Мнозина сигурно са гледали новия американски военен филм "Последният оцелял" (Lone survivor) за касапницата в Афганистан. Филмът се основава на реални събития и е заснет по документалната книга на Маркъс Лутрел и Патрик Робинсън. Става дума за екранизацията на събитията от 2005 г., когато по време на неуспешната операция на армията на САЩ с кодово име "Червени криле" американските военни дадоха много жертви в опита си да съберат разузнавателни данни за групировката на местния полеви командир Ахмад Шах (който по ирония на съдбата носи името на легендарния загинал борец срещу съветската окупация и талибаните Ахмад Шах Масуд). В тези операции бяха задействани известните спецчасти на американските ВМС - морските тюлени и бойците от 160-и авиационен полк за специални операции на САЩ. В родината си този филм бе остро разкритикуван за това, че не е предал повечето реални събития и е пълен с различни технически грешки, макар и по традиция да хвали героизма на американските войници.

Във филма "Последният оцелял" Марк Уолбърг играе ролята на американски войник, който оцелява сам сред талибаните в Афганистан, след като губи целия си отряд. Лентата разказва истинската история на рейнджъра Маркъс Лутрел. Самият прототип на главния герой влиза във филма с малка роля и участва активно в подготовката на сценария. Въпреки това сюжетът леко се отклонява от истинската история, която е толкова невероятна, че зрителите трудно биха повярвали как Лутрел е оживял. Четирима военноморски тюлени са изпратени на тайна мисия да ликвидират водещ терорист от "Ал Кайда" в страната на талибаните. Те обаче са разкрити и попадат в клопка. След дълга битка от тях остава жив само един. Главният герой оцелява благодарение на един от водачите на едно афганистанско село - Мохамад Гулаб, който му предлага гостоприемството си, както повеляват местните обичаи, а именно традицията Пащунвали. Става дума за код на честта, който кара местните хора да защитават своите гости с цената на всичко. Именно затова представителите на пущуните, които са мнозинство в Южен Афганистан, решават да помогнат на ранения американец. Това става, защото от малък Мохамад Гулаб е научен, че гостът е неприкосновен и стопанинът е задължен да го защити на всяка цена. Така той решава да скрие ранения Лутрел и не го предава на талибаните независимо от заплахите от тяхна страна.

Докато Лутрел се намира под закрилата на Гулаб, ислямистките бойци му предлагат чрез свои посредници да платят 5 милиона пакистански рупии (80 000 долара), за да им предаде ранения войник, и дори обещават да му подарят луксозна къща в пакистанския град Пешавар. Гулаб отказва, без да се замисля. Талибаните обаче не рискували да нападнат открито селото, тъй като се опасявали от дълга кървава вендета със силния в тези краища местен клан на пущуните. Когато в крайна сметка Маркъс Лутрел бил спасен и докаран в американска военна база, американските военни предложили на афганистанеца 200 000 долара, за да започне нов живот в Афганистан. Мохамад обаче отново отказал да вземе парите и им заявил, че не е мислел за пари, когато е решил да спаси американеца. Освен това Гулаб съобщава, че военните обещали на него и семейството му да ги закарат в САЩ. Американските военни обаче твърдят, че не са му давали такива обещания.

Когато морският тюлен бил спасен, американските военни обещали на жителите на селото да им построят училище, пътища, водопровод и да им дадат генератор за електричество. Нищо от обещаното не било изпълнено. По думите на сина на Мохамад Гулаб, американците понякога нанасяли удари с дроновете си срещу големи групи талибани, които се готвели да нападнат селото, но като цяло неговите жители сами се организирали и защитавали родните си домове. След спасяването на Лутрел талибаните били разгневени още повече, тъй като за историята съобщили различни медии по света. Малкият бизнес на Гулаб за преработка на дървен материал бил изгорен. Един ден той и негови роднини попаднали в засада, при което негов близък бил ранен при престрелката. Най-накрая той решил заедно с жена си и шестте им деца да напуснат своя дом и селото си, за да не подлагат на опасност другите му жители.

Семейството му се установило край американската военна база в Асадабад в провинция Кунар. Американците му разрешили да работи на строителни обекти и му дали заплата от 250 долара на месец. Всичко това обаче се променило през 2006 г., когато афганистанецът дал интервю на сп. "Нюзуик" за спасяването на морския тюлен. Малко след него Гулаб бил арестуван от американските военни заедно с друг жител на селото - Шина Малак. Именно той всъщност рискувал живота си и донесъл навремето на американците бележката от ранения и укриващ се Лутрел, където да го намерят. Военните не се церемонили много, сложили им белезници, превръзка на очите, слушалки и ги хвърлили в малка клетка, където да не могат да се изправят. В продължение на пет дни те били разпитвани заради подозрения, че подкрепят именно талибаните. След това, както военната традиция повелява, те били пуснати, без никой да им даде обяснение защо въобще са били арестувани. Военните обаче не забравили да им наредят да си държат езика зад зъбите и да не си и помислят да общуват с медиите. След изтезанията Гулаб трудно се придвижвал и боледувал често.

През 2009 г. Маркъс Лутрел бил пратен в запас, след като не успял да се възстанови напълно от получените нови наранявания по време на битките за град Рамади в Ирак през 2006 г. Година по-късно той публикувал своята книга за преживяното в Афганистан. Той вече можел свободно да говори за операцията "Червени криле" и да възстанови контактите си със своя спасител, който продължавал да живее в мизерия в Асадабад, да получава заплахи и да се страхува за живота на своето семейство. В немалко интервюта Гулаб се оплаква, че е бил изоставен както от американските военни, така и от самия Маркъс Лутрел. Именно след като разбрал какво се случва с пущуна, Лутрел и неговите другари по оръжие успели да получат разрешение да поканят Мохамад Гулаб да посети САЩ, където той отседнал при спасения от него морски тюлен в ранчото му в Тексас. Наскоро телевизия Си Би Ес показа телевизионно интервю с тях и репортаж как стрелят със снайперистки пушки и автомат "Калашников" на стрелбището на Лутрел. Той не говори пущу, а афганистанецът не владее английски език, но двамата се разбират с поглед или с помощта на преводач. Малко преди това бе започната процедура с искане на Гулаб и семейството му да им бъде предоставено политическо убежище в страната.

Малко преди излизането на филма "Последният оцелял" миналата есен изданието "Дейли бийст" разкри, че пущунът и неговите вече 10 деца живеят в щата Калифорния при подкрепата на Маркъс Лутрел, но не уточни при какви условия и докога те ще останат в САЩ. По данни на изданието Мохамад Гулаб също пише книга за операцията "Червени криле" и се надява да получи проценти от продажбите на книгата на Лутрел и от самия филм. Гулаб дори имал за кратко свой блог в социалната мрежа "Фейсбук", но бързо се отказал от него, за да не бъде открит от бившите си врагове - талибаните. След като по екраните излезе филмът, жителите на селото на Гулаб не очакват нищо добро. За тях отново си спомниха враговете им, а талибаните заявили, че няма да забравят тяхното "предателство". Много от жителите се страхуват с право, че след края на сегашните президентски избори и изтеглянето на американските войски до края на годината от Афганистан има голяма вероятност селото да бъде унищожено от талибаните.