|
| Гъливер открива породата яху (да не се бърка с интернетния портал) - безчовечни, алчни, прости, развратни и страхливи човечета. |
Интересно, защо сме решили да има такъв празник, след като българският народ никога не се е освобождавал сам, а е разчитал на герои и велики, почти митични сили? И, според свидетелства на очевидци, когато работата е опирала до борба за освобождаване, масата галантно е давала път на героите, изчаквайки те да свършат каквото трябва, пък доверявайки се на верния си усет за оцеляване, когато е трябвало, се е разграничавала от тях. Който не вярва, да даде някой лев на медиум, пък да пита Вазов, или Захари Стоянов, или Стоян Михайловски, а може и Иван Хаджийски.
Борбата за свободата на българския народ по правило винаги се е водела от отделни личности, които наричаме "герои". Да подчертаем - има поробен народ, има и герои, които се борят за освобождението му. Обикновено героите мъченически загиват, а народът ги почита. Както се казва, всеки да си знае мястото.
И те си го знаят. Или си герой, или си от народа. Въпрос на една крачка.
От едната страна е "Преклонена главица сабя не я сече".
От другата страна е "Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си".
Ако някой се чуди от кои е - герой ли е, или пък от пъшкащите под игото, има начин да се определи - главата горе и крачка встрани от масата. Това е геройството, така освобождаваш себе си.
Оцелелите герои след общонародното освобождение или изпадат в забрава и мизерия, или им се налага да играят по свирката на останалите българи, на народа, за да не изпаднат от играта. Който не вярва, да даде още някой лев на медиум, пък да пита Капитан Петко Войвода. Или да си спомни вица за двамата братя - партизанин и жандармерист. След 9 септември бившият партизанин много го закъсал, понеже имал черна точка в биографията си - брат му е бил жандармерист. Бившият жандармерист пък направил хубава кариера, понеже бил от прогресивно семейство - брат му е бил партизанин.
Издигаме паметници, кръщаваме на героите улици, училища и кораби, правим тържествени вечерни проверки, почитане ги със заря с много пуцане, викаме "ура".
Случвало се е дори предателите да издигат паметник на предадения. Това не ни учудва чак толкова много, нашите си предатели не са лоши хора, те не предават от злоба, просто такъв е животът, суров, пък жена, пък деца, пък имот и стока, трябва да се оцелява някак.
Интересно, какво биха предпочели ботевите четници - всенародна почит и паметници посмъртно, или, след слизането им на българската земя, към тях да се присъединят 400 въстаници, както е трябвало да стане по план, а не един, както е станало в действителност?
Левски е написал в тефтерчето си "Скоро, скоро е денят за общонародно въстание и на сборното място всеки ще се вика да даде работата си според силите на всеки един, както му е казано да върши", но не е написал налягайте си парцалите, има кой да стане курбан.
Много умеем да погребваме и най-вече да почитаме герои. Крайно време е да застанем до тях. Или поне да не им пречим.
