|
| Тигър - но не бистришки :( |
Никога не съм разговарял с него и допускам, че Борисов не подозира за съществуването ми. Ако ли пък подозира - това подозрение явно е изтласкано нейде в дълбините на подсъзнанието му. Подсъзнанието е ъндърграунд на душата, а аз точно там имам определени интереси. Затова и комуникацията ни е на ниво отвъд познанието. И затова си позволявам понякога да пиша от негово име - смятам, че сборът от моята и неговата душа дава интересна сума. При положение че никога не сме имали реални отношения, камо ли финансови.
Претендирам, че съм един от водещите изследователи на душата му. Не казвам познавач, защото никой не може да познае душата на другия. Но мисля, че съм проникнал повече от много други. Защото го обичам - но не сляпо като филите; и му се смея - но не злобно като фобите. Което ме подсеща да ви разкрия значението на термина бокофилия - това е филия, намазана със свинска мас. Не очаквам ББ да ми ръкопляска, за мен даже е добре, че не реагира.
Но понякога се чувствам пренебрегнат. Не в някакъв циничен смисъл - аз не съм лекомислена репортерка, не го причаквам по кулоари и съблекални. Не ми е цел в живота да направя интервю с него и той да ми избоботи груб комплимент.
Говоря за следното. Бях обидно пренебрегнат в рамките на кампанията. Бях пренебрегнат не като драскач, а като обикновен гражданин и почитател на каризмата му.
В профила си във фейса ББ беше обявил, че ще подари тениска с образа си на първите двеста, изпратили заявка и точен адрес. Веднага се записах в листата на чакащите и предоставих адреса на местоработата ми, защото с ББ работим в една сграда - даже идеалистично си представих как на най-високо ниво се отчита стремежът ми да се спестят транспортни разходи.
Трудно ми е да повярвам, че не съм бил от първите двеста. Във всеки случай - тениска не получих и това ме огорчи. Пак повтарям - писах не като такъв и такъв драскач от еди-кой си вестник, а като гражданин с първо, второ и трето име.
Когато разбрах, че чакам брястът да роди мушмули, почнах да си задавам печални въпроси с риторични въздишки.
Като не съм бистришка баба - не заслужавам тениска.
Като не съм репортерка с геройско увлечение - не заслужавам.
Като не съм бандит на отчет - тц.
Като не съм губил с достойнство 20 000 кебапчета на тенис...
Като не съм обявявал терца при деветка, вале и дама от една боя...
Като не съм презерватив, ползван от всички страни и всички полове*...
Като не съм дете, което не знае къде се намира (в кампания, където няма място по закон)...
Като не съм пенсионирана даскалица, написала несръчен дитирамб с кекави рими и счупена метрика...
Като не съм калинка с прикрита бременност...
В края на краищата - Серж, ако си беше поискал тениска, и той щеше да получи. А аз - не.
Ето така пострада гражданското ми чувство.
А с портретите на бюрото комуникацията ми пак е жива като Ленин (и като Цой) - в минало, сегашно и бъдеще време.
---------
* "Всички полове" е последната гениална инвенция на Цветан Цветанов. Съчетанието бе произнесено на следизборната пресконференция на ГЕРБ.
