Тесни кабинети, в които работят по четирима съдии. Съдебни служители, настанени в преградени коридори и мазета без светлина. Съдебни зали като кибритени кутийки, в които страните и магистратите стоят на една ръка разстояние един от друг. Единствено стълбище, по което се разминават конвоирани арестанти, жертви на престъпления, съдии и прокурори. Асансьорът е един и е толкова тесен, че побира максимум трима. За достъпна среда за хора с увреждания не може и да става дума. Ако стане пожар, изобщо не е ясно как колите на огнеборците ще се доберат до сградата.

Това е най-големият районен съд в страната - Софийският. Всяка година над сто магистрати в него разглеждат десетки хиляди дела, а стотици хиляди души минават през съда като "клиенти". Защото, колкото и да не вярваме на съдебната система, вероятността някога да потърсим услугите й е голяма. Било защото ще спорим за имот с роднини, или ще обжалваме акт от КАТ, или ще се развеждаме. Само че по правило районният съд



няма ВИП клиенти и не влиза често в новините,



а съдиите рядко са застрашени от политически натиск. Явно затова толкова дълго е в това положение. Справка - за създадения при управлението на ГЕРБ спецсъд веднага се намери и ремонтира нормална и годна сграда. Вярно е, че нуждите на спецсъда са по-скромни. Но все пак примерът е показателен.

Проблемът с битовите условия в сградата на бул. "Драган Цанков", където се помещава Софийският районен съд (СРС), виси над 20 години. И не едно правителство се заричаше да го реши. Мизерията в сградата беше инспектирана и от Сергей Станишев, и от Бойко Борисов. СРС трябва да се премести в две новоремонтирани сгради - гражданските му отделения трябва да отидат в бившата сграда на Строителни войски на бул. "Цар Борис III", а наказателното отделение и районната прокуратура - в т.нар. военно НДК. Всъщност, ако се спазваха обещанията на изпълнителната власт, това трябваше да се е случило отдавна.

Идеята беше гражданските съдии да се нанесат на новото си място в началото на 2013 г., а наказателните - няколко месеца по-късно. И точно когато на хоризонта вече се виждаше пренасянето на гражданските съдии, макар и с над година забавяне и след 10 млн. лв. за ремонт, стана ясно, че по сградата има проблеми. Които не е ясно колко са сериозни. Дори да се преглътнат подутите чисто нови подове и проблемите по дограмите,



особена тревога буди пукнатината около централния вход,



за която не се знае от какво е и дали не може да предизвика срутване и да застраши живота на посетители и служители. Затова от СРС отказват да приемат сградата от Министерството на правосъдието.

А от министерството тропнаха с крак - щом не ви харесва, има и други желаещи да я вземат. Министър Зинаида Златанова и строителят са категорични, че сградата е безопасна и може да бъде ползвана. А неофициално от министерството подхвърлят, че от съда не искат сградата, защото приемат ли я, ще трябва да плащат по над 10 хил. лв. на месец за поддръжката й, пък и вече нямало да има оправдания защо съдиите бавят делата си. Освен това съдиите били виновни за проблемите, защото разтоварвали и сглобявали мебелите в сградата. Напомня се и че обществената поръчка за ремонта била от предишния мандат. Все аргументи, които нямат нищо общо със зряло и държавническо поведение.

Всъщност трябва да се признае, че нанасяне в над 60-годишна сграда с проблеми



не е било правилното решение от самото начало



И че като държат съдиите в мизерните условия, в които няма как да работят бързо и качествено, всъщност ги държат под постоянна заплаха от наказания, т.е. в зависимост. Абсурдно е да се предполага дори, че е нямало подходяща друга сграда или терен, където да бъде построена нова. Вече за това е късно.

Всъщност отношението към районния съд е проекция на отношението на изпълнителната власт към съдебната като цяло. Опит да бъде поставена в ъгъла и на колене, вечно държана удобно, за да бъде упреквана за некачествено и бавно правосъдие. Само че това не унижава съдебната власт. Това унижава всички нас, които разчитаме тя да гарантира правата ни.