25.4. В Германия, където инфраструктурата е доста по-добре развита, процентът на верните отговори е 35. В другия случай ученикът трябва да купи билет за две еднократни пътувания с метрото с ученическо намаление, но трябва да се съобрази и при съобщението, че "в момента няма билети от този вид", да избере по-скъп билет. В това подусловие обаче има уловка - ученикът трябва да се съобрази, че има неочаквано препятствие - повреда в автомата за билети, за която става ясно впоследствие. Съобразителни са се оказали 25.7%, докато делът на връстниците им от ОИСР е 41.9 %. Има и задачи, които нямат пряка връзка с технологичното развитие. Например учениците да определят защо електрическа лампа не свети - дали поради повреда в електрическия ключ или в самата лампа, или поради липса на електрическо захранване.

Данните и от това изследване на PISA неуморно повтарят две важни деформации на българското образование - че резултатите на учениците са силно зависими от социалното и икономическото благосъстояние на семейството и от вида на училището. В България влиянието на вида на училището и училищната подготовка върху уменията на деветокласниците да решават проблеми е съществено по-голямо - 68%, при средно за ОИСР около 38%. В България учениците от езикови и математически гимназии и паралелки са с много по-високи от оценките на връстниците им от останалите училища, и то не само в областта на уменията им да решават проблеми, но и по математика, четене и природни науки. Например разликата в постиженията за решаване на проблеми на ученик от т.нар. "елитно" училище и възпитаник на "обикновена" гимназия е цели 82 т. - повече от едно познавателно равнище. Учениците в държавите от ОИСР, на които поне един от родителите е с висок образователен и професионален статус, постигат резултат, който е с 45 т. по-висок от резултата на връстниците им, чиито родители са с по-нисък професионален и образователен статус. Техните резултати са съответно 525 и 479 точки. Разликата между постиженията на българските 15-годишни обаче е още по-голяма - 70 т., съответно 448 за учениците, които вкъщи разполагат с повече ресурси (книги и компютър) и 378 т. за деца от семейства с ограничени материални възможности. 93% от българските ученици (94% от учениците в държавите от ОИСР) са посочили, че имат в дома си поне един компютър, който могат да използват за своето образование. Разликата между резултатите на теста на учениците, които имат компютър у дома и го използват, и тези, които нямат, е много голяма - 110 точки (59 т. ОИСР).

Извън изключително точната снимка на родното образование, ценното на изследването е, че се дават препоръки какво да предприемат политиците. Ясно е, че училището не е единственото място, където се формират умения за решаване на проблеми. Използването на модерни и прогресивни методи за преподаване и учене - например проблемно базираното обучение и обучението, базирано на изследователския подход, както и разработването на индивидуални или групови проекти, са ефективни методи за подготовката на учениците. От образование, което формира систематизирани и рутинни умения у учениците, трябва да се превърне в образование, което подготвя учениците ефективно да преодоляват сложни и нестандартни предизвикателства, е основният извод на изследването за България. За това не е достатъчно усвояването на определен набор от факти и процедури. Учениците трябва да притежават умения, които им позволяват да намерят решения на проблеми в различни ситуации, изходът от които невинаги може да бъде предвиден и за които не съществуват готови стратегии. Компетентността да се решават проблеми става все по-ценена в съвременната високотехнологична икономика, тъй като способността на човека да се адаптира към променящите се условия, да се учи непрекъснато и ефективно да използва знанията си винаги е била определящо условие за позицията му в обществото. Според анализаторите все повече ще се търсят хора, които успяват бързо и ефективно да се справят с нестандартни проблеми и задачи. А че образователната PISA се наклонява застрашително и е на път да рухне - за осъзнаването на това не е необходим голям интелектуален потенциал.



ПОЗНАВАТЕЛНИ ПРОЦЕСИ

Тестът измерва постиженията на учениците в четири различни познавателни процеси - изследване и разбиране, представяне и формулиране, планиране и изпълнение, контрол и осмисляне. Българските ученици имат най-високи резултати на задачите, които измерват процесите изследване и разбиране - 27.8%. Тези въпроси са свързани с поставянето на цел, разработването на план или стратегия за решаване на проблема, както и тяхното осъществяване. Учениците, които се справят със задачи за изследване и разбиране, са любознателни, ефективно работят с абстрактна информация и обмислят различни възможности за решаването на един или друг проблем. Висок процент са и вярно решените задачи за планиране и изпълнение - 26.7 %. Този тип задачи обикновено изискват от учениците да решат конкретен проблем, като мисленето е от абстрактното към конкретното, от знанието към действието. Учениците, които се справят успешно със задачите за планиране и изпълнение, могат да бъдат характеризирани като целеустремени и упорити. Резултатите на българчетата обаче са с цели 20% по-ниски от връстниците им в ОИСР. При два от оценяваните процеси - планиране и изпълнение, както и контрол и осмисляне, делът на верните отговори на българските ученици е най-нисък в сравнение с всички останали.