Финансовото министерство ревизира прогнозите си за част от основните макроикономически показатели за развитието на икономиката. Експертите вече не са оптимисти, че пазарът на труда тази година ще се възстановява с ускорени темпове. Според новите прогнози безработицата ще намалее през 2014 г. едва с 0.1 процентни пункта при първоначално очакван спад от 0.3%. Ревизирани са и очакванията за растеж на икономиката, както и прогнозата за инфлацията.

Това става ясно от публикуваната на сайта на финансовото министерство средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г. Документът тази година е по-подробен и съдържа повече информация за планираните политики на кабинета.

По първоначални прогнози 2014 г. следваше да се характеризира с ускорено възстановяване на пазара на труда и по-осезаем спад на безработицата. Експертите очакваха безработицата да намалее от 12.9 на 12.6%, а заетостта да се увеличи с 0.5%. Прогнозата за 2015 и 2016 г. бе броят на заетите да расте годишно с около 1%, а безработицата до 2016 г. да падне на 10.9%. Според новата прогноза това ниво се отлага за 2017 г. За тази година безработицата ще отбележи скромен спад от 12.9 на 12.8%, а броят на заетите ще е с 0.1% по-висок спрямо 2013 г., сочат ревизираните прогнози на МФ. За 2015 г. безработицата се очаква да бъде 12.4%.

Сериозно ревизирана е и прогнозата за очакваната средногодишна инфлация за 2014 г. - тя вече не е за 1.8% инфлация за 2014 г., а за дефлация (- 0.2%). Значително занижени са и очакванията за преките чуждестранни инвестиции, които вече се оценяват на 2.7% от БВП вместо първоначално прогнозираните 4.1% (без в прогнозите да е включен евентуален старт на проекта "Южен поток"). На базата на новите прогнози и окончателните данни за 2013 г. финансовото министерство е намалило с близо 900 млн. лв. номиналния размер на БВП, като за 2014 г. вече се очаква икономиката да заработи 80.7 млрд. лв. вместо заложените 81.6 млрд. лв. С отчитане на прогнозираната дефлация обаче реалният растеж на БВП скача - от 1.8 на 2.1%. Понижение на прогнозите за размера на БВП има и за 2015 г.

На този фон финансовото министерство продължава да е спокойно, че ще успее да събере планираните в бюджет 2014 г. приходи. Финансовият министър Петър Чобанов вчера обяви, че прогнозата за приходите не е променена и правителството ще се стреми да поддържа ниво на събираемост при данъчно-осигурителните приходи от около 30% от БВП. Чобанов обяви, че вече са ясни и част от политиките, които ще залегнат в проектобюджет 2015, и сферите, които ще получат допълнително финансиране като приоритетни.

265 млн. лв. повече ще бъдат заделени в бюджет 2015 за пенсии заради швейцарското правило за актуализирането им, съобщи Петър Чобанов. Сметките на МФ показват, че заради прогнозираната дефлация върху ръста на пенсиите през 2015 г. ще влияе само ръстът на осигурителния доход. Така минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2015 г. се очаква да нарасне само с 2.2% и да стане от 1 юли 2015 г. 157.6 лв. при 154.5 лв. сега. За 2016 г. прогнозираното ниво на минималната пенсия към 1 юли е 162.64 лв., а за 2017 - 168.5 лв.

Още отсега е ясно, че в бюджет 2015 ще залегнат допълнителни 100 млн. лв. за осигуряване на великденски и коледни добавки на пенсионерите. Известни са и стъпките за увеличение на максималния осигурителен доход - той ще расте с по 200 лв. всяка година от 2400 лв. сега, докато достигне 3000 лв. през 2017 г. Таванът на пенсиите, който беше запазен, въпреки че законът предвиждаше да падне, ще продължи да се вдига, докато надмине психологическата граница от 1000 лв. през 2017 г. Той ще се променя от 840 (трябва да стане толкова от 1 юли т.г.) на 910 лв. догодина, после на 980 лв. през 2016 г. и ще стане в края на периода 1050 лв. Без промяна ще бъде минималният осигурителен доход, който е между 420 и 550 лв.



ПОЛИТИКИ

През бюджетната 2015 г. финансовото министерство ще продължи и политиката си за финансиране на публична инвестиционна програма, насочена към общините. "За това сме предвидили същия ресурс, колкото и т.г. - около 300 млн. лв.", коментира министър Чобанов. Тепърва ще се мисли обаче дали в публичната инвестиционна програма ще има и пари за реализиране на програми на министерствата. Запазва се и политиката за целево финансиране на образованието през отделна програма. "Ресурсът ще е същият като тази година - 100 млн. лв. допълнително, 21.5 млн. от тях ще са по бюджетите на университетите за стимулиране на направленията с висок рейтинг", обясни министърът.