8 април е Международният ден на ромите. От всички телевизии от сутринта звучат песни от махалата, акции за почистване на махалата, сълзливи истории за единични успехи на представителите на етноса. Прав е Бойко Борисов, който тези дни блесна с възгледа, че интеграцията на ромите ще приключи, когато имаме ром за президент, премиер, депутат и това не е събитие, а нещо нормално. В превод обаче това звучи: Вероятно никога! Не че не може да имаме такъв министър-председател, например, но би било поредното изключение от правилото, освен това е твърде екзотично и малко вероятно. Апропо, какво му попречи да назначи такъв министър в своя кабинет?

Няма спор, че интеграцията не се изчерпва само с реализацията на няколко роми в политиката, в общия случай попадащи под общия знаменател "цигански барони". Тя минава през образованието, най-вече. Обвързването на помощите за деца със задължителната предучилищна подготовка и училище е стъпка, която частично е увеличила посещаемостта им, но надали това ги мотивира наистина. За ромите семейството е най-голямата ценност.

Като най-важно, осигуряването на най-насъщните неща за съществуването на семейството, т.е. изхранването. Помощите са средство за оцеляване и усвояването им се е превърнало в професия за тях. Ако интеграцията се спира само до социалните помощи, очевидно сме наникъде. Отделна тема са огромните средства, които потънаха през годините във фондации, проекти и програми, вероятно вече се измерват в милиарди, но ефектът от тях е, че обслужиха скромен брой организации или техните лидери. Е, преди време с такива пари показно бяха построени нови блокове в някои ромски махали, които приключиха като потьомкини села. Вината за всички изброени неща е на държавната администрация, на самите роми и разбира се, на флиртуващите с темата политици.

Въпросът не е в това дали и как ще се случи интеграцията, особено на фона на това дали самите роми искат да бъдат интегрирани. Въпросът е какво правят политиците, освен да се срещат показно с представители на етноса по повод празниците им или заради избори. Вината им е и в това, че гледат на ромската общност като на определена бройка гласоподаватели.



Купени или подкупени



Залъгват и с места в листите, разбира се, почти винаги неизбираеми. Ако направим преглед на ромите, дефилирали в последните години в парламента, става ясно, че интеграцията се отлага за столетия напред. Подборът тук е направо скандално комичен и се прави умишлено - депутати стават роми с определено местно влияние, осигуряват съответния брой гласове на формацията носител, за което получават част от субсидията за коалицията например, но публична тайна е и това, че и носят част от финансовото бреме - тоест осигуряват и част от парите за партията, по неофициален път, разбира се. Като че имущественият ценз е основното в този подбор. Разбира се, взимат се предвид влиянието в съответните кланове, региони и т.н.

Най-"представителните" политици роми са тези от левицата, където има и изключение. Там с години продължава да седи на една маса с ръководството Цветелин Кънчев с неговата "Евророма", дори след като преседя известно време в затвора. В коалицията на БСП е и бившата партия "Рома" на Тома Томов, който също имаше сериозни разправии с правосъдието, макар и самият да е бил прокурор, но с ново име и нови хоризонти - извън БГ - "Европейска сигурност и интеграция". Изключение през годините беше Милена Христова от "Евророма", която напусна Кънчев и стана социалистка в предишния парламент - работлива и уважавана от колегите си, включително от други парламентарни групи. Партийният й развод обаче й коства мястото в следващия парламент.Социалисти разказват, че Кънчев плашел миналата година за предсрочните избори, че ако тя попадне в листите, той къса отношения с БСП. Можем само да гадаем какъв е залогът.



ДПС също не остава по-назад



Депутат от движението е прословутият Бат Сали, или Александър Методиев, станал популярен най-вече със съмненията за частно енерго в ромската махала на Самоков. Засега тези съмнения не са потвърдени от органите на реда. Той пък попадна тези дни в новините със сбирка за обединение на ромите, но в подкрепа на ДПС. С претенцията "национално обединение", така и не стана ясно кои бяха хората, които се събраха в Боровец. Те пък не съвсем членоразделно обясняваха, че събирането не е предизборно. В репортажите се видя и един бивш депутат от НДСВ Александър Филипов, който не стана популярен с коалицията си от десетина ромски формации, наречени от него "цунами" през 2005. Но пък през 2009 г., като зам.-министър на бедствията и авариите, беше арестуван в подозрение за купуване на гласове. "Ромските организации, които са се правили досега, са били на родствен или някакъв друг принцип. Дето се казва, създавали са се около софрата и целите им са били само добро благопожелание", прозрението е именно на Филипов от далечната 2002 г.

И сред десните имаше виден представител на ромите - Илия Илиев с неговата ДРОМ. Той беше коалиционен партньор на СДС навремето. После обаче се издигна до общински съветник в столицата, но от ГЕРБ, а стана популярен благодарение на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, който през декември 2011 г. обяви, че фамилията на бившия общински съветник от ГЕРБ в София е участвала в мащабна схема за източване на Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). След това от прокуратурата обявиха, че обискират и претърсват дружеството във връзка с дело за сключване на неизгодни договори, от които са настъпили щети за НКЖИ за около 50 милиона лева.



В по-старо време имаше и един Асен Христов



Депутатът ром от ОДС, който избяга от парламента и страната в края на 1999 г. Два месеца преживя в Лондон в опит да стане политически емигрант, после се върна тихомълком в НС.

В коментар на Ясен Бориславов в "Сега" оттогава се казва, че "лондонската авантюра на Асен Христов сигурно дълго ще занимава анализаторите на българския политически живот. Животът е по-фантастичен от всяка измислица и тъкмо нестандартното политическо поведение на варненския циганин депутат го доказва. Народен представител от управляващата партия емигрира с виза, която е получил тъкмо в качеството си на народен избраник, каца в Лондон и иска политическо убежище. Преди това е бил кмет и с административната си дейност е възбудил интерес у криминалистите, което не е попречило да влезе с партийна листа (при това на бъдещите управляващи) в парламента. В навечерието на много важните местни избори Христов, без да декларира оттеглянето си от СДС, бил обслужвал политическия противник. След това се уплашил от вероятни последици и се почувствал политически притеснен. Тъкмо тази негова вътрешна притесненост го накарала да поеме по трънливия друм на политическото изгнание".

15 години по-късно ще заключим, че изгнанието на Асен Христов не занимава толкова дълго политическите анализатори. И тъй като случката с него е отпреди дигиталната епоха, е невъзможно да се проследи какво е последвало. Според дописка на сайта на "Дарик" от 2007 г. Христов, който се прочу с репликата "Ще направя голяма циганска беля на СДС", по време на престоя си във Великобритания е завършил английска филология и лингвистика в университета "Джон Морис" в Ливърпул и е специализирал информационни технологии. През 2007 г. се кандидатирал за кмет на родното си село Каменар, Варненско. Какво е станало после с него, интернет мълчи. Дори самият специализант по информационни технологии не е оставил следи в дигитално пространство.

След 25 г. преход няма отчетливи и безспорни постижения, за които да благодарим на българските политици. Очевидно, че няма как да очакваме някакви успехи именно в ромската интеграция. Затворите са пълни с роми, арестите - също, престъпността при тях е най-висока, въпреки че няма официални данни, тъй като е политнекоректно тя да се отчита на етнически признак. Икономическите кризи в този четвърт век се стоварваха най-тежко върху тях, докато политиците от форум на форум и от конференция на конференция се занимаваха лицемерно с ромската интеграция. Междувременно цялото общество се дезинтегрира.