:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,123,179
Активни 111
Страници 22,010
За един ден 1,302,066
Анализ

В чужбина учат български... по български

Бюджетът отпуска 5 млн. лв. годишно за българските училища зад граница, но МОН ги разпределя по кухи и безсмислени критерии
eurochikago.com
Докато през 2004 г. в едно от двете български училища в Ню Йорк се обучават предимно деца, родени в България, то през 2014 г. вече всички ученици са родени в САЩ, казва Боян Кулов (правият на снимката), председател на Асоциацията на българските училища в чужбина. Вместо повече възможности за изучаване на български език в училище обаче, децата получават "адаптирана" учебна програма - механично съкратена, за да отговори на по-малкото учебни часове. Резултатът, разбира се, е отрицателен.


Балове и матури с лесна тройка - такъв е дневният ред около 24 май и европейските избори. Затова и другите проблеми на образованието изглеждат малко странични. И ако при трето правителство чакаме някаква що-годе адекватна промяна в Закона за предучилищното и училищното образование, МОН се опитва да работи на парче и по друго направление - българските училища в чужбина. Това са гнезда, които съхраняват езика и културата ни зад граница, за да могат децата на емигрантите да имат национална идентичност.

Българските училища в чужбина са над 200, а за учебната 2013/2014 година държавата е отпуснала финансиране за 128 от тях, кандидатствали по определени критерии. Там се обучават хиляди деца с поне един родител българин. За целта държавата отделя близо 5 милиона лева. Тези училища се развиват много активно с участието на учители, които преподават български език и литература, история и география, а с извънкласни дейности създават у децата и любов към традициите и културата на България.

"Стигнахме до едно положение, при което гражданите от чужбина по-лесно влизат във връзка с държавата, а държавата по някакви пътища се сеща, че няма как да ги изостави напълно. От 2008 година сме в някакво сътрудничество, чрез което да осигурим обучение на тези деца", казва Камелия Конакчиева, основател на българското училище "Кирил и Методий" в Париж, където се обучават 170 деца.



Хубава работа, ама...



Министерството на образованието създава програмата "Роден език и култура зад граница" през 2008 г., след което през 2011 г. идва и правителствено постановление за българските неделни училища в чужбина, за да регламентира дейността им и да бъдат подпомогнати финансово от държавата. Написаното на хартия обаче няма общо с реалностите на образованието в чужбина.

Част от българчетата зад граница трудно усвояват дори произношението на майчиния език - и тази тенденция става все по-ясна. Докато през 2004 г. в едно от двете български училища в Ню Йорк се обучават предимно деца, родени в България, то през 2014 г. вече всички ученици са родени в САЩ, казва Боян Кулов, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина.

Вместо повече възможности за изучаване на български език в училище децата получават "адаптирана" учебна програма - механично съкратена, за да отговори на по-малкото учебни часове. Резултатът, разбира се, е отрицателен.

Сега МОН изготвя програми и по история и география, като променя и програмата по български език. В новото "адаптиране" участието на учители от чужбина пак е под въпрос и промяната вероятно отново ще бъде сведена до механично съкращаване или променяне на съдържанието.

Според архитект Зора Бояджиева, която е учител в българския хор Young Bulgarian Voices, липсва и цел на програмите, насочени към учениците в българските училища в чужбина - дали целта е да научат само граматика, или да се възпита у тях любов към България. Личният й опит с одобрените по правителственото постановление програми е, че не само не предизвикват позитивно отношение у децата към българския, а дори обратното. "Не мисля, че някой си е задал въпроса какви са нашите нужди тук и как може да ни се помогне", казва тя и настоява постановлението да бъде ревизирано.

По думите на Кулов МОН вече по-добре следи пулса на българското училище, но не всички дирекции в министерството правят същото. По време на конференцията на българските училища във Виена в края на април министърът на образованието Анелия Клисарова поема ангажимент българският език да стане равнопоставен на другите езици в ЕС, за да могат българи и чужденци, които упражняват този език, да се явяват на матура по него. Подобно е искането и за САЩ.

Липсва и критерий за сертифициране на нивата на владеене на езика като чужд, което създава допълнителни проблеми.

"Парите са един вид "морковчето", с което ти насърчаваш едно явление и не насърчаваш друго явление", казва Камелия Конакчиева и добавя, че чрез правилно финансиране държавата може реално да прави политика.

Финансирането обаче се отпуска без оглед на това за коя държава става дума и какъв е стандартът на живот там. Съответно еднаквите средства, отпуснати за училището в различни държави, са различни като стойност. В резултат на това голяма част от учителите преподават в неделните училища с минимално възнаграждение, като за изграждане на материалната база се разчита на такса от родители.

С постановлението и програмата обаче училищата затъват в бюрократични схватки, защото трябва да попълват определени документи по програмата, а след две години - още документи по постановлението. Така по никакъв начин не се предотвратяват и злоупотребите с отпуснати средства, защото няма механизъм, по който реално да се осъществява контрол върху извършваната с тях дейност.



Безконтролно и на добра воля



Училищата са задължени да предоставят обемни отчети, с които да защитят разходите си. Средствата се отпускат на калпак, т.е. брой записани ученици и имена, но не и проверими данни - ЕГН или информация за един от родителите. Това дава възможност за корупция и злоупотреба и се разчита основно на чистите намерения на основателите за контрола на разходите.

Дори когато представители на дадено училище или българска общност в чужбина сигнализират за проблем, министерството разполага с инструментариума и възможностите да направи проверка. Такъв е казусът с Детски хор и училище "Гергана" в САЩ, за който сигнализират група родители, сред които Зора Бояджиева. Има съмнения, че ръководството на училището е излъчено без съгласието на родителите и кандидатства за финансиране по ПМС 334. Преди това училището се издържа чрез набиране на средства и дарения от родители.

За последната година на хора са отпуснати близо 30 хиляди лева от държавата въпреки изразените още през 2012 г. съмнения за злоупотреби с финансирането на училището и надписването на броя деца, записани в класовете. От министерството решават казуса чрез писма между засегнатите страни, без да направят по-задълбочено разследване.

Контролът се оказва още по-труден, когато училището е в отдалечен край на света като Нова Зеландия или Китай например. Според Боян Кулов, ако министерството си съдейства с неправителствени организации, проблемът би бил значително по-малък, защото с информацията за злоупотреби се уврежда имиджът на училищата. А злоупотребите се улесняват от слабия контрол.

В резултат от всичко това българските училища в чужбина попадат в кръга от проблеми, изградени около българските училища в България - бюджети, учители, учебната програма.

Въпросът за изучаването на български език стои на дневен ред с голяма сила. Ако в България една пета от точките на матура са ти достатъчни, за да покриеш тройката, то явно липсващите критерии се пренасят и в българските училища извън пределите на страната.

И ако държавата се грижи за гражданите си поне на теория и отваря избирателни секции в чужбина, за да легитимира властта си, то е добре да провери от какво реално се нуждаят гражданите й както в България, така и в чужбина. Иначе рискува да потъне в адаптиране на светове, неадекватни на действителността.
Снимка: bulgariasega.com
Детски хор и училище "Гергана" в САЩ, за който сигнализират група родители, сред които Зора Бояджиева. Има съмнения, че ръководство на училището е излъчено без съгласието на родителите и кандидатства за финансиране по ПМС 334. Преди това училището се издържа чрез набиране на средства и дарения от родители. Снимката е от откриването на учебната година през септември 2013 г.
2
4610
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
27 Май 2014 06:12
Голяма грешка допускат тези училища, като се обвързват с българската държава материално. Не трябва нито да търсят, нито да приемат пари от българската държава. Нито сертификати им трябват, нито лицензиране от България.
27 Май 2014 10:22
Няма как Министерството да контролира изкъсо какво се случва в примерно 200 български училища и общности, пръснати в примерно 50 държави, както и да се отчитат конкретните условия във всяко едно училище по света. Това може да се случи само за училища, които са под директен контрол, с командировани от България учители и т.н. Другото е на проектен принцип, т.е. отпускат се едни пари, които се нагаждат според конкретните условия - някъде се плаща наема, другаде хонорари на учителите, на трето място се изпращат учебници и т.н. Не виждам какво сложно има?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД