Финансовите отчети на държавните предприятия за първата четвърт на 2014 г. вече са публикувани - с някои смущаващи изключения. От данните става ясно, че в държавната енергетика текат процеси на задлъжняване, а под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ) се прехвърлят колосални суми в опит да бъдат спасявани дъщерни дружества в окаяно състояние.
Тревожен факт е, че се крият данните за НЕК - до момента липсва не само отчетът за първото тримесечие на тази година, но и този за 2013 г. Това само подсилва съмненията, че компанията е в технически фалит - както твърдят депутати от ГЕРБ. Според бившия министър Делян Добрев налице е опит да се прикрият колосалните задължения на компанията, които отивали към 4 млрд. лева. До редакционното приключване на броя отчетът на НЕК не бе публикуван. Неофициално бе лансирана версия, че данните се пазели в тайна заради съдебните дела между НЕК и "Атомстройекспорт" за АЕЦ "Белене".
Че има сериозен проблем, се загатва в краткия отчет на БЕХ, компанията майка на НЕК, за първото тримесечие на 2014 г. Там се посочва, че се готви обединяване на дълговете на НЕК в един заем с 10-годишен срок на погасяване. Към края на миналата година задълженията на НЕК само към БЕХ са над 1 млрд. лева. "За да се подобри влошената ликвидност на НЕК и да се балансира финансовата тежест на заемите, отпускани през годините, е подготвен проект за консолидиране на задълженията на дружеството в един общ заем", пише в доклада на БЕХ за първото тримесечие.
Оттам става ясно също, че холдингът е изкупил дългове на "Топлофикация София" към "Булгаргаз" за почти 120 млн. лева. А според друг отчет хронично закъсалата столична топлофикация дължи на БЕХ 414 млн. лева.
В отчета на Електроенергийния системен оператор, който се отдели от НЕК миналата година, откриваме поредни доказателства за вредите от държавната намеса. ЕСО излезе на минус - при печалба от почти 30 млн. лева за януари-март 2013 г. година по-късно ЕСО вече инкасира 13.4 млн. лева загуба. И както се разбира от отчета, бедите идват най-вече от държавната намеса и по-точно от ценовата преса на ДКЕВР.
Приходите, които предприятието събира, за да осигурява достъп до електромрежата, за първото тримесечие са малко над 29 млн. лева - с 33.4 милиона по-малко отпреди година. В отчаяните си опити за натискане на цените на тока за крайните потребители през миналия август регулаторът свали драстично - от 6.48 на 2.76 лв. на мегаватчас - таксата за достъп до мрежата, оперирана от ЕСО. Това е причинило срив в приходите от тази такса с почти 40 милиона лева, или с 57%, сравнено с януари-март 2013 г.
Тежък удар са нанесли на ЕСО и нескопосаните опити на ДКЕВР да принуди и "зелените" централи да плащат такса "достъп". От септември 2012 г. ЕСО започва да отчита приходи за достъп от ВЕИ-тата, но после съдът отмени таксата като незаконна и на ЕСО се е наложило да зачеркне 12 млн. лева от приходите си, се посочва в отчета.
Тази година на всеки лев разход ЕСО отчита едва 87 стотинки приходи (което означава 13 стотинки загуба), докато миналата година срещу лев разходи са стояли 1.29 лв. приходи, или 29 ст. печалба.
При това положение скоростното нарастване на задлъжнялостта на ЕСО - от 46 млн. лева към март 2013 г. на 215 милиона само година по-късно - е повече от тревожно. Надеждите са, че от 1 юли най-сетне комисията за енергийно регулиране ще отчете реалните разходи и инвестиционните нужди на ЕСО, ще охлаби примката и ще престане да причинява загуби на фирмата.
Свободният пазар спасява АЕЦ "Козлодуй". В отчета пише, че предприятието поддържа добро финансово състояние и е приключило тримесечието с печалба (преди данъчното облагане) в размер на 64.277 млн. лв. Всъщност има влошаване на резултата, защото преди година централата отчете 66.397 млн. лв. печалба. Добре е, че АЕЦ-ът е постигнал почти 50% скок на приходите от продажби на ток на свободния пазар. В същото време на регулирания пазар постъпленията се свиват. Недобър признак е същественото увеличение на вземания от свързани лица - с над 40.5 милиона лева, което се дължи основно на ръст на задълженията на НЕК към атомната централа.
"Мини Марица-изток" завършва първото тримесечие с 23 милиона лева счетоводна печалба. Прави впечатление обаче, че дружеството е станало сериозен кредитор на фирмите, които снабдява с въглища и че вземанията му от тях на практика са се удвоили - от 72 млн. лв. преди година на над 147 млн. лева сега. Към 31 март т.г. най-големите му длъжници са "Брикел" - 25 млн. лв., американските централи "КонтурГлобал МИ 3" и AES "Марица-изток" - съответно с 47.8 и 30.7 млн. лева, ТЕЦ "Марица-изток 2" с над 36 млн. лева. А в същото време дружеството плаща лихви по доста кредити - оборотни и инвестиционни - на "Уникредит", Сибанк, КТБ, Търговска банка Д, БНП "Париба", както и на компанията майка БЕХ.
На плюс е Държавната консолидационна компания. Оказва се, че ДКК преживява като рентиер и брокер на имоти. През трите месеца от началото на годината над 85% от приходите на дружеството са от лихви по депозити, над 8% - от продажба на активи, 6% - от отдадени под наем помещения. Фирмата бе замислена още при кабинета Станишев, но бе учредена при ГЕРБ. Идеята бе в нея да влязат всички дребни пакети дялове и акции на държавата във вече приватизирани предприятия. Така в ДКК попаднаха миноритарните 33.4% акции на държавата в ЕРП-тата. Те бяха продадени на борсата, ДКК прибра приходите и после плати дивидент на бюджета. Сега компанията държи тези пари на депозит в банки и взима лихви. Иначе приходите от продажбата на остатъчните държавни акции в ЕРП-тата трябваше да попълнят държавния пенсионен фонд, известен като Сребърен. Основни обслужващи банки на ДКК са ОББ - 4.95%, КТБ - 25.68%, Алфа банк, "Пиреос" и ПИБ, които държат по 23.12% от ресурса на компанията.