|
| Цветозар Томов |
- Г-н Томов, покрай евроизборите отново изникна темата за т.нар. мъртви души. Докъде стигна ЦИК в изработването на публичния регистър на избирателите, който косвено има връзка с проблема?
- Към момента всеки избирател може да направи справка дали има, или няма избирателни права в сайта на ЦИК. Има и линк към сайта на ГД ГРАО, чрез който човек може да провери в избирателния списък на коя избирателна секция е включен. До изборите едва ли ще можем да направим повече поради крайно напрегнатия график на работата на ЦИК. Обмисляме обаче разширяването на възможностите за справки, които всеки избирател да може да прави. Регистърът на избирателите сам по себе си не може да реши проблема с "мъртвите души", които в обичайния случай са хора, имащи настоящ адрес в чужбина, но са вписани в списъците по постоянния си адрес в България.
- А какъв според вас е ефективният начин за изчистването на избирателните списъци?
- Това не е в правомощията на ЦИК. Този въпрос може да се реши чрез взаимодействие между държавните институции и промени в законодателството. Като говорител на ЦИК не бих могъл да изразя категорично становище предвид това, че тя работи в законовата рамка, в която е създадена. На тези избори комисията направи всичко възможно да предотврати доколкото може един от дефектите на това, че в списъците фигурират хора, чийто настоящ адрес е извън страната, защото това е главният проблем, като откри доста повече секции за гласуване в чужбина, отколкото в предишни кампании за европейски избори. Така тези хора ще имат по-големи възможности от друг път да упражнят правото си на глас. Друго в рамките на действащото законодателство в момента ЦИК не може да направи. Ние получаваме списъци от ГД ГРАО и сме задължени от Изборния кодекс да работим според тях.
- А какъв е общият брой на имащите право на глас за този вот?
- Около 6.5 млн. Поне толкова фигурират в списъците в страната. Бройката предстои да се изменя още, тъй като хората, които са подали заявления за гласуване извън страната, ще бъдат заличени от вътрешните списъци. Освен това все още се поправят грешки, като например хора, които не са открили имената си и се дописват. Така че едва в навечерието на изборите ще сме наясно до човек. Рано или късно обаче ще ни се наложи да модернизираме избирателната система, защото живеем в един все по-глобализиращ се свят, в който, особено младото поколение са хора, които водят номадски начин на живот, сменяйки страни, професии, житейски планове. Българите получиха възможност да излизат свободно в много страни, без държавните органи да регистрират тяхното движение, което е правилно. Но това са обективни проблеми, които влошават базата данни на служба ГРАО. Конкретно по отношение на изборното законодателство може би трябва да се търсят по-гъвкави форми за описание на избирателите. Освен това липсата на човек от списъка не отнема избирателни права. Към момента ЦИК не може да излезе с някакви предложения, но новият ИК ни дава възможност да анализираме собствената си практика и да излизаме с предложения за промени в законодателството. Нагласите в комисията са, след като мине кампанията за евроизборите, да се опитаме да изработим достатъчно подробен доклад, в който да опишем вижданията си, включително за начина на регистрация на гласоподавателите преди вота. Сегашният има дефекти от дълги години и един от главните дефекти наистина е наличието на т.нар. мъртви души.
- А личното ви мнение - единствено активната регистрация ли е решението?
- Личното ми мнение е, че трябва да има активна регистрация, но са възможни и алтернативни решения.
- Има ли виновни и кои са те, за скандала с вписаните без тяхно знание хора в списъците за регистрацията на партиите?
- Тъй като доста хора се оплакаха, че е злоупотребено с личните им данни, най-вероятно по-голямата част от тях имат основания. Следователно при съставянето на списъците на партиите, коалициите и инициативните комитети са извършени такива злоупотреби. От юридическа гледна точка виновен е този, който ги е извършил. Това е трудно доказуемо и освен това би следвало преди това да се докаже и че човекът, който се оплаква, не е подписал наистина подписката, за да може да се търси виновник. Това е юридическата страна на въпроса. И затова ЦИК препрати сигналите до институциите, които могат да правораздават в това отношение - прокуратурата и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). За мен е очевидно, че тази нова практика за проверка оголва проблеми, които едва ли са от вчера. Аз съм сигурен, че ако се заровим в начина, по който партиите са правили подписките си на предни избори, сигурно ще открием същите нарушения. Скандалът не може да бъде отнесен само към сегашната ситуация, но изигра поне тази полезна роля, че при следващи кампании партиите ще имат по-строг контрол при организацията на събирането на подписи.
- Трябва ли партиите да бъдат наказани за случилото се?
- Много е трудно да се обвинят партиите като цяло. Ако се докаже, че партията е решила да фалшифицира подписки, несъмнено. Но проблемът е и в това, че когато се правят подписки, някакви младежи стоят на улицата и те могат да станат обект на провокация от други партии. Въобще можем да развием каквито си искаме хипотези за това как възникват тези нарушения. Може би самите партии, преди да внасят подписка в ЦИК, трябва да имат право да поискат проверка от ГД ГРАО, дори и със заплащане, и да изхвърлят неавтентичните случаи, преди да си внасят документите. Допускам, че част от тези безобразия са извършени през главата на партийните ръководства, но няма откъде да го знам. Така или иначе комисията ще продължи да дава възможност на хората да проверяват.
- След като от КЗЛД ви предписаха да усложните процедурата, вие им изпратихте няколко възможни варианта. Има ли вече окончателно избран и как ще стане това?
- Да, имаше някои технически предложения да се подобри контролът върху личните данни на лицата, които извършват такива справки, защото имаше и съмнения, като например работодатели да проверяват служителите си. Не съм компетентният човек, който да каже точно какви са тези технически нововъведения, но те бяха насочени към възпрепятстване на възможностите някой чрез вашия ЕГН да получи информация за вас. Но мога да кажа, че такива защитни мерки ще се предприемат, без да се засяга правото на хората да правят справки. Държим такава възможност да има.
- А изненада ли ви проверката на ЦИК от страна на КЗЛД?
- Тяхно право е да извършват проверка, ще се въздържа да коментирам реакцията на институциите.
- Друг технически въпрос - как практически ЦИК контролира отпечатването на бюлетините?
- В печатницата членове на ЦИК разписват бюлетините за всеки избирателен район - дали съответстват на образеца. Там съществува много строг ред за охрана на бюлетините и няма никакъв риск да се повтори констинбродската история. Проверката е, когато стартира нов избирателен район, екип от ЦИК отива в печатницата. Оттам не можеш да изнесеш нищо и аз дори направих експеримент да взема една бюлетина, но хората ме помолиха да я върна. Абсолютно сигурен съм, че от тази печатница е невъзможно да се изнесе дори една бюлетина освен по установения от закона ред. Всички бюлетини ще бъдат строго охранявани.
- Не сте ли в конфликт на интереси с това, че ГЕРБ подкрепи кандидатурата ви, а вие бяхте последователен критик на тяхното управление?
- Не знам защо точно конфликт на интереси. Аз съм бил критичен към всички партии в България. Длъжен съм да кажа, че моята номинация е на неправителствени организации, след което партия ГЕРБ решиха да ме подкрепят. Не е правен никакъв опит да ми се въздейства или да ми се поставят каквито и да е условия от страна на ГЕРБ. Не искам да давам отчет за отношението си към тях, аз съм го изразил в достатъчно публикации, а и досега те се държат напълно коректно. Не поддържам контакти с ръководството на ГЕРБ, гласувам по съвест в комисията. Всъщност членовете на ЦИК са длъжни да постъпват така, независимо от това кой ги е номинирал.
