Все още са мнозинство българите, за които Първи май е слънчев пролетен ден с празнична манифестация, с цветя, с безкрайни приятелски и роднински събирания. Ако пък някой, поради младенческата си възраст, не е бил свидетел на този празник, то по-добре ще е да не вярва на малоумните описания тук и там из мрежата - като три синджира роби били подкарвани на манифестациите работниците и учениците, усмивките им били престорени, бодрата крачка - за да избягат по-скоро, а цветята - азбестови.

Не знам дали днес има държавно ръководство на коя да е страна в света, което да не поздравява народа си с празника на труда, с изключение на нашите продажници, разбира се. Пръв назначеният за държавен глава Желю Желев направи опит да наложи подмяната на Първи май с Ден на Априлското въстание (нов-стар стил, 1-2 май - карай да върви . . .) и тая гавра, и с двата празника всъщност, продължи доста дълго . . . Опитвам се, но по никой начин не мога да се сетя български президент да е поздравил българите на кой да е Първи май през последния четвърт век поне от приличие. (За сегашния на "Дондуков" 2 даже дума няма да отварям, на него и скобите са му много.) Вероятно греша, разбира се, защото не може да има чак такова дебелоочие. Или пък може . . .

Имаше и партия, за която твърдяха доскоро, че българските работници я припознават за тяхна, тя какво прави, ще попитате, освен че вее фалшиви червени знамена. Нищо, ще отвърна, тая партия се превърна в обикновено търговско дружество, нито говори за работниците, нито общува с тях, по-приятно е да си има вземане-даване с имащите, алъш-веришът да върви - така все нещо ще полепне и по сметките на началниците в тая така наречена партия, нали така, и там началниците душа носят, и те къща хранят. А профсъюзите-синдикати, ще продължите нахално да питате, какво там правят за тружениците и за празника на труда. Ами те също толкова, сиреч нищо. Така, с едното нищо, ще завърши това въведение . . .



* * *



Имало е време, в което всичко най-ново по света се е възприемало светкавично и в България, нямам представа как са се справяли през ХIХ в. дедите ни с тогавашните съобщителни връзки. Във всеки случай, Българското типографско дружество в София възприема решението на Първия конгрес на Втория интернационал (Париж, 14-21 юли 1889 г.) и отбелязва за пръв път Първи май под лозунга за 8-часов работен ден. Решението на конгреса в Париж има първоначално само една цел - да се почете паметта на загиналите в окървавените стачки на американските работници в Чикаго, Балтимор, Ню Йорк и другаде на 1 май 1886 г. с все същото искане за 8-часов работен ден. През всеки от следващите 4 дни в стачките там участват почти 200 хиляди работници. На 3 май полицията разстрелва работниците, загиват четирима в Чикаго. В следващите дни са убити още петима работници, ранени са над 200. Срещу ръководителите на стачката са издадени по-късно и четири смъртни присъди.

За първи път работническото искане за 8-часов работен ден е разгледано на Първия конгрес на Международното работническо дружество през 1866 г., но в България първомайските шествия ще преминават все с това искане още дълго. Заразен от трескавата подготовка за първия Първи май през 1890 г. дори органът на либералната партия (радослависти) - в. "Народни права", отбелязва възторжено в първомайския си брой, че Първи май е "празник на всемирната работническа класа", и допълва, че искането за "8 часа работен ден" ще е може би лозинката* на една ужасна бъдеща революция в целия свят" (бр. 171/ 28 април 1890 г.).

В следващите десетилетия до 1944 г. стотици хиляди български работници участват в първомайските стачки, демонстрации и манифестации - шествието за Първи май в София през 1939 г., например, е организирано от Българската работническа партия (легалното проявление на БКП) от игрището "Юнак" до пл. "Александър Невски" и е с над 30 хиляди участници. Отбелязването на Първи май е твърде често ограничавано или направо забранявано, на тоя ден полицията в работническите градове е винаги на крак добре въоръжена.



* * *



В годините до 1944 включително, отбелязването на Първи май е разнопосочно и разнолико. Българската социалдемокрация, например, използва празника единствено с тяснопартийни цели. В първомайския призив на партията за 1924 г. (в. "Народ", бр. 88/ 19 април) се подлага на яростна критика сваленото с кървав преврат правителство на Александър Стамболийски и се агитират работниците да гласуват за партията. В специалния първомайски брой за същата година (бр. 95/ 1 май) се дава отпор както на "зловещия фашизъм", така и на "болшевишката демагогия". В този дух социалдемократите отбелязват Първи май и през следващите десетилетия.

Ако до средата на 30-години на ХХ в. БРСДП (т. с.), след 1919 г. - БКП (т. с.), начело с Димитър Благоев първоначално, е основен организатор на първомайските акции, заедно с левите професионални съюзи и със социалдемократическите организации, то от 1936 г. настъпва рязка промяна - празникът започва да се организира и от властта.

След преврата на 19 май 1934 г. са разтурени всички професионални съюзи. На тяхно място, по примера на Германия и Италия, се създава държавния така наречен Български работнически съюз. Държавното отбелязване на Първи май през 1936 г. е организирано точно от БРС, денят е обявен за официален празник на "националния труд". До 1944 г. включително държавното отбелязване на Първи май е винаги в духа на "националния труд", за братска прегръдка между работници и работодатели, за "социален мир" и "социална хармония" - все хубави работи, само дето никак не е ясно като как точно ще стане всичко това, освен с пожелания.

Нов връх на властовата демагогия се отбелязва в навечерието на Първи май 1943 г. В празничната си реч по радиото (вж. Извори) министър-председателят Богдан Филов уверява слушателите, че в миналото Първи май е "символ на борбите . . . между труда и капитала, символ на борбите между две класи". Очевидно, това вече не е така, от 1943 г. насетне, според оратора, защото "днес на 1 май вместо знамето на уличните борби и на раздора, над стройните редици на българските работнически маси и на техните работодатели се издига националният трибагреник". В средата на речта си, поместена на две пълни колони на първа и втора страница на в. "Утро" (бр. 10116/1 май 1943 г.), Филов посочва и пътя, който ще доведе до така жадуваната безкласова идилия - трудът трябва да бъде организиран. "Под организиране на труда ние разбираме не само неговото рационализиране, но така също и всички ония грижи от социално естество, които привързват работника към предприятието . . .".

"Новият ред" не просъществува дълго, за радост на работниците, които трябваше да бъдат закрепостени към предприятията си, в следващите години България, Европа и света бяха преобразени изоснови.

___________

* остар. лозунг, от нем. Losung "парола"



Извори



"В старите капиталистически държави интересите на работници и работодатели обикновено бяха противоположни и водеха непрекъснато към големи конфликти, които се отразяваха най-пакостно и на самото производство. Съвременната държава [държавите, в които се изгражда "нов ред"], изградена върху принципите на социалната справедливост и обществена солидарност, като се освобождава от старите либералистични разбирания, търси със своята непосредствена намеса в стопанския живот на страната, да примири интересите на работниците с интересите на работодателите, за да може по този начин да се създаде между тях онова тясно сътрудничество, което е тъй необходимо за стопанския и културен напредък на страната. Ето защо на 1 май като празник на труда, ние честваме не само работниците, но същевременно и работодателите. От празник само на една класа в държавата, какъвто той беше още в недавнашното минало, 1 май става днес празник на всички трудещи се българи . . . Тя [политиката на правителството в областта на труда] ще може да бъде още по-лесно осъществена, когато възтържествуват напълно идеите и началата на новия световен ред, за който се борят нашите велики съюзници [страните от Тристранния пакт - Германия, Италия и Япония и пр.] . . ."

Из реч на министър-председателя Богдан Филов, радио София, 30 април 1943 г., 15, 30 ч.



"Филовци и захариевци [Никола Захариев (1898-1945), министър на търговията, промишлеността и труда] не само тъпчат правата и интересите на милионите трудещи се, но и се гаврят над тях, над тяхното човешко и работническо достойнство . . . Те възхваляват "националния труд"! Но това е само една маска . . . В бездънните джобове на тия хищници потънаха много милиарди ограбен пот и труд . . . Ето хората, които под маската на "националния труд" организираха позорния първомайски маскарад, на който те се опитаха да закарат истинския трудещ се народ . . . Но българското съзнателно работничество в своята маса не се улови на фашистката въдица въпреки заплашванията с глоби, уволнения и арести. На Първи май трудеща се България по хиляди начини демонстрира своята ненавист към фашизма, своята решителност да не допусне хитлеристката банда да погуби нашата родина . . ."

Из "Смисълът на първомайския маскарад" на Васил Коларов, радиостанция "Христо Ботев", 9 май 1943 г.