:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,353,881
Активни 77
Страници 12,983
За един ден 1,302,066
Истинската история

„Крадците да се отлъчат, за да не страда заради тях целият народ”

Наказанието за кражба в българското обичайно право задължително включва шумно опозоряване, бой и поне двукратно възстановяване на щетата
Общият брой на наказанията, предвидени в средновековното балканско законодателство, не е голям, за различни провинения се предвиждат сходни наказания. За кражба най-често се прилага бичуване или бой с пръчки, което се изпълнява докато жертвата е легнала или пък е изправена и завързана за нарочен стълб или дърво. От ляво надясно: По други поводи са наказани с бой Евтимий, епископ на Сарди (близо до западния малоазийски бряг), подложен на унизително бичуване от Теофил, сина на император Михаил II (820-829) и араби, пленени от византийския флот начело с патрикия Никита Оорифа при царуването на император Василий I (867-886). Обесването по-рядко се използва като наказание за кражба, при това предимно във Византия, но умъртвяването на един от пленените араби чрез обесване показва някои особености в сравнение с изпълнението на това наказание днес - задушаването е по-мъчително понеже настъпва чрез изтегляне на въжето, което не е завързано за бесилката. Понякога за кражби се прилага и ослепяване, използвано и при широк кръг други престъпления, като пример за изпълнението на това наказание е представено ослепяването на Лъв Фока заради организирането на заговор срещу император Роман I Лакапин (920-944); рисунки на листове 28, 98 и 126 в Украсения препис на "История" на Йоан Скилица, ХII/ ХIII в., Национална библиотека-Мадрид
(продължение от миналия четвъртък)



Понеже текстовете за кражба почти изчезват от старобългарското законодателство след втората половина на IХ в. ще трябва да предположим едновременно както намаляването на случаите на разбойничество и кражби като следствие от укрепването на българската държавност, така и предаването на тези случаи, особено на по-леките от тях, за разрешаване в местните общности. Наказването на кражбите в малките общности - в селата, в градските квартали, в обителите, в големите промишлени предприятия, в туристическите и в търговските обекти, се запазва чак до наши дни, и се изчерпва с опозоряване и възстановяване на щетата, може и с някой и друг (незаконен) шамар.

Писмени сведения за разбойничество и кражби след втората половина на IХ в. и до края на Първото българско царство (1018 г.) практически отсъстват. Често може да се срещне в научната литература по история на правото, че все пак такива сведения се съдържат в житията на някои християнски светци, като на Иван Рилски, например. Понеже тези текстове са писани от прависти, а не от историци, ще трябва тук да се възрази. Първо, защото случките с разбойници в житията са устойчив модел, срещат се често в такива текстове, поради това те не притежават нужната историческа правдивост. В случая с Пространното житие на Иван Рилски не се отчита също и времето на неговото написване - през ХIV в., така случката с разбойниците там няма никакво отношение към времето в което е живял лечителят Иван от Скрино - действителната историческа личност, която е послужила като основа за създаването на образа на християнския светец Иван Рилски.

Отсъствието на данни за кражби и разбойничества от това време и на правни мерки за пресичане на такива деяния ще трябва да припишем и на укрепването на свободните славянски общини по българските земи, съчетани с рязкото увеличение на населението на Средновековна България. Точно от втората половина IХ в. тези общини се превръщат в практически единствена форма на местна земска организация, тяхното забележимо укрепване изглежда е достатъчно за да се прилагат успешно необходимите мерки за предотвратяването на деяния като кражбите и разбойничеството, дори в условията на рязко засилване на търговските връзки на България с околните земи. Появата и слабото увеличение, както е видно от повеленията на император Василий II (1019/ 1020-1925 г.), на крепостно население не променя нищо съществено, във феодалните имения кражбите и разбойничеството се наказват също толкова бързо и още по-сурово, отколкото в общините.

Разрастването на разбойничеството и на кражбите във времето на Второто българско царство ще трябва да отдадем на рязкото отслабване на централната власт, особено след средата на ХIII в. По всичко личи, че наказването на кражбите и разбойничеството е отразено значително по-обстойно в действащото по това време законодателство, особено в събирателния Правен сборник на Матей Властар († около 1360 г.). Макар български превод на този писмен извор да ни е известен чак от ХV в., видно е, че началото на неговото приложение в България ще трябва да отнесем във времето непосредствено след съставянето му - 1335 г.

С кражбите и разбойничеството в сборника (вж. Извори) се занимава глава 12 под буква А (всичките 303 глави са подредени по азбучен ред). Трудно е да остане незабелязано, че наказанията за обикновената кражба са смекчени забележимо в сравнение с по-ранното византийско законодателство, след 1335 г. наказанията са само парични - откраднатото се плаща четворно, ако искът е подаден до година, и по себестойност, ако е подаден по-късно. За заграбване на обработваема земя се дължи обаче само двойното й възстановяване. Изглежда, че не само рязкото ускоряване на развитието на стоково-паричните отношения във Византия, а и на Балканите изобщо, е причина за отпадането на суровите членовредителни наказания, смекчаването на нравите характеризира късното балканско средновековие като цяло. Ярко свидетелство за това е забележимото намаляване, почти до пълно изчезване, на публичното изпълнение на кървавите наказания като любимо по-рано забавление на градското население.

И Правният сборник на Матей Властар, използван както по всичко личи и в България през втората половина на ХIV в. и до самия край на Второто българско царство през 1422 г., както стана ясно от други текстове тук, и в Законника на Стефан Душан наказанието за разбойничество остава неизменно смърт (вж. Извори в Свързани текстове). Предвид значителната и неизменна обществена опасност на разбойничеството, което се определя главно от ускореното развитие на търговията по това време, запазването на смъртното наказание за разбойничество е напълно обяснимо. Същевременно наличието единствено на имуществена отговорност за кражба е показателна за отчитането на степента на обществената опасност при кражбите, а и при наказанията изобщо - това е сигурно показание за усъвършенстването на правното устройство на късносредновековното общество изобщо.

В същото време селската община, градският квартал, всяка малка общност изобщо, предвождана от отговарящия за нея свещеник, запазва със сигурност правото да урегулира сама случаите на кражби. Впрочем участието на духовенството в правораздаването е представено обширно в писмата на охридския архиепископ Теофилакт (1084-1107), изпъстрени с прелюбопитни подробности за средновековния всекидневен живот.

Следите от късносредновековното балканско право се улавят отчетливо чак до средата на миналия век. В българските обичаи от ХIХ в.-ХХ в. остава обозначаването на постъпките като "право" и "криво" ("не право"), "добро" и "зло", "помощ" и "пакост", "правина" и кривина" (Христо Вакарелски, 1977). По спомени на най-възрастните в селата Габрене, Тешово, Делчево и другаде в Пиринския край се знае, че по-рано, преди средата на ХIХ в., правораздаването в малките общности се осъществява от нарочен "съвет на старите" или на "старейшините", "те съдели и решавали" в неделен ден пред църквата или под някое голямо дърво.

Кражбата се смята за голямо престъпление сред народа ни навсякъде по българските земи, но, както може да се очаква, членовредителни наказания за кражба изобщо липсват, с изключение на клетвата "ръцете ти да изсъхнат", както и заканителни изрази за отсичане на ръце, за счупване на глава, за изкъртване на зъби, за скъсване на уши или за "отхапването на езика" на майката, която подучила сина си да краде, в народните песни. По-далеч от заканите обаче не се отива никога. Крадецът се наказва с опозоряване чрез развеждане - натоварен с откраднатото и съпроводен от гайди и тъпани, та "всички да го видят", с бой и да върне или отработи двукратно щетата. По време на опозорителното шествие крадецът трябва да изрича многократно, гласно и високо вината си.

Децата и слабоумните отнасят най-много по "някой и друг шамар, че да не прави друг път такива работи" (в Пиринския край). Пак там, в селата Добърско, Разложко, и Горна Сушица, Мелнишко, например, крадецът застава до вратата на църквата в неделя и съселяните му преминават покрай него като му удрят шамари и го заплюват, освен това откраднатото, в случая сено, крадецът трябва да върне в поне двоен размер.



Извори



"А. Глава 12. За тези, които разбойнически отнемат чуждото.

Св. Григорий Чудотворец в 3-то правило [пише] - грабителят и користолюбецът и присвояващият чуждото заради гнусно печалбарство се обявява за отлъчен и низвергнат от божията църква, подобно на това, както синовете, за безрасъдна вина, се отстраняват и лишават от бащиното имущество . . . "Поради това справедливо е да се признае, че всички те [крадците и разбойниците] трябва да се отлъчат от църквата, за да не се стовари гневът [господен] на целия народ" . . .Греши, прелъстявайки себе си, този, който казва, че е намерил захвърлена вещта и [я] е взел по време, в което никому не е принадлежала, и че не е знаел, може би, кой е нейният собственик . . .

Светският закон осъжда този, който граби каквото и да е при пожар, или при корабокрушение, или от разрушен дом, да заплати четворно . . . в срок от една година, а след годината - [да остане само] просто плащане [по себестойност] . . . На присвоителите със сила и по-рано съдените законът не прощава, но ги осъжда да платят четворно.

Ако някой насилствено похити движими вещи, то . . . в срок от една година се задължава да [ги] плати четворно, ако е уточнено със свидетелски показания количеството и вида на вещите, а след като изтече годината - [да плати] само себестойността им. Ако се окаже, че отнемането е било насилствено, а свидетелите не познават ограбения, в такъв случай претърпелият насилствено отнемане дава клетвена декларация и получава от насилника себестойността на това, което му е отнето, като [потърпевшият].свидетелства под клетва.

Ако някой без да вземе под внимание присъдата на съдията отнеме каквато и да е вещ, то ако той е собственик на тази вещ, се лишава от владение върху нея; а ако вещта е чужда, то да заплати и цената й. Впрочем и тук, когато искът е подаден в течение на една година, се плаща глоба, а ако е след изтичането на годината, то - само вещта и печалбите [от владението й].

Грабителите на земя, или тези, които са променили границите, да дадат двойно на завзетото [количество земя].

Който с оръжие напада и опустошава чуждите домове или ниви се наказва със смърт."



Из Правния сборник на Матей Властар, 1335 г.





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=693173

http://www.segabg.com/article.php?id=587332

http://www.segabg.com/article.php?id=429811

http://www.segabg.com/article.php?id=347854

19
15519
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
19
 Видими 
09 Април 2014 20:16
"Често може да се срещне в научната литература по история на правото, че все пак такива сведения се съдържат в житията на някои християнски светци, като на Иван Рилски, например. Понеже тези текстове са писани от прависти, а не от историци, ще трябва тук да се възрази. Първо, защото случките с разбойници в житията са устойчив модел, срещат се често в такива текстове, поради това те не притежават нужната историческа правдивост. В случая с Пространното житие на Иван Рилски не се отчита също и времето на неговото написване - през ХIV в., така случката с разбойниците там няма никакво отношение към времето в което е живял лечителят Иван от Скрино - действителната историческа личност, която е послужила като основа за създаването на образа на християнския светец Иван Рилски."



Kotka, ...
09 Април 2014 20:20
лечителят Иван от Скрино - действителната историческа личност, която е послужила като основа за създаването на образа на християнския светец Иван Рилски."

Котка
09 Април 2014 20:27
Котка -
------------------------
Сайтът на Генек

09 Април 2014 20:32
Барми, шЪ съ опрайм! Това е хубавата новина. Лошата е, че шЪ изчакаме докАт' хан Крума спечели изборите и секиму своето.
Котка
10 Април 2014 02:00
укрепването на свободните славянски общини по българските земи
10 Април 2014 02:02
Светът не е измислил по-добър обществен строй от демокрацията(дали?!)! Демокрацията ти позволява не само да окрадеш държавата, да охайдучиш населението И до шушка, но и да си купиш титла(архонт, да речем), да си купиш съдийска или митничарска длъжност, да подКУПИШ Съд и Прокуратура! В демокрацията каквото не се купува с пари, се купува с много пари! Затова в България днес най-богати са най-кадърните и най-работливите - съдии и прокурори имат хотели по морето, полицаи наследяват от работливи родители по 5-6 апартамента, въобще богатите - всички ги познавате кои са те! Затворите- пълни с кокошкари!...
10 Април 2014 02:36
Другаре, ако сте гласували за крадци, само защото са от "нашите", не виждам какво се оплаквате - каквото сте посели това и жънете.

Не демокрацията създава престъпността, нито пък "твърдата ръка" я спира. Това е видно от наистина демократичните държави, които просперират и имат ниски нива на корупция и престъпност, и от държави където може да те затворят или утрепат за едното нищо, но престъпността процъфтява (примерно в Китай няма демокрация, и има тежки наказания, но престъпност колкото искаш; а който мисли, че притежанието на оръжие е решение да погледне какво става в Салвадор и Хондурас).

Възспиращата сила на едно наказание е равна на неговата тежест по вероятността то да застигне виновните. Ако шанса за присъда е нулев дори големи наказания нямат възспиращ ефект. Ако наказанието е сигурно то дори малки наказания имат огромен възспиращ ефект. За да бъде сигурно наказанието трябва в обществото да има нетърпимост към корупцията, фаворитизма и паразитирането на чужд гръб, а в България има култ към тях. Така че с колкото и голяма садистична наслада да измисляте наказания, или да прелиствате чуждестранен исторически опит в униженията, мъченията и екзекуциите, това няма да уплашите бандитите, защото те знаят - колкото по-големи бандити са, толкова по-твърдо ще ги подкрепяте и браните, стига да са "от нашите".
10 Април 2014 04:09
Павлик
10 Април 2014 06:32
Петрински, напиши нещо за българите в Крим, Украйна и Молдова?
Благодаря!
10 Април 2014 09:47
Този който предлага пари като подкуп, трябва да бъде третиран също като престъпник и да носи същата, ако не и по-голяма наказателна отговорност от приелия ги.
10 Април 2014 10:00
Как е възможно да се отлъчат крадците-мандраджии, дето управляват народа до ден днешен, след като са атеисти!?
10 Април 2014 10:48
Некои съображения.
лечителят Иван от Скрино - действителната историческа личност, която е послужила като основа за създаването на образа на християнския светец Иван Рилски.

Св. Иван Рилски е бил монах отшелник, живял в пещера. Не обикновен монах, а "добър старец" -на гръцки кало геро/калугер, когото са търсели за съвет включително лечебен, вероятно поради липса на джипита.
В анализа липсва периода 15-19 век. Смея да предположа, че през този период не само хайдутите и възрожденците са били добри българи, народът ни не само е оцелявал но и се е множал и развивал, и все тъй до неотдавна, акоче и сега го продължава но по чужди земи. Блг за вним. Котка
10 Април 2014 10:53
Иван Петрински
10 Април 2014 11:39
даа...Най-ефективния начин за предотвратяване на кражби,който съм виждала е в едно първомайско село навремето - там на центъра на черна дъска изписваха имената на крадците и кой какво е откраднал;пътищата на селото се завардваха нощем и нямаше нощни трафици.А сега дали е възможно това ...едва ли!
е,имаше доброволни отряди,верно...то сега не е трудно да се създадат пак-желание няма...
10 Април 2014 11:45
говорим за обичайно право,все пак ....
Гледам има постоянни форумци,които все на политика го избиват...
Живота не е само политика...даже обратното - политиците трябва да се съобразяват с реалностите на живота,но това иска ресурси и време,които не им се отделят,предпочитат да ги вложат за краткотрайни ефекти и шумотевица...
10 Април 2014 11:49
и може би затова се "оттичат" постепенно някои имена,било на политици,че даже и на партии - просто губят връзката с реалността
10 Април 2014 12:01
Симпатичен текст, в който липсата на информация се попълва на принципа "макар да няма данни, безспорно е, че...". Nihil novi.

Мен обаче ме заинтригуваха "свързаните текстове". Особено последният, писан в далечната вече 2007 г. Какво четем там:
Дори в добре проучените археологически замъци и градски цитадели много малко находки би могло да се свържат с наказателна дейност. Една верига, завършваща с белезници, от Велики Преслав може би е от една от малкото

Въпросната верига не е "една от малкото", а една от немалкото в нашите земи, които намират удивително точни прилики със свои "посестрими" от целия европейски континент между Волга и Севиля и които - о, чудо! - се срещат именно по трасетата на пътищата, по които са прекарвани робските кервани в IX и X в., и в тържищата, където са се осъществявали сделките с тях. Та тази преславска "верига" до доказване на противното е свидетелство не за окошарен столичен кокошкар при царуването-добруването на цар Петра, а за мястото на средновековната българска държава в един от най-важните отрасли на средновековната европейско-близкоизточна икономика.
Търговията с роби е засвидетелствана добре и от писмени извори, вкл. има данни за български търговци на роби в Херсон, а един от познатите на всинца ни примери за такива дейности из тогавашната Аврупа е христоматийната случка с великоморавските подопечни на светите братя Кирил и Методий, пласирани като роби на венецианския пазар.
10 Април 2014 13:15
(примерно в Китай няма демокрация, и има тежки наказания, но престъпност колкото искаш; а който мисли, че притежанието на оръжие е решение да погледне какво става в Салвадор и Хондурас).
За Китай и Салвадор и Хондурас не знам, оти не съм бил там, ама това дека си го писал важи с пълна сила за САЩ - и тежки наказания си имат и престъпност, пък и яка корупция - видяхме я при последната криза.
16 Април 2014 00:12
Сега никой не позори крадците. В уилище не се учи за това що е добро и зло -- най-важните неща в битието человеческо. Виж, за зелена ейуглена, амеби и чехълчета учат, в най-големи подробности....
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД